Малките и големите им победи са вдъхновение за днешните и утрешните поколения
„Обективната и заслужена оценка – през нея минава единният и безпристрастен поглед върху историята на нашата страна, а оттам и единството на нашия народ. Поклон пред всички, жертвали – преди и след 9-ти септември – живот, здраве и лично благоденствие в името на по-добро бъдеще за повече хора. Техните лишения, техните страдания, малките и големите им победи са вдъхновение за днешните и утрешните поколения“. Това написа Михаил Миков във Фейсбук по повод големия празник. Народният представител от левицата поздрави за 9-ти септември стотици хиляди социалисти и привърженици на БСП, както и поколенията, които построиха нашата страна. Дълги години национален празник на България, днес 9-ти септември е повече празник за обикновени хора, отколкото за календара на институции и медии, но може би и затова толкова ценен празник, отбеляза още социалистът.
„По инерция от тежък период на отрицание, за който все още спорим дали сме оставили зад гърба си, за 9-ти септември и тази година, ако се говори официално и в ефир, то е с пренебрежение и насмешка, или пък с вадене на плашила и скелети от миналото. И разбира се, оценките се дават през личните трагедии, но само онези след тази дата през 1944 г., за да се полива коренът на общественото разделение. Но нищо, народната памет не е ограничена от политическата коректност на деня и за нея трагедиите нямат цвят и срок на годност“, коментира Михаил Миков. Българският народ помни и всички отречени или непризнати днес свои собствени постижения, които точно 9-ти септември направи възможни, категоричен е той. Миков изразява увереност, че дори критичният съвременен прочит ще определи много от тях, в социално и икономическо отношение, в сферата на просветата и здравето, в научния напредък, в духовното и културно развитие, като безпрецедентни за българската история – малко вероятни или дори немислими в обозримото бъдеще на нашата държава.
Пълният текст на поздравителния адрес:
Другари и сънародници,
Честит 9-ти септември – празник за стотици хиляди български социалисти и привърженици на БСП, празник за поколенията, които построиха нашата страна, дълги години национален празник на България. Днес – повече празник за обикновени хора, отколкото за календара на институции и медии, но може би и затова толкова ценен празник.
По инерция от тежък период на отрицание, за който все още спорим дали сме оставили зад гърба си, за 9-ти септември и тази година, ако се говори официално и в ефир, то е с пренебрежение и насмешка, или пък с вадене на плашила и скелети от миналото. И разбира се, оценките се дават през личните трагедии, но само онези след тази дата през 1944 г., за да се полива коренът на общественото разделение. Но нищо, народната памет не е ограничена от политическата коректност на деня и за нея трагедиите нямат цвят и срок на годност.
Българският народ помни и всички отречени или непризнати днес свои собствени постижения, които точно 9-ти септември направи възможни. Убеден съм, че дори критичният съвременен прочит ще определи много от тях, в социално и икономическо отношение, в сферата на просветата и здравето, в научния напредък, в духовното и културно развитие, като безпрецедентни за българската история – малко вероятни или дори немислими в обозримото бъдеще на нашата държава.
Обективната и заслужена оценка – през нея минава единният и безпристрастен поглед върху историята на нашата страна, а оттам и единството на нашия народ. Поклон пред всички, жертвали – преди и след 9-ти септември – живот, здраве и лично благоденствие в името на по-добро бъдеще за повече хора. Техните лишения, техните страдания, малките и големите им победи са вдъхновение за днешните и утрешните поколения.
Честит празник!