Има усещане, че партията реагира след събитията
У социалистите има едно усещане, че БСП дава оценка и политическа позиция малко след събитията. Това заяви народният представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Михаил Миков в предаването „еМисия България“ на телевизия БИТ. В коментар за състоянието и поведението на партията доскорошният лидер на левицата посочи, че това усещане не се е появило сега, но не изчезва, въпреки заканите, че ще се реагира предварително, независимо дали става въпрос за външнополитически или вътрешнополитически събития. По думите му тези, които говорят от името на партията, трябва да имат една по-голяма реактивност по отношение на събитията, които интересуват хората и които, ако не бъдат интерпретирани от лявата позиция, от позицията на БСП, ще бъдат интерпретирани като внушения от страна на десницата, от страна на управлението, което несъмнено има много по-голям ресурс.
Трудът в България е подценен – това трябва да е тема номер 1
Според Миков необходима е повече динамика, по-бързо темпо в оценката на събитията и задаването на политическа перспектива от гледна точка на лявата платформа. Той даде пример с нивото на трудовите възнаграждения в страната, което смята за тема номер 1. „На конгреса, в документите приехме – и в доклада, и в политическата платформа – че трудът в България е подценен“, припомни социалистът. Към това добави и демографската перспектива, която определи като изключително тежка. Посочи и застрашеният достъп до образование на фона на постъпващите искания за закриване на училища при новия образователен закон. Обърна внимание и на здравната сфера, в която постоянният разговор за качеството е довел до там, че в малките населени места няма медицинско обслужване дори на равнище от 30-те години на миналия век.
„Това са големите проблеми – заплащане, защото за български работник цената на неговия труд е подценена от капитала. Това смятам, че е възлов въпрос. Това води вече до другите проблеми. Когато няма доходи, знаете какво правят българите – събират багажа, сбогом мамо, сбогом тате, сбогом на тъщата и тъста – заминавам за Англия и получавам 1 100 паунда. На Англия ще продължава да й трябват нископлатени висококвалифицирани работници. Ако не може в Англия, ще отиде в Щатите, ако не може там, ще отиде в Германия“, коментира Миков. Той призна, че тези въпроси е трябвало да по-динамично, по-ускорено да се поставят и в рамките на неговото председателство, но отбеляза: „Аз работех в друга среда. При мен имаше една изключително силна опозиционна вълна, която днес ръководи партията. Дори и най-добрите решения минаваха през силна дискусия, много често необоснована, с което аз съм се съобразявал“.
Въпросът за идейната идентичност е големият въпрос за БСП
Според Михаил Миков големият въпрос, който трябва да изчистят социалистите, е за идейната идентичност на БСП. „Не можем да го изчистим, защото има другари, които казват, че не е важно кое е ляво и кое е дясно, не е важно каква политика предлагаме, важното е да сме във властта“, поясни той. На въпрос за възможно сътрудничество с ГЕРБ Миков отговори: „Ако ще вдигаме доходите на гражданите, ако ще въведем прогресивния данък, който е по-справедлив, ако ще направим образованието различно от това, което се урежда в днешния закон, който ГЕРБ прие, ако ще върнем средства от Здравната каса, за да не бъде здравето само стока, а двете конституционни права – на образование и здравеопазване – да бъдат само запис в Конституцията, ще сътрудничим с всеки… и с ГЕРБ, и с АБВ, и прочие… Ако обаче тези неща си вървят така, какъв е смисълът да си сътрудничим – за да стане някой министър, депутат, някаква обществена поръчка да получи…“. В тази връзка Миков припомни за плоския данък, за който БСП, левицата в България е платила „доста скъпи сметки“ през 2009-а и 2014 г.
