Живеем във време, в което изчезва другарството, като отношение, солидарност и чувство за общност, които десетилетия са били гръбнакът на левите хора. Днес то е изместено от личен пиар, кариеризъм и дребни битки за надмощие.
А понятия като „преход“ прикриха истинските думи като „реставрация“ – реставрация на капитализма, на класовите неравенства, на логиката, че „силният оцелява, слабият отпада“.
В разговор с Георги Стамбулиев в студиото на Поглед.инфо, Михаил Миков направи дисекция на състоянието на българската и европейската левица.
Последната се е превърнала днес в част от казионните структури на системната „демокрация“, които пазят формата, а унищожават съдържанието, смята социалистът, който оглавяваше Българската социалистическа партия в годините 2014 – 2016-та.
В същото време, у нас, страната с най-висока степен на неравенство в Европейския съюз, е в сила плосък данък, маскиран с 20% ДДС и 10% данък върху доходите, посочи Миков, а липсва истинска битка за връщане на прогресивното облагане, дори когато и МВФ го препоръчва вече.
БСП пропусна шанса да постави прогресивния данък като условие за коалиционно участие. А вместо точно тя да обясни на обществото, че данък дивидент засяга големите печеливши от капитала, а не хората, които живеят от труда си, левицата мълчи и отстъпва терена на работодателските организации и десните партии.
Миков подчерта още тежката демографска катастрофа в България, разрива между провинция и столицата, дълбоката пропаст в пенсиите и жизнения стандарт, деиндустриализацията и олигопола в земеделието, където шепа свързани лица държат стотици хиляди, милиони декари, производството, износа, торовете и администрацията.
Интервюто поставя неудобните въпроси – и към европейската, и към българската левица, които са обезличени и превърнати в част от системата, обслужваща глобалния капитал, и най-вече към БСП, която според Миков „не е там, където трябва да бъде“.
В хода на разговора, Михаил Миков прави болезнен, но честен разрез и на българската икономика – от деиндустриализацията и окрупняването на земеделието, до скандалната съдба на „Нефтохим“ и мита за „чудотворните“ чуждестранни инвестиции.
България премина от производство на собствени компютри и слънчеви батерии към държава на разрушени заводи, мъртви села, на милитаризиран бюджет и нарастващ дълг, които тласкат страната към нови кризи, вместо към развитие.
Вярата в лявото е разбита, а левицата, която сега се срамува от собствената си история и фигури, трябва да се да се върне към своята историческа мисия – да защитава труда, а не капитала. Тази мисия не може да се изпълнява с пиар и мълчание, подчерта Миков.