Миков пред “Тема”: Нямаме претенции за монопол вляво, но носим знамето на БСП и трябва да представляваме интересите на левите хора

Миков пред “Тема”: Нямаме претенции за монопол вляво, но носим знамето на БСП и трябва да представляваме интересите на левите хора

Интервю с председателя на НС на БСП Михаил Миков. “Тема”, брой 29 (708), 20-26 Юли 2015 г. Автор: Калин ПЪРВАНОВ

- Господин Миков, когато преди година ви избираха за председател на БСП , се пошегувахте, че първото, което ще направите, е да се наспите. Успя ли да се събуди партията оттогава?

- БСП е демократичен организъм, който има свой живот – понякога успешен, понякога не. Най-важното е, че тя е жива и будна – това се вижда и усеща все по-добре и от членовете й, и от симпатизантите на лявата идея у нас. Социологическите изследвания от началото на годината, дори най-неблагоприятните за БСП , сочат една, макар и крехка, но трайна тенденция на повишаване на доверието в нея.

- Често ви упрекват, че се занимавате главно с вътрешнопартийни организационни въпроси…

- Занимавам се и с политически, и с организационни въпроси. Смятам, че двете трябва да вървят заедно. Партията да има свой политически профил, който се определя от законодателните предложения и политическите й позиции, и заедно с това да притежава организационна сила и вътрешна дисциплина, за да е ефикасна в прокарването им. Мисля, че ясната лява идентификация е въпрос, който безспорно решихме през последната година. На второ място -извършват се промени в организационната дейност, изяснява се отговорността в различните структури, засилва се колективното ръководство, заседанията на Националния съвет зачестяват. И, разбира се, заедно с това в БСП тече една постоянна дискусия. Ето, сега върви процесът на номинации на нашите кандидати за кметове и общински съветници. Няма друга партия, която по такъв публичен, прозрачен и демократичен начин да издига своите кандидати.

- Проведе ли БСП своя „Пленум на истината”?

- Това заседание на Националния съвет беше малко преекспонирано, а етикетът му не беше закачен от БСП . Бяха генерирани някакви свръхочаквания и нека тези, които сложиха етикета, да отговорят дали сме ги оправдали. На всеки пленум на БСП се казват много истини. Смятам, че трябва да се сравняваме с другите, които имат претенциите да бъдат партии, а много често са само проекти. При тях публичната дискусия никога не излиза пред обществото или просто няма такава дискусия.

- Защо оставихте в своя екип Драгомир Стойнев за заместник-председател? Срещу неговата политика имаше множество възражения.

- Драгомир има тежка отговорност и трябва да се доказва на тази позиция. Смятам, че има още какво да направи специално в областта на публичните политики.

- Простихте ли му за споразумението с „Уестингхаус”?

- Аз не съм свещеник, че да прощавам. Това е въпрос, за който сигурно има различни отговори, но не бих желал да го коментирам.

- Обещахте достоен резултат на БСП на предстоящите местни избори. Как си го представяте?

- Основната ни цел е това да е резултат, който показва връщане на доверието към БСП . Представям си го като увеличаване на подкрепата в сравнение с парламентарните избори, силно представителство в общинските съвети, с около 1000 съветници и от порядъка на поне 60-70 кметски места. За постигането на този резултат разчитаме на ясните послания, с които се обръщаме към хората – левите стандарти за местно самоуправление. Това са политики в интерес не само на нашите избиратели – достъпни детски градини, ангажиране на общините с комуналните проблеми, пътно строителство, редовен транспорт до общинския център и т.н.

- Някога БСП отчиташе по над 100 свои кметове, а сега е готова да приеме за успех доста по-малко. На какво отдавате това?

- Хвалбите с аритметиката са излишни. Нашата заявка е за представителство на левите хора в България и за основна опозиционна алтернатива на днешното управление. Вие знаете, че на местните избори всеки отчита различни резултати като успех. Важното е стандартите за лява политика, които са в интерес на хората, да имат своите носители в местната власт.

- Не се ли притеснявате, че хората с леви убеждения в България са повече от това представителство на БСП, което очертахте?

- Не е въпрос на притеснение, а на осъзнаване на този факт. Аз категорично го осъзнавам. БСП не може априори да има претенциите за монопол вляво. Но по-важното е тези, които носят знамето на БСП, наистина да представляват интересите на левите хора. Колкото по-добре правят това, толкова повече доверието към нас ще се връща.

- Как ще връщате доверието на левите избиратели с определен тип личности, които отново се промъкват във вашите листи? Ето например – кандидатът ви за кмет в голям областен град е човек, който нашумя с активност по оспорване на статута на Природен парк „Странджа” в полза на частни интереси.

