Михаил Миков: Кворумът зависи от народните представители

Михаил Миков: Кворумът зависи от народните представители

Интервю на председателя на Народното събрание Михаил Миков за предаването “Седмицата” на “Дарик радио”

Как ще осигурите кворум за заседанията на парламента?

Зависи от народните представители. Ако присъстват в пленарната зала, ще има кворум. Ако не присъстват, няма да има кворум и това е въпрос, който е в отговорността и на всеки народен представител. Те се избират, предложени от политически партии, формират парламентарни групи, но всеки народен представител отговаря и пред конституцията и всъщност това е съдържанието на клетвата му.

Как отговаряте на Бойко Борисов, че задължение на управляващото мнозинство, а не на опозицията е да осигурява кворума?

Е, просто няма да му отговарям. Задължение…

БСП много пъти е отговаряла като опозиция, като е използвала същия, да го наречем, процедурен прийом.

Да, тогава, когато има политическа тема, по която трябва да се чуе гласът на опозицията, тогава, когато има някаква теза, която искаш да защитиш, но това се прави в изключително редки случаи, за да подчертае важността на случая. Сега сме изправени
пред друга хипотеза – деструкция на парламента, да не може да функционира парламентът, за да защитим тезата за предсрочните избори, защото не сме на власт. Това е тезата на Борисов.

Всъщност обаче ГЕРБ постигна друго. ГЕРБ показа, че това управление зависи от “Атака” заради осигуряването на кворума от нейните депутати. Даже не знам дали четете хубавия стар вестник “Стършел”, на първа страница има един фотоколаж, в който Орешарски пее на Сидеров “Ако те няма теб на този свят, очите ми ще бъдат мъртви за властта”.

Мисля, че изборите от 12 май очертаха парламентарната конфигурация и значението на всяка от политическите партии в нея. Какво щеше да стане, ако ГЕРБ имаше мнозинство от 120 души с някоя друга партия? Трябваше ли пак… и бяха успели да излъчат правителство, трябваше ли пак да събаряме парламента, тези, които, другите 120? Това е въпросът, който трябва да се разположи във времето, в което живеем.

Когато БСП през 2005 г. опита да състави самостоятелно правителство и не се получи, и съставихте правителство заедно с НДСВ тогава, които бяха на противоположни политически позиции по различни въпроси, вие изтъквахте аргумента за такава широка коалиция в необходимостта от стабилност. Такъв дебат в момента водят и в Германия. Явно е, че 120 на 120 не е стабилно решение за управлението на една държава.

Категорично не е и това е ясно, мисля, още от 12 май. Но въпрос на отговорност на отделните политически сили е какви компромиси те могат да направят, така че държавата да има своето парламентарно управление и изпълнителна власт.

Вие не сте готови на компромис избори?

Компромисът, първият компромис, който трябва да се направи, е да се даде време в тази изключително сложна обстановка да се предприемат мерките, които хората очакват, и като се види, че няма резултат, тогава.

А готови ли сте…

Априорното поставяне на въпроса за изборите не решава никакъв проблем.

Готови ли сте на друг компромис – широка коалиция, разбира се, в съвършено различна конфигурация, различен тип правителство, каквито България също е имала в новата си история, правителството на Димитър Попов например?

Аз мисля, че няма среда за такава коалиция след управлението на ГЕРБ. Проблемът на невъзможността на ГЕРБ, макар и най-голяма политическа партия, да направи парламентарно мнозинство се корени не само в днешните резултати, но и в начина, по който се управляваше страната в предишния мандат. Той въведе крайната конфронтация, той въведе тезата ние сме ГЕРБ, ние можем сами, единствено и само ние, и това затвори възможностите за решения, които включват ГЕРБ.

А готови…

Това е всъщност ситуацията днес, 2013 г.

Готови ли сте на компромис, какъвто е правен в България, например когато Виденов и Филип Димитров се договориха за провеждане на предсрочни избори, за оставка на правителството на Любен Беров след известно време и беше направен един план как ще се случи това, да говорите за такъв план отсега например за следващата година?

Кои са целите в политиката – провеждане на избори и преконфигуриране без никакви гаранции, че ситуацията ще стане по-стабилна, или опит да се решат онези проблеми, които хората очакват и заради които излязоха по улиците на България през февруари, а те са в няколко посоки. Тръгваме от социалните, минаваме през цените на електроенергията и въобще какво се случва в енергетиката, стигаме до демократичните процедури или Изборния кодекс. Това са все неща, за които е необходимо време, и този парламент, днешният, трябва да реши всичките тези въпроси, а всъщност…

Да, но за да ги решите…

…след това от тяхното успешно или неуспешно решаване, от алтернативите, които се задават, може да очертае евентуални предсрочни избори.

