Изказване на Председателя на 42-рото Народно събрание Михаил Миков на 48-ия конгрес на БСП
8 февруари 2014 година
Уважаеми другарки и другари,
Уважаеми гости,
Уважаеми наши министри,
Второто заседание на 48-я конгрес се провежда във време, когато България отбелязва 135 години от Учредителното събрание на Търновската конституция и няколко месеца преди европейските избори, когато България е член на ЕС. БСП е част от тази история и не само чисто аритметично 123 години от тези 135, а плътно, силно осезаемо присъства в битките на българския народ за едно друго бъдеще за България.
Единствено БСП остана от тези 25 години преход, единствена, напук на всички, които говореха за „червените боклуци” и „БСП – в Сибир”. Единствена БСП продължава днес напред и опитите за проекти, за десни решения, за решения, римейк на „Глобална България”, които докараха Бойко Борисов, за Реформаторски блок и съюз с Бойко Борисов, са само поредният опит да заблудят българските граждани.
В условията на глобална криза и предизвикателства пред България, в условията на несправедливо общество, създадено в прехода, в условията на членство на ЕС, на неравенство и бедност, ние носим своята отговорност. Но никой не бива да натоварва нашата партия с отговорностите на дясното управление в годините на прехода.
И днес се правят смешни опити БСП да се товари и с атентатите в църквата „Света Неделя”, и с 9-ти септември, и с всичко, което се е случило през тези 25 години.
Смятам, че имаме гръб да носим силно и с достойнство наследството на БСП (ръкопляскания). Да го пренесем от миналото в европейското бъдеще на нашите деца.
Този парламент е уникален за 135 години. Няма друг български парламент, в който да имаш 50 процента и да управляваш. Няма друг парламент, започнал и работещ в условия на перманентни атаки срещу конституционния парламентаризъм. И ние доказахме през тези трудни месеци, заедно с правителството на Пламен Орешарски, че имаме силата и знанието как да го направим, за да променим България, за да реанимираме социалната държава, за да се опитаме да върнем България в рамките на конституционния парламентаризъм, подменен от едноличната власт на Борисов. Който минаваше през Народното събрание, за да промени в коридорите на трето гласуване нещо, прието от неговото мнозинството. Който не се появяваше в Народното събрание, когато се обсъждаше бюджета на държавата и дори когато трябваше да прави промени в кабинета. И който не идваше да отчете изпълнителната власт пред Народното събрание. Всъщност за него народните представители бяха „безделници”. Днес той е народен представител от опозицията.
Тази еднолична власт не трябва да се връща – независимо дали е на Борисов или на някой друг.
Днес българското законодателство е доста объркано. Ако в началото на прехода България имаше около 80 закона, днес има около 370. Тук ние сме длъжници и аз се радвам, че премиерът и министрите имат разбиране за едно подреждане на законодателния процес, от който имат нужда хората. Защото под мотото ”приемаме нови закони” постепенно започна да изчезва правовата държава, удавена в обемно, неясно, противоречиво законодателство.
Парламентът има и друг дълг, който благодарение на инициативите на правителството започна да се изпълнява – реабилитация на социалната държава, която беше замразена в предишния мандат.Заварихме България на неравенството и бедността, на регионалните диспропорции и демографската криза. Всичко това вече звучи като минало. Детските добавки, пенсиите, помощите за бедните – това е част от онази голяма българска и европейска битка за повече социална държава, за повече отчетност на властта и независимите регулатори в НС, за повече отчетност на народните представители пред гражданите и гражданското общество. Защото кризата на доверие в институциите се решава с диалог и отчетност.
От 7 години сме членове на ЕС. И трябва да се запитаме – успяваме ли да присъстваме силно и достойно на европейската политическа сцена. Имаме ли капацитета и волята да защитим интереса на българските граждани, на европейските граждани, които са загубили доверие в капацитета на одеснялите евроинституции. Това са първите избори след Лисабонския договор. С особената и силна роля на националните парламенти в архитектурата на Нова Европа. Това изисква много работа и познание.
Уважаеми другари,
Отиваме на избори, а изборите са битка. Поредна битка с българската десница, успяла за пореден път да мимикрира през прехода, успяла за пореден път да върне в България и Европа отречените вече даже и в САЩ модели на неолиберализма.
За нас това е ясно, мисля, че и за вас, актива на БСП е ясно, само че уважаеми другари, ние имаме голямата отговорност да стане ясно на всички български граждани – и на онези, които не вярват на институциите, и на онези, които всеки път търсят ново политическо решение, и на онези, които ще повярват в коварната инициатива на президента за допитване.
За допитване да има ли едномандатни райони: няма ли в България днес едномандатни райони в местните избори, нямаше ли едномандатни райони в предишните избори 2009 г. Когато се използват купешките думи „мажоритарен” се залага съвсем друг смисъл – на хора, които знаят и могат, на хора, които служат на тези, които са ги избрали. И да подменяш съдържание с форма е най-малкото некоректно.
Или пък другия коварен въпрос – за задължителното гласуване. Има ли нещо на този свят, което да е задължително и да няма санкция. Защо никой от тези радетели, хипердемократи, някои довчера присъствали на нашите конгреси, юристи – корифеи, не обясни на хората колко ще е глобата – 500 или 1000 лв. Как така ще има задължително гласуване и ще ти дават по 20 лв. ако отидеш. (ръкопляскания)
Тука виждам Бай Данчо Школагерски, един човек, който е свидетел и участник на всичките години на прехода. Бай Данчо, лъжат ни, лъжат хората, лъжат младите хора с медийно, добре опаковани в целофан продукти. Какъвто всъщност беше и продуктът на „Глобална България” Борисов. Резултатите от проекта платиха българските граждани, българският бизнес, бедните станаха по-бедни, а богатите по-богати.
Уважаеми другари,
Аз съм убеден, че ние имаме силата на нашата отговорност – на делегатите, на партийните председатели, на партийните секретари и на отделните партийни членове.
Ние имаме силата за нашата солидарност, за която и Бате Ламбо говореше. И нека всеки да я отнесе не като реч от конгреса, а като усещане за един човек, който е кръвно свързан през годините на прехода с историята на БСП, с историята на България.
Смятам, че имаме силата на нашата дисциплина, дисциплина на осъзнатите идеи.
И също така съм убеден, че май месец ще победим!