- За първи път чувам това. Всеки отговаря персонално за свършеното от него. И ако има такива компрометиращи данни, преценява се от съответните органи.

- Ще се намесва ли централата на „Позитано ” 20 при окончателната регистрация на кандидатите?

- Да. По устав и по закон. Конференциите протичат достатъчно демократично, в дух на истинска състезателност и обсъждайки качествата на тези, които стават кандидати на БСП . Когато се спазват правилата и изборът е демократичен, когато кандидатурите носят авторитет и на местната организация, и на БСП , тогава и условията за намеса не съществуват.

- Ще има ли и други случаи като този в община Симитли, където БСП и ГЕРБ подкрепят един кандидат за кмет?

- Ясно е, че в Симитли организацията на БСП не може да излъчи свой кандидат за кмет и се ориентира към независим. Това, че и от ГЕРБ са решили да го подкрепят, очевидно показва качествата на кандидата.

- Накрая нали няма да броите такива кметове като „свои”?

- Не, това с броенето и с отчитането на чужди резултати не е мой патент. За мен най-важното е БСП да покаже стабилност, повишаване на политическото представителство и избор на такива кандидати, които са истински представители на алтернативна лява политика в местната власт.

- Притеснен ли сте за второто място?

- Не. Дори в тази обстановка на медиен, финансов и корпоративен натиск, на купен вот и пр. второто място не би трябвало да ме притеснява. А и мисля, че то е път към първото.

- Кой е основният ви опонент в момента – ГЕРБ или Реформаторският блок?

- Дясното. То се прокарва много устойчиво през последните осем месеца накъдето и да погледнеш. В здравеопазването – с ограничаване на достъпа до лечение и идеи за приватизация на държавните болници. В образованието – с преразпределение на и без това свитите бюджети към частния сектор. В данъчното облагане – където управляващите упорито държат на сегашния крайно несправедлив модел. В пенсионното осигуряване – където единственият начин за реформа, който предлагат, е увеличаване на възрастта за пенсиониране. И ако я вдигнат до 80 години, сигурно тогава ще реализират пълна икономия в НОИ. Всичко това ГЕРБ и Реформаторският блок го вършат заедно.

- Питам ви, защото понякога имам чувството, че Ивайло Калфин е най-големият ви проблем в това правителство?

- Грешите, но когато Ивайло отстоява такъв тип дясна политика, разбира се, че нямат значение миналото и носталгията по него.

- Поддържате ли някакви отношения с АБВ, или сте на точката на замръзване? Наскоро Георги Първанов заяви, че търпението му да ви чака за среща се е изчерпало и че „Позитано ” ще носи „политическата и стратегическата отговорност за възможния нов провал на лявото на местните избори”.

- Такива лозунгарски изказвания не може да дадат пълна картина на взаимоотношенията ни с АБВ. Ето, ние подкрепихме тяхната кандидатура за управител на БНБ. А те освен тяхната подкрепиха и кандидатурата, предложена от ГЕРБ. От АБВ пък ни подкрепиха в искането до Конституционния съд за отмяна на решението на Народното събрание за поемане на нов външен дълг и вчера той го допусна за разглеждане. Така че отношенията на БСП с АБВ едва ли може да се свеждат само до моите лични отношения с Георги Първанов . Ние се познаваме от дълги години, аз съм работил с него. А когато си имал обща история с някого, не може да кажеш, че нямаш отношения с него.

- Вие му отговорихте, че програмата ви е много натоварена, но ще потърсите свободно време за среща. Време ли не намерихте, или просто нямате какво да си кажете в момента?

- Не смятам, че трябва да афишираме толкова тези отношения. Всяка партия трябва да стъпва на първо място върху собствената си идентичност. Имам усещането, че една такава среща в момента би се провела единствено по предизборни съображения. Колкото до обсъждането на политиката – знаете, това е въпрос, по който нито аз, нито той ще избягаме. Така че да се цели някакво внушение преди изборите и да се подават сигнали към организациите на БСП , които и без това в момента провеждат срещи и разговори с АБВ, някак си ми идва малко в повече. Но, разбира се, няма пречка такава среща да бъде проведена. Комуникации по места са налице, но на отделни места е различно – понякога и междуличностните отношения пречат или свръхпретенциите от едната или от другата страна. Но няма никаква пречка за реализиране на местни коалиции, на първо място с партиите от парламентарната ни коалиция, но може и с АБВ, и с Движение 21, да не се докачи Таня Дончева…

- Ще подкрепите ли съдебната реформа? Имате ли принципни възражения срещу нея, или не я подкрепяте, за да не „разклатите позицията си на опозиция”, както твърди Радан Кънев ?

