Миков: Конституцията трябва да се чете, за да е България правова и демократична държава

Миков: Конституцията трябва да се чете, за да е България правова и демократична държава

Не успяхме да изградим социалната държава – това е най-големият проблем на Конституцията

„Познаването на Конституцията е дълг на всеки – и в училище, и в семейството, и в университета. Всеки гражданин, когато търси своите права, той трябва да ги познава, но не само, когато те са нарушени, да се сеща за тях. Това ще направи България наистина една по-демократична държава, защото тези, които имат права, трябва да ги познават, за да ги упражняват, и това са част от проблемите, за които трябва да се полагат ежедневно усилия на всички равнища – и в училище, и в университетите, и в медиите, и политически партии, държавните органи“. Това заяви Михаил Миков в интервю за Радио Видин по повод 25-тата годишнина от приемането на съвременната българска Конституция. По думите му в частта за правата основният закон е изключително модерен, дава най-високите достижения на конституционното право и на демокрацията. В тази връзка социалистът припомни, че България влезе в ЕС без никакви проблеми, със съвсем леки корекции на няколко конституционни текста – поредно изпитание за високото равнище на Конституцията, доказателство за нейната висока демократичност, което ни прави част от европейските народи и като конституционно устройство.

Според Миков няма утвърдена рецепта за стимулиране на активното отношение на гражданите към основния закон. „Това трябва да бъде истинско, осъзнато, искрено усилие – трябва да се говори за правата на гражданите, да се говори за Конституцията, да се чете Конституцията, за да може наистина България да стане правова и демократична държава. Няма рецепта. В края на краищата всеки човек трябва сам да определи мястото си в живота и обществото“, посочи той.

Народният представител от левицата припомни, че е имало политически сили, основно твърдото ядро на СДС, които са искали да провалят приемането на Конституцията в началото на ‘90-те години: „Можем да си представим първоначалното натрупване на капитала, защото това е един от големите проблеми в тези 25 години, как пък щеше да се развие, ако не беше Конституцията. Може би много по-бързо неравенствата щяха да се оформят в България, ако не бяха рамките на Конституцията“. По думите му вторият голям проблем е законодателството, което се прави от обикновените народни събрания – дали то винаги съответства на конституционните изисквания. „Смея твърдо да кажа, че има твърде много пропуски в това отношение“, отбеляза Михаил Миков и обърна внимание на прякото действие на Конституцията, което означава, че не е непременно необходимо да се създават други закони.

„Всичко това през тези години се случваше с променлив успех и затова усещането на гражданите днес е такова, но смятам, че много повече трябва да се направи за да могат гражданите да познават правата си и да ги търсят – ежедневно, ежечасно, включително да защитават правата на другите,когато е необходимо. Смятам, че пътят към демокрацията минава през разбирането, че правата трябва да се спазват универсално, независимо чии права се нарушават“, заяви парламентаристът.

Като най-голям проблем на Конституцията Миков посочи това, че в България не бе създадена социалната държава. „Ако по отношение на демокрацията беше въведено всеобщото равно пряко избирателно право, макар че и там знаете как то се реализира напоследък – купуването на избори, фалшификациите. Ако по отношение на правовата държава имаме значителен напредък в разделението на властите, до степен, че те вече функционират разделени като от китайски стени, особено по отношение съдебна – изпълнителна – законодателна, то по отношение на социалната държава много от буквата и духа на Конституцията бяха неглижирани, да не кажа нарушавани, и това го усещат хората в ежедневието си“, констатира той и продължи: „В същото време се разви един обективен икономически процес на първоначално натрупване. За 25 години мисля, че разпределителните и преразпределителните процеси вече накараха много хора да осъзнаят, че капиталът се концентрира, че някои стават все по-богати, а голямата маса от граждани обедняват и компенсаторният механизъм на социалната държава не успя да задейства“.

Михаил Миков подчерта също, че през този период неолиберализмът е бил господстваща идеология в обществото, насочена към по-малко държава, към по-слаба държава. „И резултатите са тези и много често се разбира сега, когато хората искат силната ръка, силния човек, те искат просто повече държава, която е напълно възможно да се реализира и в рамките на демократичното устройство на днешната ни Конституция“.

Пълният текст на интервюто:

- Г-н Миков, вие трябва да участвате след малко в конференция за 25-годишнината на приемането на Конституцията. Нали така?

- Първо искам да ви благодаря, че Радио Видин се захваща с тази тема в деня на Конституцията, за да отбележи четвърт век, защото някак си тя минава в сянката на други актуални политически събития, а това е изключително важна дата – спомням си ентусиазма на днешния ден преди 25 години, спомням си възторга, с който народните представители във Великото Народно събрание я подписваха, тези от тях, които искаха България да бъде демократична, социална и правова държава, която да тръгне по нов път и който да донесе на хората по-хубав живот. Не се случи.

- Направихме анкета сред граждани, вчера излезе едно социологическо проучване, вашият коментар какъв е? Близо 60% от българите не знаят основните си права, 76 на сто не са чули Конституцията на България – това е един много голям процент.

- Преди няколко години, когато бях председател на НС, не случайно реализирахме една инициатива и 100 000 екземпляра от Конституцията бяха разпространени чрез печатните медии, за да влязат във всеки дом с надеждата, че нашите граждани ще прочетат Конституцията и най-вече ще прочетат частта за правата. Там българската Конституция е изключително модерна, дава най-високите достижения на конституционното право, на демокрацията и виждате, че без никакви проблеми България влезе в ЕС, със съвсем леки корекции на няколко текста от Конституцията, което е още едно изпитание за нейното високо равнище, доказателство за нейната висока демократичност, което ни прави част от европейските народи и като конституционно устройство.