В разговора с журналистката Полина Паунова Миков обърна внимание на предстоящите президентски избори и процесите в лявото пространство. Той припомни, че БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ е коалиция, която е и за парламентарни, и за президентски избори и не е променяна, откакто е създадена през 2014 г. „Идеята тогава беше БСП да е в центъра и да се опита максимално да събере партии, които признаваха водещата роля на БСП в лявото пространство. Аз съм леко учуден, че се фаворизират два евентуални потенциални партньора, които при всички случаи в последните години нанесоха доста вреди на БСП и на лявото представителство“, коментира той и даде пример с откъснатите от АБВ 100 хил. гласа на европейските избори, както и с ролята им по време на местните, когато БСП не успя да спечели областен град. Той отбеляза, че на вътрешнопартийното допитване членовете са предпочели за партньор партиите от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ. Наред с това обаче посочи, че смята за правилно ръководството да е водещо в определянето на политиката – „затова е избрано от конгреса, затова е ръководство, затова има и политически документи от конгреса“.
Михаил Миков подчерта, че моделът, с който БСП трябва да се прибори, не е само на ГЕРБ, а е моделът на авторитарно управление, на канцлерския тип управление, с доминиращ министър-председател, погазване на парламентаризма и развитие на бизнеса в условия на нерегламентирана държавна помощ от близостта с властта.
Миков: Законът за тероризма променя разбирането, че вътрешната сигурност се отделя от външната
Пълният текст на интервюто:
-При нас е Мишо Миков. Добре дошъл!
- Здравейте и на вашите зрители и поклон пред жертвите, защото денят е такъв – лош ден.
- Първо, парламентът започна с минутка мълчание, което няма какво да го обсъждаме.
- Много станаха напоследък минутите за мълчание. Интересното е друго – когато се случват трагични неща в Европа, ние коментираме, отдаваме минута мълчание, но когато четем в медиите какво се случва в Ирак, Багдад, Либия, Близкия Изток и Турция някак си го приемаме по-спокойно, а то е едно и също. Тук е големият проблем и смятам, че обществото трябва да започне да осъзнава и така тероризма, а не само когато се случва в спокойната Европа.
- В парламента в момента се гледа закон срещу тероризма и това за пореден път поставя въпроса – повече свобода или повече сигурност. Вие сте юрист.
- Миналата година променихме НК и там дефинирахме що е то тероризъм, включително квалифицирани състави, когато е организирана група, когато се подготвя, макар че в нашия закон и преди това имаше достатъчно текстове в частта за общоопасни престъпления, когато те целят да разстроят държавното устройство, да затруднят властта, да създадат затруднения в центъра и по места, каквато е несъмнено всяка терористична акция. Имаше текстове и преди 10 ноември. Но само приемаме някакви текстове, без да си даваме сметка, че борбата с тероризма е от съвсем друг порядък.
- Какво имате предвид?
- Че корените на тероризма са другаде, че причините за това все още не са ясно назовани, че разбутването на Африканския рог, на Близкия изток, всъщност помогна за тази вълна от тероризъм, радикализира и ескалира на религиозна основа тези бойци, които днес извършват отделни актове тук и там. Но това е много широка тема, едва ли можем да я обхванем. Да се върнем на закона.
- Това е проблем на държавата, която и без друго има проблем с безконтролността на службите. Даването на по-широки правомощия всъщност…
- Всъщност не става въпрос за по-широки правомощия. От този закон става ясно, че армията може да се включва в такива случаи, което променя едно устойчиво разбиране от 25 години, че вътрешната сигурност се отделя от външната, от отбранителните способности.
Ние веднъж направихме компромис за покриване на границата, която беше функция на вътрешната сигурност, сега следващ компромис – армейски части да се включват в такива ситуации. Включително им се възлагат функции по закона за МВР, за които те въобще не са готови – войниците да вършат функции на полицейски служители, за които те се подготвят дълго време, има специална система. Казва се, че министърът на вътрешните работи ще координира тези процеси. Да де, но като човекът не е подготвен, като не знае как се провеждат първоначални следствени действия, не знае как се извършва задържане? Армията ще може да задържа и е ясно, че ще се прави протокол, когато предава задържания на служителите на МВР, а преди да го предаде не пише, че трябва да се прави протокол… Въобще неща, които звучат абсурдно.