- И какво се реформира там? Освен познатото ни банално етикетиране. Аз не виждам друго освен промени, свързани най-вече със стремеж към овладяване на позиции в съдебната власт и политическото й подчиняване. Трудно можем да бъдем мотивирани да ги подкрепим с такъв подход и с такова съдържание. Същевременно се изгуби ценно време за промени в законите, които да благоприятстват един по-бърз процес и да премахнат някои пороци на системата. Например – „случайното” разпределение на делата. Или онази надзорна дейност, която трябва да върши инспекторатът. Или разглеждането на докладите на магистратурите в парламента, откъдето може да се извадят много ценни неща за законодателството. Нима пречката за всичко това е в конституцията? Всичко премина под етикета „Ти за или против съдебната реформа си?”. Гледам, вече се провеждат и масови мероприятия в подобен дух. Няма да подкрепим промените в конституцията не защото опозицията има за цел да се противопоставя на всичко, а защото те са самоцелни и са свързани с нескрит стремеж за овладяване на съдебната система.

- Освен местните избори предстои и национален референдум. Ще излезете ли със становище по въпросите, или ще оставите вашите избиратели да решават по собствено усмотрение?

- Нека първо се вземе решение за насрочването му. Аз вече заявих, че когато такъв референдум се съчетае с местни избори, той ще затрудни хората и ще затормози изборния процес. Колкото до въпросите – така както са формулирани, част от тях са свързани с конституционни промени, а други не дават възможност на гражданите да се ориентират в заявяването на волята си. Отговорът с „Да” дава такава широка възможност при тълкуването от законодателите, че практически те може да подменят волята, изразена на референдума. Всичко това създава една ненормална среда за изборите. Въпросите са многократно дискутирани. В момента има парламентарно мнозинство, което спокойно може да ги реши, а не да се прикрива зад нагласите на обществото, при това тълкувайки ги широко. А има и един въпрос, по който трябва да се произнесат конституционалистите – разполага ли президентът с право да прави “предложения” до Народното събрание, в случая за референдум?

- Вие също създадохте големи обществени очаквания с референдума за ядрената енергетика, след който обаче не последва нищо…

- Смятам, че АЕЦ „Белене” трябва да се строи. В предишното Народно събрание беше ясна позицията на ДПС против този проект. Оттук насетне ние ще продължим да отстояваме „Белене” като възможност за развитие на българската ядрена енергетика, когато имаме достатъчно подкрепа за това.

- В какво състояние са отношенията ви с ДПС?

- Срещаме се, говорим си, все пак сме на едно и също работно място. Поздравяваме се. Ето, заедно атакувахме Закона за здравното осигуряване, който отнема на хората възможността да се лекуват.

- Мислите ли, че това е достатъчно за евентуален успех на левицата на президентските избори?

- Е, много вода ще изтече дотогава.

- Известна е позицията на БСП срещу санкциите на ЕС към Русия. В европейското ви политическо семейство обаче май е по-силна противоположната тенденция, олицетворявана от Мартин Шулц. В същото време Сергей Станишев е председател на ПЕС , но това като че ли по никакъв начин не натежава позицията ви. Поставяте ли въобще този въпрос навън?

- Поставяме го. Преди около месец имах среща с вицеканилера на Германия Зигмар Габриел и с другари от Германската социалдемократическа партия. Пред тях изложих достатъчно обстойно нашата позиция за непродуктивността от този подход и за особено тежките последици за България от санкциите и от контрасанкциите. Освен нарушения политически диалог и сътрудничество с Русия търпим и много тежки икономически последици. Да не говорим, че става въпрос за най-бедната страна в ЕС и това ни идва като „десерт”.

- Какво чухте от отсрещната страна?

- Разбиране. В крайна сметка и в германското общество този въпрос не е безспорен. Особено в средите на бизнеса, който търси и иска руските пазари. Виждате, че в последно време се търсят пътища за увеличаване на доставките на газ от Русия към Германия.

- Как си обяснявате това, че поне на три пъти БСП се озова на различни позиции с председателя на ЕП Шулц – и по въпроса за продължаването на санкциите към Русия, и по отношение на случващото се в Гърция, и за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ ) между EC u САЩ, което се договаря в момента? Спомням си, че по време на европейската кампания водехте баби от Перник да развяват знамена и балони пред г-н Шулц, но ако те научат всичко това, едва ли ще са ентусиазирани за втора среща…

- Е, не съм имал възможност да коментирам тези въпроси с г-н Шулц. Неговите позиции са публично известни, както и моите. Ние го подкрепихме в европейските избори като коректни членове на Партията на европейските социалисти. Разбира се, в ЕП се балансират и други интереси.

