Интервю на “Поглед.инфо” с лидера на БСП Михаил Миков за празниците 1-ви и 9-ти май.
Колкото по-масово празнуваме 1-ви май, толкова по-малко причини ще има да протестираме на 1-ви май.
ПИ: Г-н Миков, идва 1-ви май. Реформаторският блок бяха предложили на този ден да се празнува и ден на Априлското въстание. Защо ги е страх реформаторите от Деня на труда?
М.М.: Отговорът е много прост – почти всяка „реформа”, в която са участвали т. нар. реформатори или техните идейни бащи през годините, е била свързана с орязване правата на труда и издигане интересите на капитала. Няма как да сме учудени от поредната приумица на тези, които искат милиарди за въоръжаване, ограничават и замразяват социални права и придобивки, които застават без колебание на страната на едрия капитал срещу работещите. Няма логика в това предложение, защото 1-ви май има друго символно значение по целия свят, но не на последно място и затова, защото Априлското въстание избухва на 2-ри май по нов стил. Освен ако, разбира се, устремът на реформаторите не се разпростира и по отношениена преформатирането на юлианския и грегорианския календари.
Денят на труда е повод ежегодно да напомним на „Реформаторите” за редица извоювани от поколения работници от цял свят скромни привилегии – например, 8-часовият работен ден, здравословните и безопасни условия на труд, гарантирането на минимални размери на трудовото възнаграждение и ред други. В съвременна България много от тях не се спазват, което допринася за това масово усещане за несправедливост.
1-ви май не е празник на социалистите, а на всички, които искат достойни и справедливи условия на труд, искат справедливо заплащане на работещите и на тези, които защитават интересите им. Затова в почти всички държави по света празникът се отбелязва като национален, а не като партиен.
Затова очаквам на 1-ви май не само социалистите, а всички български граждани, които изкарват хляба си с наемен труд да заявят силно своя глас за една по-справедлива държава, която се стреми към баланс между интересите на работник и работодател. Атаката срещу Деня на труда не се различава особено от други опити за заличаване на дати и символи, събуждащи историческа памет за това откъде сме тръгнали в нашите борби, за да направим оценка къде сме стигнали и да планираме накъде ще вървим оттук насетне.
ПИ: Имат ли какво да празнуват трудовите хора днес? Или трябва да протестират?
М.М.: Ще променя малко словореда, за да кажа, че, ако ги нямаше протестите, и стачките, понякога окървавени, наистина нямаше да има какво да се празнува на 1-ви май. Денят на труда е повод да празнуваме завоеванията на трудещите се по цял свят, които отличават модерните демократични общества. За съжаление, благодарение на последните десетилетия, в които социалната държава бе игнорирана заради неоспорваните решения на неолиберализма, все по-често на 1-ви май ще виждаме протести. Тази година БСП организира и подкрепя редица мероприятия за Деня на труда в цялата страна. Иска ми се всички български граждани да разберат, че, колкото по-масово празнуваме 1-ви май, толкова по-малко причини ще има да протестираме на 1-ви май.
ПИ: С какво послание ще застане БСП пред хората?
М.М.: Посланието ни е „Време за справедливост”! – справедливост в облагането на доходите на гражданите, справедливост в отношенията на работното място чрез стриктно прилагане на трудовото законодателство, справедливост чрез солидарно поемане на тежестите в обществото, справедливост в достъпа до образование и здравеопазване, справедливост чрез прилагането на принципа за върховенство на закона по отношение на всеки. За всичко това казваме: „Време е!”.
Тук искам да напомня, че днес отново внесохме в Народното събрание законорпоекта ни за прогресивното данъчно облагане. Това е по-справедливият начин за разпределение на тежестта гражданите. Хората с до две средни работни заплати за страната ще почувстват облекчение от данъчното бреме, а онези, които получават минимално възнаграждение, ще усетят в най-голяма степен благоприятния ефект на справедливото облагане. Това са най-бедните работници в Европа. Надявам се този законопроект да стане закон, за да може да се компенсират, поне отчасти онези няколкостотин хиляди човека, на които властта отне по 408,– лв. годишно, като им отне възможността да възстановят данъка върху минималните доходи. Този законопроект дава частичен отговор и на очакванията на всички за по-адекватна демографска политика, защото предвижда необлагаемият минимум да нараства, ако човек има едно или две деца. Ето, това за мен в много по-голяма степен отговаря на смисъла на думата “реформа”, която днес ни се натрапва за щяло и нещяло.
ПИ: Наближава 9-и май. Как оценявате отказа на Плевнелиев да отиде в Москва на парада?
М.М.: Оценявам го като част от поредица постъпки на държавния глава, трайно утвърдили го като президент, който разединява нацията и част от опитите за изтриване на национална памет и пренаписване на история, при това не само националната. Отбелязването му засвидетелства почит към всички жертви на съпротивата у нас и към загиналите по бойните полета на Европа български воини, с чиято кръв България плати, за да избегне нова национална катастрофа. Затова – при отказа на президент и правителство да направят това – БСП планира да отбележи подобаващо 70-годишнината от Победата. Искам да обърна внимание, че в Москва ще бъде почетена и паметта на българските воини, паднали във Втората световна война, както и да припомня, че българските партизани са бойци на антихитлеристката коалиция. Паметта на тези герои почитаме на 9-и май. Денят на Победата не бива да се експлоатира за съвременни политически интерпретации, диктувани от конюнктурата.
ПИ: В позицията на БСП е записана силната фраза, че без Деня на Победата нямаше да има Ден на Европа. Дали това се осъзнава от лумпените, които смятат, че оскверняването на един паметник в центъра на София е акт на европейска изява?
М.М.: Едва ли. Но какво може да се очаква от активисти, за които флаконите с розова боя, паветата или драснатата клечка са се превърнали в артистични изразни средства за политически убеждения. Вандализмът е техният жанр, а правото на различно мнение и правилото за върховенство на закона е нещо, което проповядват, без да практикуват. Порасналите европейци осъзнават значението на празниците и ще отбележат и Деня на Европа, и Деня на победата, защото осъзнават, че без Победата, нямаше да я има Европа, каквато я познаваме днес.