Възхвалявана и героизирана, или през последните 25 години оспорвана и поругавана, датата 9 септември 1944 г. влиза в най-новата история на България като повратен момент в нейното развитие и определя за десетилетия напред съдбата на страната. И никой не може да я заличи или извади от историята.
На тази дата е проведено въстанието, организирано и извършено от политическите сили, обединени в Отечествен фронт, в което водеща роля и активно участие взема Българската работническа партия (комунисти) (БРП (к). То е подкрепено от масови протести, стачки и вълнения в цялата страна. На този ден е свалено правителството на Константин Муравиев, създадено е коалиционно антифашистко правителство на Отечествения фронт с участието на представители на БРП (к), БЗНС-Пладне, БРСДП, “Звено” и двама безпартийни. Обявява се война на Германия и България влиза във Втората световна война на страната на Съветския съюз, САЩ и Великобритания. Да не забравяме, че 9 септември дойде след период в историята ни, в който се плащаше за глава, в който имаше лагери като Еникьой и Гонда вода, в който по улиците на София се носеха жълти звезди.
И тъкмо поради 9 септември България не загуби територии след края на Втората световна война. Новата отечественофронтовска власт решава за кратко време основни политически въпроси за управлението на държавата: провеждат се парламентарни избори (1945 и 1946 г.) за обикновено и Велико Народно събрание, референдум за премахване на монархията, обявяване на България за република (16 септември 1946 г.) и приемането на първата републиканска Конституция на 4 декември 1947 г.
9 септември 1944 г. откри пътя за огромна съзидателна дейност във всички области на обществения живот в името на социализма, която коренно преобрази България. Тя е дело на няколко поколения – селяни, работници и интелигенция – учители, лекари, инженери, агрономи, учени, миньори и строители, чийто всеотдаен труд е вграден в новия облик на страната.
България се превърна в икономически развита държава: с тежко машиностроене, химическа промишленост и металургия, заводи за полупроводници и изчислителна техника, участие в изпълнение на космически програми, бурно развитие на леката промишленост – консервна, текстилна, дървопреработваща и др., създава се модерно кооперирано земеделско стопанство, в което нямаше и педя необработена земя, с високи добиви, екологично чиста продукция за износ и вътрешно потребление, които прославяха държавата и народа в близки и далечни страни. Периферията на страната се модернизира.
Неграмотността беше ликвидирана още в края на 50-те години на миналия век. В центъра на всяко село до кметството и църквата имаше читалище и училище, пълно с деца, а във всички малки градове – и гимназии. Пословичната възрожденска мечта на българина да изучи децата си най-сетне намери при социализма простор за осъществяване в безплатното образование. Изкуството, културата, науката и спортът бяха на почит и се ползваха с щедрата подкрепа на държавата. За тях винаги имаше бюджетни средства. А техните най-изтъкнати представители разнасяха славата на България по света. Родните наука, изкуство и култура утвърждаваха и направиха да възкръсне България като “държава на духа” по известното определение на големия руски учен академик Дмитрий Лихачов за средновековната българска държава от времето на цар Симеон Велики. Този период беше подем в духовното развитие на България.
Трудовите хора си построиха къщи. “Селски къщи” – с телевизори, с пълни хладилници, с канализация, вода и други битови удобства. Всички имаха работа. И безплатна, както се наричаше по онова време, “всенародна” медицинска помощ. Тогава държавата още не се наричаше “социална”, както сега в новата Конституция. Но тя правеше тихо, безшумно реална социална политика, която достигаше до народа по селата и градовете, по фабриките, заводите, мините и кооперативните стопанства. Имаше и още едно общо благо, което, както често се случва, оценихме, когато го загубихме – сигурността – в работата, в трудовите доходи, в редовното изплащане на заплатите, на улицата, в домовете ни, с децата ни, когато отиват или се връщат от училище.
Това получихме през най-добрите години след 9 септември 1944 г., чиято 70-та годишнина отбелязваме. И него свързваме с Деветосептемврийското въстание, което днес честваме. В него е вградена и ролята на нашата Партия. Вярно е, че не можахме да достигнем равнището на жизнения стандарт на средния американец, германец или французин. Но българските граждани живееха прилично, с достойнство, в сигурност и стабилност, с перспектива за бъдещето.
Разбира се, имаше и грешки, и извращения. Еднопартийното управление, без коригираща опозиция, без реално разделение на властите, откъсването на България от Европа, в която държавата ни винаги е била и с която винаги е била свързана, идеологическото противопоставяне в света и студената война, ограничения на свободното слово, ограничения в пътуването на Запад.
След 1989 г. започна нашият преход. Днес, 25 години по-късно, все още имаме усещане, че се лутаме и не намираме верния брод в него. Вярно е, че имаме демокрация и тя е голямото постижение на нашето обществено развитие. За нея няма цена, за да бъде количествено изразявана, разменяна или сравнявана с други блага. Вярно е обаче, че тази демокрация, особено напоследък, придобива виртуалните измерения на медийни внушения и губи обществена подкрепа. Реалната демокрация, за която мечтаем, може да съществува единствено в рамките на многопартийна система, в която политика се прави от партиите, а парламентът е център на народовластието.
Днес българинът живее по-зле, в далеч по-малко социална държава, в постоянен стрес и несигурност за работата си, за децата си, за здравеопазването. Живеем в общество на дълъг и мъчителен преход от социализъм към капитализъм в неговата първична нецивилизована епоха. В общество има остър дефицит на социална справедливост. Това създава основателно обществено недоволство и напрежение.
Държавната собственост, която народът ни съгради в продължение на десетилетия, се разпредели по начин, който несправедливо направи малко хора много богати и много хора бедни, някои – много бедни. В тези предприятия бе вложен труд на поколения българи.
В навечерието на 70-ата годишнина от 9 септември 1944 г. искам да поздравя чрез вестник ДУМА всички членове и симпатизанти на БСП, нашите партньори от Коалиция БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ с днешния празник! Искам да поздравя и всички онези, за които идеалите за социална справедливост, свобода и солидарност имат значение, всички, които се усещаме част от общност, която има силите и енергията да продължи да отстоява по-справедлив и достоен живот за себе си, за родителите и децата си. Искам да ви призова на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 5 октомври тази година да отбележите щ 22 – за България, за която мечтаем!
Българската социалистическа партия е наследник на най-доброто от идеалите на 9 септември 1944 г. “Идеалите”, за които загинаха хиляди български граждани – убити наши герои партизани, войници на антихитлеристката коалиция, или разстреляни, без съд и присъда, пребивани и избивани във фашистката полиция. Да се поклоним пред тяхната свята и светла памет, да се поклоним пред бойците, които не дочакаха 9 септември 1944 г., пред нашите ветерани, които и през изтеклите 70 години работиха и работят честно и предано за осъществяване на социалистическите и човешките идеали за повече справедливост и достойнство в живота!
За изборна победа на Коалиция “БСП лява България”!
България над всичко!