- Със Сергей Станишев не коментирате ли тези въпроси? Как тълкувате неговото решение отпреди няколко дни да не се вслуша в позицията на БСП относно Трансатлантическото партньорство и да подкрепи етапна резолюция на Европарламента в подкрепа на ТПТИ? В същото време БСП събра над 25 000 подписа срещу споразумението…

- Разговаряхме по този въпрос. Той има своите аргументи, които бяха изложени публично. Изпълнил е решението на парламентарната група на социалистите и демократите, докато другите ни трима представители в ЕП са възприели препоръката на Изпълнителното бюро на БСП по този въпрос. Г-н Станишев смята, че приетата резолюция дава повече възможности за прозрачност на преговорния процес и че ще има промяна в арбитражните отношения между държавите и частните корпорации в посока по-големи гаранции за отстояване на публичния интерес. Ние запазваме малко повече скепсис. Самата секретност на споразумението създава притеснения в обществото. Нека видим как ще се развие процесът на преговорите по-нататък.

- Не ви ли идва вече леко надясно Партията на европейските социалисти? И не смятате ли, че ПЕС се е запътила натам, откъдето вие се връщате? Става въпрос за същата загуба на идентичност и на доверие, които вие искате да върнете към БСП .

- Е, нека аз да не решавам въпросите за ПЕС . Имам по-малки отговорности. Но вижте, ПЕС трябва да се съобразява с партиите и в Северна, и в Южна, и в Източна, и в Западна Европа. Постигането на политическите баланси там е по-сложно. Смятам, че БСП има своя идентичност и тя не изключва, а се вписва в букета на европейските леви партии, които членуват в ПЕС .

- Как разглеждате новите партии и движения от типа на „Сириза” и „Подемос” – като заплаха или като нова възможност за левицата?

- В никакъв случай не ги разглеждам като заплаха, а като сигнал, че неолибералният модел нанесе поражения върху политическото представителство, което се изразява в загуба на доверие най-вече за традиционните леви партии. Политиката на икономии, растящото неравенство кара народите в отделни страни да търсят други възможности. Мисля, че това е проблем, върху който всички леви партии в Европа трябва да се замислят. Разбира се, националната специфика и конкретните условия също са важни. Новата възможност, за която ме питате, не идва толкова от създаването на партии като „Подемос” и „Сириза”, колкото от края на неолиберализма. Все пак смятам, че с тези партии и движения трябва да се работи. По отношение на Гърция например европейските социалисти направиха така, че да се стигне до по-балансирано решение. На фона на всичко това БСП търси утвърждаването си като социалистическа партия с национален, патриотичен, демократичен, масов и парламентарен характер – такава искат да я виждат членовете и симпатизантите й.

- Изглеждате доста доволен от това, че на БСП засега й се разминава подобен конкурент отляво.

- Е, имаше такива пророчества преди година… БСП трябва да има съзнанието, че наша собствена отговорност е да постигаме по-високи резултати и да печелим доверие, за да реализираме политики в интерес на по-голямата част от българските граждани. Не мисля, че някакви външни фактори може да имат стимулиращ ефект за нас. БСП е партия, която винаги е намирала сили да преодолее една или друга тежка ситуация. Вижте за тези 25 години какво остана от политическите проекти, на които се вещаеше светло бъдеще.

- Не смятате ли, че на част от вашите съпартийци им е все тая под какво знаме ще ги водите – дали ще е “връщане към корените”, както казвате, дали ще е курс към плосък данък и социаллиберализъм. Важното е посоката да води към властта…

- На тях – да, но аз не мисля така. И щом са ме избрали за председател, ще трябва да се съобразяват, че знамето е важно. И че не трябва да ни води стремежът за власт на всяка цена. Ако беше така, днес щяхме да сме част от управлението. Нещо, което аз не приемам.

- Ако бяхте влезли в голямата коалиция, днес може би Реформаторският блок нямаше да е в нея. Не съжалявате ли от тази гледна точка за взетото решение?

- Смятам, че това беше правилното решение, въпреки цената, която трябва да платим. Защото част от загубата на доверие в политиката, в политиците и в партиите идва от безпринципните договорки по повод на властта. Те нанасят най-тежките поражения. Решението, което взехме миналата година, определя перспективите пред БСП за години напред, то не беше решение от днес за утре. В крайна сметка перспективата е по-важна от момента.



Този сайт използва бисквитки. Научете повече

Този сайт използва "бисквитки", за да улесни вашето сърфиране. „Бисквитките“ или „cookies” служат единствено за удобство и улеснение на потребителите. Приемането или отказването на тези „бисквитки“ може да бъде осъществено от Вас чрез настройките на Вашия браузъра. Това можете да направите в съответната точка от менюто му. Подробности можете да намерите в меню „Помощ”.

Затвори