Разговорите при президента за фалита съдържат политически позиции, а не държавни тайни
Стенограмата от срещата за КТБ в президентството трябва да се оповести, защото иначе спекулациите са повече от истините. Такова мнение изрази пред БНР Михаил Миков, който коментира превърналият се отново в гореща обществена тема въпрос за съдържанието на разговорите на „Дондуков“ 2 в разгара на кризата. Миков подчерта, че неговата позиция е била свързана с възможността за използване на натрупания в БНБ резерв за потушаване на подобни ситуации, а не гражданите да плащат два пъти – чрез банковите такси и чрез бюджета. По думите му с разкриването на стенограмата не се застрашават държавни тайни, а стават ясни политическите позиции на участниците в разговорите.
Преди дни президентът Румен Радев също се обяви за разсекретяване на стенограмата от консултациите при неговия предшественик Росен Плевнелиев по случая „КТБ“ от 29 юни 2014 г., които се проведоха непосредствено след поставянето на банката под специален надзор. Преди дни Софийският административен съд отмени отказа да се оповести съдържанието на стенограмата по дело, заведено от главния редактор на сайта „Биволь“.
Президентът Радев заяви, че ще настоява стенограмата да бъде публикувана. Според държавния глава проблем пред огласяването на съдържанието й е това, че могат да бъдат засегнати интересите на трети страни – действащи и в момента политици. Той сподели, че е изпратил писма до всичките 20 участници в срещата при Плевнелиев с искане за съгласие тяхното участие да бъде оповестено.
Михаил Миков вече даде своето писмено съгласие за публикуване на информацията от заседанието при държавния глава, в което тогава участваха министър-председателят, председателят на Народното събрание, управителят на БНБ и парламентарно представените политически сили.
„Смятам, че стенограмата трябва да се оповести. Два пъти съм изпращал искания до президента Плевнелиев по този въпрос и ми беше отказвано. Може би е добре да приключи тази драма с въпросните консултации при президента, защото така спекулациите, измислените истини са много повече от съдържанието на документите“, заяви Миков в ефира на националното радио. По негово мнение не става въпрос за държавни тайни, а получените от него откази са били на основание текста в закона за Консултативния съвет за национална сигурност при президента, който казва, че заседанията са закрити. Той обаче поясни, че на такива заседания се огласяват и неща, които не представляват никаква държавна тайна, включително открити политически позиции на участниците в тях.
„В този разговор аз бях максимално откровен, включително с въпросите, които съм задавал, с коментарите. Обстановката тогава беше много напрегната. Обсъждаше се и евентуална „банкова ваканция“, въпросът за която тежеше в обществото“, коментира бившият председател на БСП и на Народното събрание. „Имаше напрежение, имаше консултации, включително с Асоциацията на търговските банки. В тази ситуация може би е добре да се види какво се случило на самото заседание“, каза Миков, който сподели, че не желае да изнася информация за случилото се, не само заради конфиденциалността, а и защото спомените могат да подвеждат. „Спомням си горе-долу кой какви позиции е отстоявал, но както още древните са казали – „Написаното остава“. И затова е най-добре то да даде вярната информацията за случилото се тогава“.
Михаил Миков изрази мнение, че реакцията и поведението на ръководството на БНБ по онова време, в лицето на управителя Иван Искров, не са били адекватни. „Позицията, която съм отстоявал, и не само на консултациите при президента, е, че БНБ има достатъчно събрани от търговските банки резерви, с които да поема такива проблемни ситуации. Спомням си и една кореспонденция между мен и гуверньора на централната банка, в която упорито се отказваше този резерв – не говорим за резерва на Валутния борд – да бъде използван. Той и сега си стои в БНБ, докато бюджетът и гражданите плащат за КТБ. А той се събира именно, за да се покриват такива ситуации“, обясни Миков.
Михаил Миков обаче отказа да се ангажира с тезата, че става въпрос за умишлен фалит на КТБ, преди за това да се произнесли органите, които трябва да го направят по закон: „Умишленият фалит е престъпление, а за престъпление трябва да има доказателства. Смятам обаче, че тогава много по-оперативно можеха да се използват средствата от БНБ, а не след година, когато се констатира състоянието, да се търсят средства от бюджета – т.е. данъкоплатецът да покрива едно събитие в банковата система, за което години наред е плащал чрез лихвите върху своите влогове и чрез банковите такси“.
Запис от участието на Михаил Миков в ефира на БНР можете да чуете тук.