Смятам, че приемането на нови и нови закони не укрепва капацитета ни, включително и в тази тревожна за обществото ни област, а крие рискове за прекрачване на онзи деликатен баланс между свобода и сигурност, който общото европейско разбиране налага и който постоянно поражда напрежение – от едната страна Европа е територията на свободата, на човешките права, индивидуалните права, от другата страна е страхът от терористични посегателства, който тласка все повече адептите на сигурността да прекрачват онези устойчиви юридически и фактически граници, заради които Европа е Европа.
- Според вас готови ли са службите ни да се справят с предизвикателствата на евентуални терористични атаки в България? Могат ли да ги предвидят?
- Няма служби в света, които да са готови. И това се доказва днес от Франция, в Турция, в Русия даже. Там, където в службите са инвестирани много по-големи ресурси, където са много по-подготвени, където ежедневно изпадат в ситуации, дори да е в предотвратяване в отделни случаи, винаги някой терорист успява да пробие свръхмодерните електронни системи, организации, интеграции, координации, машинарии, слушане, писане…
- Добре, да се върнем на роден терен и по-специално да отидем малко към БСП. Първо, тъй като последните два дни се разигра този разговор „Да се разберем като мъже – 2” между Нинова и Борисов, като наблюдавате БСП, Вие два месеца вече не сте лидер, но смятате ли, че БСП укрепва или по-скоро не? Или има ли възможност БСП да влезе в лидерска битка за президентските избори?
- Аз трудно мога да коментирам този разговор за разбирането като мъже между разнополови. Не го разбирам просто. Може би трябва още да чета и да се развивам, за да го разбера това, но може би участниците в разговора трябва да дадат обяснение.
Що се отнася до състоянието на БСП, някак си има едно усещане, че малко след събитията даваме оценка и политическа позиция. Това не е мое усещане, споделят го с мене много социалисти, много хора, които…
- Сега ли се е появило?
- Не, но това усещане не изчезва, въпреки заканите, че ще се реагира предварително. Независимо дали става въпрос за външнополитически събития или вътрешнополитически такива.
Но все пак нека да има време новият председател, новото ръководство, да постигне по-добри резултати в тази посока.
- А това забавяне, за което говорите, на какво се дължи? На овехтелия апарат?
- Е, сега апаратът да ни е виновен за всичко… На реактивност.
- Тази реактивност не се ли намира по върховете на партията?
- Тези, които говорят от името на партията, трябва да имат една по-голяма реактивност по отношение на събитията, които интересуват хората и които ако не бъдат интерпретирани от лявата позиция, от позицията на БСП, ще бъдат интерпретирани внушения от страна на десницата, от страна на управлението, което несъмнено има много по-голям ресурс.
Спомняте ли си реакцията по отношение на срещата между румънския президент и българския президент – внезапната реакция на Борисов? Ставаше въпрос за черноморски флот между трите страни.
- Да, но той има от каква позиция да реагира, той реагира от позицията на министър-председател.
- Лявата опозиция няма от каква позиция да реагира ли? След като левицата по въпросите за войната, за мира, за въоръжаването има позиция повече от стотина години.
- Пропуск го наричате това?
- Не, не го наричам пропуск. Нарекох го точно така, както смятам – повече динамика, по-бързо темпо в оценката на събитията и задаването на политическите оценки и разбира се, даване на политическа перспектива от гледна точка на лявата платформа.
- Каква е гледната точка на лявата платформа, какви са според вас темите, които вълнуват обикновения гражданин? Защото не веднъж анализатори твърдят, че БСП, а и всички партии, са се отдалечили твърде много.
- Нивото на заплащане. Тема номер едно е размерът на възнаграждението. На конгреса, в документите приехме – и в доклада, и в политическата платформа, че трудът в България е подценен.
Демографската перспектива – изключително тежка.
Достъпът до образование. 127 са постъпилите искания за преструктуриране – тази политкоректна терминологоия, която всъщност означава закриване на училища. Това прави достъпът все по-труден, влизането в сила на този закон, който прави българското образование все по-недостъпно…
- То на първо място е некачествено, г-н Миков.
- Ами добре. Да направим десетина-петнайсет качествени училища, а останалите да се ограмотяват вкъщи, в килийни училища.
