Интервю за вестник „Преса”, Наделина Анева.
- Г-н Миков, Цецка Цачева нарече 42-рото народно събрание „парламент на задкулисието“. Вие как го определяте?
- Проблемът с лобизма в българското законодателство не е от този парламент. Влияние е имало много преди ГЕРБ, но по тяхно време размерите му пораснаха толкова, че хората започнаха да го виждат и да го ненавиждат.
Затова ще препоръчам повече скромност по отношение на констатации, които удрят по авторитета на институцията, независимо дали става дума за 41-вото, 42-рото или 43-тото НС. Когато си в опозиция, лесно лепиш етикети, които после трудно можеш да изтриеш.
- Вие как го определяте? Това беше „парламент на…“?
- Това беше парламент на необходимите социални решения, на засиления парламентарен контрол върху дейността на правителството. Народното събрание, което трябваше да върне различните власти по местата, а също и независимостта им. И разбира се, парламент на възможното мнозинство, родило се от изборите през май 2013 г.
- Година след създаването си 42-рото народно събрание си тръгва предсрочно. Кой се провали и в какво – БСП, ДПС или кабинетът?
- При липса на стабилно мнозинство за провал не може да се говори. Това беше ангажимент да се намерят спешни решения, които гражданите очакваха през пролетта на 2013 г. – в социалната сфера, за защита на потребителите от тежкото въздействие на монополите и корпорациите. Въпреки различията си бяхме длъжни да намерим необходимите социални решения след едно тежко дясно управление, което беше наложено от Борисов. След едноличната му власт, която в много висока степен принизи функцията на парламента.
- И все пак – откъде дойде разпадът на властта?
- На първо място, от конфигурацията на парламентарните избори. Това беше правителство на малцинството. На второ място – от отсъствието на политическа хомогенност в подкрепящите правителството групи. В крайно деструктивното поведение на опозицията, която преследваше своя интерес чрез разрушаване авторитета на институциите. ГЕРБ избра пътя на бойкота. Като форма на политическо поведение той е уникален в мандата на 42-рото НС. И може би един ден ще се изучава и като форма на антидържавно поведение. И разбира се, изключително важен беше случаят „Пеевски“ и назначаването му за шеф на ДАНС. Това спъна на твърде ранен етап действията на правителството и на мнозинството.
- Пропуснахте да назовете конкретно влошените отношения между БСП и ДПС. Публична тайна е, че след евроизборите премиерът Орешарски и Станишев не си говорят. Вие ли сте посредникът между тях?
- Ще разочаровам разпространителите на тези слухове. Премиерът и председателят на партията си говорят. Друг е въпросът дали БСП и правителството се разбират.
- Кои послания не се чуха между кабинета и БСП?
- Трябва да държим сметка и за различните политически разбирания на двете партии, които подкрепят кабинета. Вземете един възлов въпрос – за посправедливо данъчно облагане. Този въпрос нямаше как да бъде решен в рамките на този парламент. Имаше разминаване между социалното и либералното разбиране за управ лението.
- Това означава ли, че лявото и дясното не могат да мелят брашно в едно управление и че такива коалиции са рискови?
- По-точно е да се каже, че още не сме дорасли за такъв тип управление – и като политически партии, и като обществена среда. Но когато това стане, трябва ясно да са очертани компромисите и те да са предварително казани на хората.
- Грешка ли бе, че не се подписа коалиционно споразумение между БСП и ДПС още при създаването на това правителство?
- Формулата на експертен кабинет предполагаше повече свобода и по-малко партийност. Затова счетох ме за излишно подписването на коалиционно споразумение между партиите, подкрепящи правителството. Но в действителност се оказа, че експертното начало бързо се изгуби при отсъствието на ясни политически носители, които да са в състоянине да оформят и ясни политически тези. Затова не бих казал, че липсата на коалиционно споразумение е грешка, но от опит вече смятам, че при такива партньорства е добре да се разписват колкото може по-детайлно ангажиментите и компромисите на всяка от партиите. Особено когато са от различни политически семейства. Важно е всичко това да е известно на публиката.
- Дали ако БСП имаше нов лидер още преди изборите през 2009 или 2013 г., сега нещата можеха да изглеждат по-добре за БСП?
- БСП не е лидерска партия и не бива да се опитваме да натоварим един човек със свършеното и несвършеното от цялата партия. Истината е, че на последните парламентарни избори БСП спечели най-много депутатски места от 1997 г. насам – 84. Освен това, ако Станишев беше провален лидер, щеше ли да стане председател на ПЕС? Приносът за това е колкото на партията, два пъти повече на нейния председател.
