Нормализацията на българския политически живот минава през традиционното за демокрациите конфигуриране, на ляво и дясно, но в лявото политическо пространство има голям дефицит. Това заяви Михаил Миков за „Здравей, България“ по Нова ТВ. БСП ще има толкова слабо влияние в следващия парламент, че от нея няма да зависи почти нищо, прогнозира социалистът, който напусна партията януари. Той водеше Столетницата в годините 2014 – 2016.
Според Миков, голямата картина в момента е повторение на това, което се случи миналата година – невъзможност или трудно съставяне на безпринципни коалиции. „Големият проблем е силната фрагментация на политическото пространство, която се отразява и на парламента, липсата на доверие в политиката и във възможността на институциите да решават проблемите на хората. Това се получава като резултат и на избори“, поясни той.
Избори до дупка е едно плашило за хората, смята Миков, а италианската практика от 1960-те години – в рамките на 10 години, средният живот на правителството да е девет месеца – не е нещо непознато на демократичните системи. „Големият въпрос е, че партиите, които днес са представени в парламента, не отразяват обществените нагласи. А гражданите отвръщат с ниско доверие и ниска избирателна активност“.
„Това са големите проблеми и оттук насетне всички, които имат претенция да се занимават с политика, трябва да си зададат въпроса кого представлявам аз, чии интереси представлявам, а не как да стана народен представител, министър или да участвам във властта“, коментира председателят на 43-тото Народно събрание.
Миков отбеляза също, че не е възможно отсега да се прогнозира каква коалиция ще има след следващи избори. „Големият въпрос е, ако „Възраждане“ обере негативния вот, каква тежест ще има партията в парламента, защото е очевидно, че „Възраждане“, с една популистка игра, успява да събира доста от протестния вот“, каза социалистът, който очаква конфигурация с участие на „Възраждане“, която също ще има временен характер. „Не знаем дали и други партии няма да поставят в предизборната кампания тези въпроси, които поставя „Възраждане“, добави той.
„Очевидно е също, че проектът на Стефан Янев няма да може да постигне кой знае какъв резултат, защото той се позиционира също в дясно-център, заявявайки се като национал-консервативна структура“, убеден е Миков. „А БСП ще има толкова слабо влияние в следващия парламент, че от нея няма да зависи нещо особено. Големият дефицит е в ляво,“ подчерта социалистът, който смята, че нормализацията на българския политически живот минава през конфигурирането, което е прието в традиционните демокрации – на ляво и дясно.