Същото се отнася за здравеопазването. Говорейки постоянно за качество, стигнахме до там, че в малките населени места няма медицинско обслужване дори на равнище от 30-те години на миналия век.
- Липсата на качество води до липсата на количество.
- Добре – липсата на качество. Може да имаш хюстънско здравеопазване на 500 км, но това няма никакво значение, ако няма откъде да си вземеш едно хапче за кръвно, да получиш инсулт, да нямат пари да те закарат близките ти, защото знаем след колко време и каква е натовареността на Бърза помощ в тази райони. А ти си прави хюстънско здравеопазване, вкарвай си ядрено-магнитни резонанси, томографи от 18-то поколение. Въпросът е, че човекът не може да стигне до тях, защото няма пари.
Това са големите проблеми. Заплащане, защото българският работник, цената на неговия труд е подценена от капитала. Това смятам, че е възлов въпрос. Това води вече до другите проблеми. Когато нямаш доходи, знаете какво правят българите – събират багажа, сбогом мамо, сбогом тате, сбогом на тъщата и тъста и заминавам за Англия и получавам 1 100 паунда. На Англия ще продължава да й трябват нископлатени висококвалифицирани работници. Ако не може в Англия, ще отиде в Щатите, ако не може там, ще отиде в Германия.
- И вие, и г-жа Нинова дефинирате горе-долу еднакви проблеми в обществото.
- Те са дефинирани от конгреса, продукт са на дълга дискусия в партията, на 6-месечно обсъждане.
- В какво се разминахте обаче?
- Нека другите да кажат. Аз не искам да определям.
- Вие ваши грешки отчитате ли си?
- Сигурно имам доста грешки – може би по-динамично, по-ускорено трябваше тези въпроси да се поставят.
- Тази динамичност, за която заговорихте, в началото е била ваш недостатък.
- Не, аз работех в друга среда. При мен имаше една изключително силна опозиционна вълна, която днес ръководи партията. Дори и най-добрите решения минаваха през силна дискусия, много често необоснована, с което аз съм се съобразявал.
- Тоест вътрешна опозиционна вълна.
- Да. Те искаха много по-рано да отстранят това ръководство и да бъдат те ръководство. Ето сега са ръководство.
- Стана ли по-корпоративна БСП?
- Като се наредят снимките на Изпълнителното бюро, може да се отговори на този въпрос. Не искам аз да отговарям.
- Не смятате ли, че проблемът на БСП е точно това – че все някой някъде не иска да отговаря?
- Не. Аз достатъчно съм отговарял, бил съм много прям. Много хора ми казват, че съм бил прекалено прям, включително и на конгреса, когато съм назовавал нещата със собствените им имена, но прецених, че така е по-добре. Този начин – зад гърба да се прави едно или друго, смятам, че погубва партията, а чувам оттук-оттам, че се случват такива неща.
- Наблюдавате ли поведението, понеже заговорихме доколко е корпоративна БСП, наблюдавате ли поведението примерно на бившия председател на БСП Сергей Станишев, настоящ лидер на ПЕС, който задълбочава връзки с Борисов. Ако погледнем безпристрастно и опитаме да анализираме, ще има ли евентуална коалиция между БСП и ГЕРБ в следващия парламент?
- Големият въпрос, който трябва да изчистим, е за идейната идентичност на БСП.
- Е колко време го изчиствате?
- Не можем да го изчистим, защото има другари, които казват, че не е важно кое е ляво и кое е дясно, не е важно каква политика предлагаме, важното е да сме във властта.
Колко време ли? Повечето от 100 години. Благоев доста добре е описал е общоделския период в началото на миналия век. Тогава пак е имало такива другари, които са казвали – няма значение нашата идеология и платформа, важното е да участваме във властта
- Това не е ли болест на всички партии обаче?
- Не. Към тази болест десните партии имат имунитет, за разлика от левите партии, които и в Европа, когато се разболеят от нея, го прекарват много тежко.
- Тоест не отричате, че има възможност БСП в един момент да си сътрудничи с ГЕРБ?
