Изказване на председателя на 42-рото НС Михаил Миков по повод дискусията по предложението на „Атака” на 9 октомври да се затворят границите на България за чужденци. Предложението бе отхвърлено.
Уважаеми народни представители,
Неочаквано тази тема влезе в дневния ред на Народното събрание и хубаво, че влезе. Дискусиите по кулоарите, в телевизионните студия, по партийни събрания, по срещи с избиратели не могат да подменят истинската позиция на 42-рото НС. Пред него е поставен въпросът: желае ли България да денонсира Конвенцията за бежанците от 1951-1952 г. и протокола към нея? Всъщност, знаете ли кога България е ратифицирала Конвенцията за бежанците? Кога? През 1992-1993 г. Защо не е ратифицирала по-рано? Защото границите бяха затворени, уважаеми народни представители.
Отговорът на този въпрос трябва да си зададе всеки народен представител, когато тръгва да спекулира с темата за бежанците. Много е лесно да спазваш Конвенцията за бежанците, когато в България няма бежанци. Много е лесно да назначаваш служители в агенции за бежанци, миграционни служби и прочие, и прочие служители от държавния бюджет, когато няма миграционен натиск върху страната и няма чужденци, пребиваващи в България. Много е трудно да накараш тази система да си върши работата за това, заради което е назначена.
Смятам, че днес от парламента трябва да прозвучи ясното послание: до последния служител на Агенцията за бежанците, службата „Миграция” и други структури, които години наред получават средства от държавния бюджет, трябва да започнат да си вършат работата. Това е посланието, което трябва да стигне до преките им ръководители и до изпълнителната власт. Защото политическите разговори са едно, работата е друго.
Уважаеми народни представители,
Големият въпрос, който днес се поставя в тази непредвидена за дневния ред на Народното събрание дискусия, е има ли България като страна капацитет да се справи с това предизвикателство – шест хиляди души? Или трябва да кажем, че нямаме капацитет. Държавата България, която е приела арменците или изселниците от Беломорска Тракия, се е справяла без служби по миграция, без бежански служби, без държавен бюджет. Смятам, че и България може да се справи много по-добре и това е въпрос на всички политически сили.
Как да стане това? Като политиците излъчат еднакви послания към българските граждани, като ангажираме с този въпрос много повече български граждани и отговорни администрации. България има 264 общини. Не може ли всяка община да приеме по едно или две семейства с малки деца?
Има и един друг въпрос, който произтича от тази дискусия. Много е хубаво да има служби – ДАНС, НСО, НРС, когато няма предизвикателства за сигурността. Когато има предизвикателства, казваме: „Има проблем”. Това също е посланието, което трябва да прозвучи към тях.
В никакъв случай не бива да стигаме до това решение, което води към денонсиране на една конвенция, почиваща на Хартата за фундаментални човешки права, и всеки да се опитва от нея да измъкне политически дивидент. Днес ГЕРБ и „Атака”, утре БСП или ДПС. В противен случай ние, като народни представители, ние, като Народно събрание, не отговаряме на това, за което различните по политически убеждения избиратели са ни изпратили тук.
Уважаеми народни представители,
Няма да влизам в детайла какво означава общото понятие за затваряне на границите. Защото нелегални емигранти, бежанци могат да проникват през всички граници. България има съдбата да охранява една около 1300 километрова граница на Европейския съюз и дали емигрантите влизат през южната или тръгват по море, както наскоро имаше случай в Италия, това няма никакво значение. Това по същество няма значение.
Питам аз народните представители от 42-рото Народно събрание, как биха се чувствали, ако затворим тези две граници и утре някъде на Черноморската ни граница се случи нещо такова, каквото се случи в Италия наскоро? Сега всички ги направили бежанци, моля Ви се, посмъртно!? За да изперат съвестите си по отношение на този режим, който е въведен и който затяга проникването през границата.
Ние, като Народно събрание, трябва да положим усилия в спешен порядък да транспонираме поне два акта – Директива 2011/95 относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила и Директива 2013/33 от юни тази година за определяне на стандартите относно приемането на кандидати за международна закрила.
Спешно съответните ресорни комисии във връзка с изпълнителната власт да транспонираме тези две директиви. Само така ще можем да отговорим на историческото, ако щете, наследство, което нашите деди са ни оставили за арменците, за емигрантите от съветска Русия и за всички онези, за които България по-късно е станала втора родина. А иначе службите да си вършат работата, защото не може децата да страдат заради това, че някой някъде не си е свършил работата, а получава заплата за това.
Благодаря Ви за вниманието.