Уважаеми народни представители,
Днес опозицията задейства един от най-важните и най-действените лостове за контрол над изпълнителната власт, заложен в Конституцията на нашата република – вота на недоверие към правителството.
Преди да започне обсъждането на внесения проект за решение, ви моля да се обърнем към историята. И да отбележим 135 годишнината от едно събитие, белязало цялата ни модерна история. На днешния ден, на 10 февруари 1879 г., във Велико Търново се открива първото заседание на Учредителното събрание. В Учредителното събрание са представени и най-добрите български умове по това време. Там са и П.Р.Славейков, и Петко Каравелов, и Стефан Стамболов, и Константин Стоилов, и разбира се, първия ни екзарх Антим и много други, записали името си в учредяването на България.
От Учредителното събрание обикновено се помни Търновската конституция. Помни се, че тя е приета за малко повече от два месеца от 229-имата народни представители. Помни се, че Търновската конституция дава началния тласък за европейско развитие на младата държава. Помни се и свободолюбивият й дух, който я прави една от най-напредничавите конституции в Европа по онова време.
В Учредителното събрание се раждат и българските партии – консерватори и либерали. Това е и началото на партийния и политическия живот у нас.
Уважаеми колеги,
Погледнато след 135 години, това събитие ни изглежда като събрание на единомишленици. Които работят с ентусиазъм и патриотизъм, с историческо съзнание, че Конституцията, която обсъждат, ще е основа, на която ще стъпи бъдещото развитие на свободна България. Това, разбира се, е така. Но е много важно да помним и различията, и споровете между народните представители. При това по въпроси от изключителна важност.
Тъкмо различията и споровете в Учредителното събрание показват на Европа демократичните традиции на българското общество. Те са най-яркото доказателство, че българите са узрели и заслужили своята държава. Макар че Тодор Икономов споделя огорчено: „В Търново се развиха толкози страсти, изказаха се всевъзможни хули и се посяха лоши семена, семена на ненавист, за взаимни гонения, за незачитане. Доста беше едни лица да кажат за едно нещо бяло, за да се поддържа от другите, че то е черно“.
Различията и споровете са „другата страна” на Учредителното събрание. То приема Търновска конституция и с нея вгражда в основите на нова България принципите на демократичността. В същото време, с действията си, народните представители показват нагледно правото, но и длъжността на народния представител да изказва различното си мнение. Търновската конституцията отваря широки възможности за по-нататъшното развитие на българския демократичен дух. А с демократичните си дебати и процедури, Учредителното събрание дава висок пример за този български порив за свобода.
Днешната дата трябва да бъде оценена и като юридическо начало на българската демократична държавност.
Уважаеми народни представители,
В съвременния свят на образованост и информираност на хората, обществото иска да участва – и то все повече участва – в демократичния процес на вземане на решения. Този процес се развива не само в България. Парламентите не се задоволяват единствено с легитимността си, придобита на избори – те все повече отчитат обществените настроения, все повече и все по-тясно общуват с гражданите. И днес, както преди 135 години, парламентарният контрол и министерската отговорност са важна част от демократичната държава.
Това не отменя тежката отговорност, която носят народните представители за пътя, по който върви страната, за нейното бъдеще. Нещо повече, тъй като сме през цялото време във фокуса на общественото внимание, нашите задължения нарастват. Да бъдем на висотата на своята отговорност!
Нека в деня на 135-годишнината от откриването на Учредителното събрание си припомним за чувството на отговорност на дедите ни и за техния демократизъм!
Нека и опозиция, и мнозинство да използваме вота на недоверие за конструктивно и мъдро обсъждане на въпросите, които той поставя!
Нека помним, че от спора има полза и тогава, когато той доведе спорещите до успешни решения! За нас, за нашите деца, за бъдещето на България!