- Така зададен въпросът няма смисъл. За какво да си сътрудничи? Ако ще вдигаме доходите на гражданите, ако ще въведем прогресивния данък, който е по-справедлив, ако ще направим образованието различно от това, което се урежда в днешния закон, който ГЕРБ прие, ако ще върнем средства от Здравната каса, за да не бъде здравето само стока, а двете конституционни права – на образование и здравеопазване – да бъдат само запис в Конституцията, ще сътрудничим с всеки… с ГЕРБ, и АБВ, и прочие… Ако обаче тези неща си вървят така, какъв е смисъла да си сътрудничим – за да стане някой министър, депутат, някаква обществена поръчка да получи…
- В предходния кабинет с мандат на БСП да не би да отменихте плоския данък
- Не платихме ли цената за това?
- Плоският данък не беше ли въведен отново в мандата…
- Беше и знаете и че през 2009-а и през 2014 г. плащаме сметки доста скъпи за БСП и левицата в България.
- На ДПС сметката ли плащате?
- Не бих казал, че само на ДПС, това е форма да прехвърляш собствената си отговорност, да я разтоварваш. Разбира се, били сме в коалиция и в периода 2005-2009, и през 2013-2014 г. Били сме доброволно в тази коалиция. Интересното е, че когато се правят в началото коалициите, тогава тези, които ги критикуват или критикуват коалиционните партньори са незабележими. А в края на мандата, когато каруцата вече се е пообърнала, изведнъж всичките започват да съдят. И особено след това.
- Понеже казахте че сте платили цената, коя цена платихте. Мислите ли, че хората разбират като им говорите за плосък данък или за прогресивен или хората много се ядосаха на безочието?
- Разбират, че доходите не растат, разбират, че не могат да си лекуват децата, че не могат да ги образоват.
Разбира се такива скандални факти като този, който създаде най-голяма криза, изборът на Пеевски за шеф на ДАНС, е катализатор, но в едно общество, което е задоволено, такива катализатори не могат да имат такъв ефект.
Априори недоволството от живота кара хората да бъдат по-чувствителни към скандалите. Скандали стават във всички страни, и на запад стават скандали. Ето, по-малък ли е скандалът, че Барозу отиде да работи в глобалната корпорация „Лемън Брадърс“. Смятам, че е по-голям от скандала „Пеевски“ – мащабът е много по-голям, глобален.
Това показва крайната безчувственост на евробюрокрацията, на политика тръгнал от левицата в Португалия, извървял стълбата, и стигнал до преддверието на едрия капитал, след като е преминал през преддверието на брюкселските кабинети.
- В крайна сметка той пък не е наричан олигарх.
- Не е наричан, но получавал е десетки, стотици хиляди евро за да бъде лоялен на гражданите на Европа, два мандата е бил шеф на ЕК, вземал е решения от типа на тези, които взимат руския президент и американския президент и отива чиновник на „Лемън Брадърс“, ей така…
- Този философско-морален спор…
- Не е философски морален, става въпрос за много пари, които глобалните корпорации всячески се стремят да изтръскат.
-В крайна сметка няма нищо незаконно в това.
- Че разбира се нищо незаконно няма включително в ниското заплащане и високата норма на експлоатация, нищо незаконно няма. Само че и терористите казват – нашият закон е друг, ние не приемаме вашите закони. Ето, разбира те ли, че когато законът се размине във висока степен с морала и с почтеността, тогава законът престава да бъде императив, които урежда обществените отношения и те си се развиват по техен си път.
- Ама нали БСП твърдеше през 2014 г. че морал и закон не бива да се смесват? Има проблем с тази история с двойните стандарти.
- Всеки неморален закон трудно може да бъде наложен. Цеко Торбов, един изключителен български учен – от преди 9-ти, а и след 9-ти е преподавал Кант и немска филология, иначе е юрист – казва, че законът при всички случай е воля да наложиш някакви правила на поведение, но отсрещната страна, в гражданите, трябва да има воля да се подчинят на тези правила за поведение и когато тези две воли… когато си заживееш в стъклените кули и се разминеш с обикновения живот, казваш защо не работи. Забележете – модерна терминология.