- Като един от тримата големи мъже в държавата постоянно говорите с премиера. Давал ли ви е знак, че обмисля да не подаде оставка в договорения срок – до 25 юли?
- Точно обратното. Въпросът с подаване на оставката е личен, но от разговорите с Орешарски съм с впечатление, че ще спази този срок.
- Ако не се актуализира бюджетът, а това Народно събрание се разпусне, как БСП ще обясни на избирателите си – на пациентите, на общините, на изпълнителите на европроекти, че няма пари? Смята се, че десетки хиляди работни места може да бъдат загубени?
- Това няма да се случи, а ако се случи, няма да е по причина на неактуализирания бюджет. Дали е изпълнен, или е надценен един бюджет, се вижда в последните месеци на годината. И тогава един нов парламент може да прецени колко средства и за какво да бъдат добавени в разходната част или пък свалени от приходната. Ние имахме амбицията да има напрегната приходна част. И от функционирането на приходните агенции зависи нейното изпълнение. Едно по-ранно намаляване на очакванията за приходи ще доведе до още по-слабо изпълнение на бюджета. Няма никаква причина, освен предизборната, която да налага актуализация на бюджета. Бюджетът на НЗОК – да, за да има сигурност. Макар че по-рано и тези промени са правени в края на годината. През 2013 и 2012 г. разходите за здравната каса се изплащаха с бюджета от следващата година и оттам се формира този наследен дефицит. Той не е създаден по време на нашия мандат. Да не припомням за онзи трансфер от 1,5 млрд. лв., който беше отнет от здравната каса и който намали потенциала за попълване на бюджета й в ситуации като днешната. Приходите в НОИ и в НЗОК се изпълняват в момента. Подписването на бланков чек за бъдещи управления не бива да се превръща в практика за политиците в България.
- Може ли да кажете „Южен поток“ и КТБ как се разполагат в координатната система на провала (според опозицията) на това управление?
- За опозицията всичко е провал. Механичното събиране на различни процеси трудно може да даде ясен отговор. Липсата на памет за случилото се преди нашето управление – също. Аз смятам, че този мандат не беше провал. Той даде тласък включително и на „Южен поток“, осигури финансова стабилност, така че държавата да може да се справя с проблеми в банковата система. И това е главното, което опровергава нападателната теза на опозицията.
- Защо не извикахте в пленарната зала Иван Искров да даде обяснение за състоянието на КТБ и защо не го попитахте директно пред медиите как така кредит от 8 млн. лв. е обезпечен с една гарсониера в „Обеля“, а надзорът е проспал това?
- По закон политиците не могат да задават въпроси на БНБ, даже съвети не могат да дават на банкерите. Но вие поставяте един по-голям въпрос – как се осъществява надзорът от парламента върху регулаторите в различни сфери, независимо дали телекомуникации, защита на потребителите, личните данни, класифицираната информация. В това отношение и предишното Народно събрание, и сегашното сме длъжници на гражданите. Смятам, че 43-ото НС трябва много повече да засили надзорната си функция по отношение на независимите регулатори.
- Вие сте един от кандидатите за лидер в БСП. За какво ще бъде битката – кой да поведе една информация , обречена да влезе в следващия парламент в ролята на опозиция, или партия, която иска да управлява отново?
- Не съм кандидат за лидер, а за председател. Партията е достатъчно демократична, има достатъчно опит, делегатите на конгреса са достатъчно политически зрели, за да очертаят с избора си пътя на БСП. Големият въпрос е: ще съумее ли нашата партия да бъде автентичният представител на интересите на по-голямата част от българските граждани и да ги защити.
- Социалистите искат новият лидер да увлече емоционално столетницата и да предложи тежки реформи в нея. Готов ли сте да кажете какви?
- Ако някой ви каже, че има гарантирано решение за успех, не му вярвайте. Използването на такива послания крие риска от създаването на невъзможни очаквания. Промени трябва да има, като се стъпи на всичко, направено досега. Да не забравяме, че БСП остана единствената стабилна политическа формация през последните 25 години с незаобиколимо присъствие в политическия живот.
- Съгласен ли сте с Румен Овчаров, че БСП „поднася на тепсия в момента“ властта на ГЕРБ?
- Нали няма да ме карате да коментирам изказванията на всички делегати на конгреса.
- Какво е вашето послание към тях?
- Трябва да продължим напред по-сплотени, по-мъдри след грешките и да даваме постоянно доказателства, че БСП е нужна не само на левите хора в България, а и на всички български граждани.