Иначе за познаването на Конституцията, аз смятам, че е дълг на всеки – и в училище, и в семейството, и в университета и най-вече всеки гражданин, когато търси своите права, той трябва да ги познава. Но не само, когато те са нарушени, да се сеща за тях. Това ще направи България наистина една по-демократична държава, защото тези, които имат права, трябва да ги познават, за да ги упражняват, и това са част от проблемите, за които трябва да се полагат ежедневно усилия на всички равнища – и в училище, и в университетите, и в медиите, и политически партии, държавните органи.

- Да, но все пак по-конкретно ми се иска да разбера – как може да се стимулира активното отношение на гражданите към основния закон?

- Няма някаква утвърдена рецепта. Това трябва да бъде истинско, осъзнато, искрено усилие – трябва да се говори за правата на гражданите, да се говори за Конституцията, да се чете Конституцията, за да може наистина България да стане правова и демократична държава. Няма рецепта. В края на краищата всеки човек трябва сам да определи мястото си в живота и обществото.

- Вие, ако трябва да направите една равносметка на този 25-годишен период на прилагане на Конституцията, каква е тя? Спомням си, че имаше протести, демонстрации, 39 депутати направиха палатков лагер, гладна стачка.

- Имаше политически партии, от СДС основно и то едно твърдо, радикално ядро, което искаше да провали приемането на Конституцията. Можем да си представим първоначалното натрупване на капитала, защото това е един от големите проблеми, който се случи в тези 25 г., как пък щеше да се развие, ако не беше Конституцията. Може би много по-бързо неравенствата щяха да се оформят в България, ако не бяха рамките на Конституцията.

Вторият голям проблем е законодателството, което се прави от обикновените народни събрания – дали то винаги съответства на конституционните изисквания и смея твърдо да кажа, че има твърде много пропуски в това отношение. Да не говорим за прякото прилагане на Конституцията, защото тя като модерен закон дава възможност от съдилища, от тези, които прилагат закона, включително и пряко да я прилагат – не случайно в нея е прогласено прякото й действие, не непременно е необходимо да се създаде някакъв закон, има много текстове, които дават основания за пряко прилагане, а над всичко това стои конструкцията на Конституционния съд, който за пръв в България беше създаден с тази Конституция, който да контролира Народното събрание, тогава, когато един закон надхвърля духа и буквата на Конституцията, когато нарушава правата на гражданите, когато с една дума е противоконституционен.

Всичко това през тези години се случваше с променлив успех и затова усещането на гражданите днес е такова, но смятам, че много повече трябва да се направи за да могат гражданите да познават правата си и да ги търсят – ежедневно, ежечасно, включително да защитават правата на другите,когато е необходимо, защото ние, българите, имаме рядкото качество да се сещаме за правата си само когато са нарушени нашите права. Смятам, че пътят към демокрацията минава през разбирането, че правата трябва да се спазват универсално, независимо чии права се нарушават.

-Кой е най-големият проблем на Конституцията?

- Смятам, че не успяхме да изградим социална държава. Ако по отношение на демокрацията беше въведено всеобщото равно пряко избирателно право, макар че и там знаете как то се реализира напоследък – купуването на избори, фалшификациите, ако по отношение на правовата държава имаме значителен напредък в разделението на властите, до степен, че те вече функционират разделени като от китайски стени, особено по отношение съдебна – изпълнителна – законодателна, то по отношение на социалната държава много от буквата и духа на Конституцията бяха неглижирани, да не кажа нарушавани, и това го усещат хората в ежедневието си. В същото време се разви един обективен икономически процес на първоначално натрупване, вече споменах, в началото всички смятаха, че ще станат богати, че ще станат капиталисти. За 25 г. мисля, че разпределителните и преразпределителните процеси вече накараха много хора да осъзнаят, че капиталът се концентрира, че някои стават все по-богати, а голямата маса от граждани обедняват и компенсаторният механизъм на социалната държава не успя да задейства. Разбира се, неглижирането на държавната собственост – ето сега приемаме нов закон за концесиите, в който още повече се удължават сроковете за ползване на подземни богатства, на различни изключителни държавни права, които се предоставят на частния бизнес. Не трябва да забравяме, че през този период неолиберализмът беше господстваща идеология в обществото, която беше насочена към по-малко държава, към по-слаба държава.

И резултатите са тези и много често се разбира сега, когато хората искат силната ръка, силния човек, те искат просто повече държава, която е напълно възможно да се реализира и в рамките на демократичното устройство на днешната ни Конституция.

- Да, това е така, защото когато един човек знае правата си, как да си ги потърси – питат хората и като си ги знае, каква е ползата от това?

- Ползата е огромна – всеки ден можеш да потърсиш правата си, при срещата с полицая на улицата, с администрацията, навсякъде, включително и правата, свързани с реализацията на икономическите свободи. Много често днес се говори за корупция и за злоупотреби при обществените поръчки – това също е част от свободната конкуренция, която е прогласена от Конституцията. Но трябва много повече гражданска енергия и индивидуално чувство за справедливост, за достойнство, за да можеш да търсиш правата си.



Този сайт използва бисквитки. Научете повече

Този сайт използва "бисквитки", за да улесни вашето сърфиране. „Бисквитките“ или „cookies” служат единствено за удобство и улеснение на потребителите. Приемането или отказването на тези „бисквитки“ може да бъде осъществено от Вас чрез настройките на Вашия браузъра. Това можете да направите в съответната точка от менюто му. Подробности можете да намерите в меню „Помощ”.

Затвори