- Преди десетина дни и Буруджиева и Алгафари, които познават добре вашата партия, казват че БСП няма да успее без ДПС в президентските избори. Вие смятате ли, че успех на БСП на президентските избори е реалистичен или това е помпане на редиците.
- Чакам ръководството, за да определи задачата за тези избори, целта, която си поставяме.
- Е, не е ли да ги спечелите, нали оня ден това каза…
- Поне не е обсъждан този въпрос в НС, не се сещам. Сега сме на равнище да видим какво мислят членовете, виждате че се водят определени разговори с различни политически формации и може би в един момент ще се стигне до въпроса каква е целта на тези избори.
- Тези избори предпоставка ли са за широка лява коалиция по-късно?
- Кога по-късно, като минат изборите ли?
- За едни парламентарни.
- В момента БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ е коалиция и за парламентарни и за президентски избори. Тя не е променяна така както е подписана през септември 2014 г. Идеята тогава беше БСП да е в центъра и да се опита максимално да събере партии, които признаваха водещата роля на БСП в лявото пространство. Аз специално съм леко учуден, че се фаворизират два евентуални потенциални партньора, които при всички случаи в последните години нанесоха доста вреди на БСП и на лявото представителство.
- Говорим за Татяна Дончева и Георги Първанов?
- Да, и нанесоха доста поразии на лявото представителство. Спомнете си евроизборите, когато АБВ взеха едни 100 хил. гласа, отклониха ги, не влязоха в Европарламента, откъснаха това парче и след това…
- Но нали електоратът на БСП иска с тях, нали това казва референдумът ви?
- Ще стигнем и до избирателите. Спомнете си местните избори, когато в няколко окръжни града АБВ направи така че БСП да не спечели областен град – Сливен и Враца, примерно.
- Защо тогава след като АБВ и Първанов ви провалят, вашите избиратели ги предпочитат
- Не ги предпочитат, предпочитат БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ.
- Как стигнахте до този извод?
- Поне такъв резултат се обяви от това проучване в партията. Попълваха се бюлетини, там накрая имаше едно „други партии“, не знам кои други са излезли – не беше съобщена тази данна от анкетата. Аз тогава поставих въпроса на Национален съвет, че е важно да се очертае политическа платформа и да се търсят партньори по тази политическа платформа, защото сега виждате, че има и разлики включително и по политическите въпроси, колкото и това да няма значение за днешния ден. Примерно АБВ казват – ние сме за президентски република.
- „Атака“ казват че са против НАТО, ама вашите избиратели пак харесват тях.
- Ами, като ги питаш по такъв начин, сигурно ще харесват и други, и трети… Т.е. аз смятам, че ръководството трябва да е водещо в определянето на политиката, затова е избрано от конгреса, затова е ръководство, затова има и политически документи от конгреса. Днешното ръководство смята, че трябва да питаме хората, ето, питаме ги и такъв отговор получаваме
- И по ваше време, и сега, когато Нинова е председател, се говори за някакъв модел на ГЕРБ, срещу който се бори БСП и как се бори БСП срещу този модел при положение че…
- Кой го казва?
- Г-жа Нинова говори, че БСП трябва да се пребори с модела наложен от ГЕРБ…
- Моделът е на авторитарно управление, на канцлерски тип управление, в което имаш доминиращ министър-председател, погазване на парламентаризма и развитие на бизнеса в условия на нерегламентирана държавна помощ от близостта с властта. Не е само на ГЕРБ и на друг…
- БСП и ДПС застанахте като един зад ГЕРБ, когато трябваше да се провали радикалната съдебна реформа.
- В друго предаване ще говорим за съдебната реформа, защото тя не беше по-радикална. В момента, приета с промените в Конституцията, ще нанесе достатъчно поразии, но това ще се види след време. По този въпрос аз съм говорил достатъчно, групата е имала много ясна позиция, на мантрите за радикални работи, за радикални реформи, времето им поотмина. Хората искат да видят някакви по-конкретни неща.