Да, но за да решите тези въпроси, които минават през различни законопроекти, първо трябва да бъдат взети решения по, да ги наречем, процедурни въпроси, които опозицията постави – вашата оставка, а преди това и вота на недоверие. Това означава, че парламентът трябва да се събере. Очевидно е, че ГЕРБ се готвят да не дойдат в парламента, ако не дойде “Атака”. “Атака” може до продължи да настоява да не участва в решаването на тези, да ги наречем, процедурни демократични въпроси. Така никога няма да се стигне до важните законопроекти, за които говорите.

Факт, и тази седмица беше изгубена за тези законопроекти – Закона за обществените поръчки, законодателство, свързано с ангажименти по европейска линия, докладите на Висшия съдебен съвет, още от 2011 г. не е разглеждан в парламента, да не говорим за 2012 г., все въпроси, които са важни. Това не може да продължава безконечно. Следващата седмица ще бъде важна и ще очертае всъщност накъде върви България. Ако заседава парламентът, шансовете в тази сложна обстановка на прага на новото споразумение с Европейския съюз, външнополитическите събития в Близкия изток, които се случват, икономическата и социална криза, стагнацията в бизнеса, да ги преживее страната по-лесно. Ако не…

Ако не, какво?

…задълбочаваща се нестабилност, която в перспектива може да доведе включително и до предсрочни избори, но всеки трябва да носи отговорността си за тази ситуация. Всеки, всяка партия, всеки народен представител, защото, пак повтарям, народните представители се избират по партийни листи, формират парламентарни групи, но според конституцията всеки има и своята собствена отговорност.

Не изключвате предсрочни избори.

Никой никога не ги е изключвал в далеч по-стабилни ситуации, но кога ще бъдат – след година, след две или ще има пълен мандат, зависи от много фактори.

Бихте ли описал вашата роля при решението една цяла парламентарна група да замине в командировка в чужбина?

Постъпиха…

Те само ви уведомяват ли, или вие разписвате разрешения за това?

Не става въпрос за командировки от парламента. Те пътуват на собствени разходи, пускат индивидуални, всеки народен представител има такива, не само от тази парламентарна група, които отсъстват, които пускат писмо и заявяват, че ще отсъстват, с молба да бъде отбелязано тяхното отсъствие.

Само отбелязване ли има? Зависи ли по някакъв начин от вас дали един депутат ще дойде на работа или не?

Категорично не зависи. Председателят е също народен представител. Дали един народен представител идва на работа или разбира парламента като сграда, като кулоари, или ще влезе в пленарната зала, ще се отбележи в електронната система, ще участва в изказванията, в разискванията, в гласуванията, е само…

Но тук се създаде впечатлението, че едва ли не вие сте ги пуснал в Брюксел.

…само негов ангажимент. Аз не мога нито да спра, нито да пусна един народен представител, независимо от коя парламентарна група е.

Режимът е само уведомителен.

Да, уведомителен е, че отсъстват.

Какво знаете впрочем за тяхното посещение, на депутатите от “Атака”…

Нищо повече…

…в Брюксел?

Нищо повече…

Защо бяха там, с кого се срещнаха?

Нищо повече от това, което излезе в медиите. А и не съм се интересувал, да ви кажа. Честно казано, не се интересувам и когато народни представители от ГЕРБ отсъстват, когато народни представители от “Коалиция за България”.

Имало ли е уговорка с тях, както пишат част от медиите, между управляващото мнозинство, ГЕРБ и ДПС, и “Атака”, че те ще отсъстват, но ще оставят, мисля, че за четирима депутати се говореше, в София и при определена хипотеза ще се включат във вота, за да подкрепят кворума?

Поне аз не знам за такава уговорка и по-скоро ще кажа категорично не. Ако имаше някакви уговорки, сигурно нещата нямаше да изглеждат по този начин. Всичко се развива пред очите на гражданите. И пак казвам, отговорността е на групите и на народните представители. Хората го виждат.

Как се обяснява отсъствието на хора от БСП? Опозицията доста акцентира на закъснението на самия лидер на БСП Сергей Станишев по нещо, което било толкова важно.

Сега, тези закачки на г-н Борисов, те са част от неговото политическо съществуване. Поради липсата на сериозни политически тези закачките са негови такива атрактивни прийоми за широката публика. Иначе, ако не ме лъже паметта, поне двама народни представители от “Коалиция за България” бяха командировка. Трети беше единия ден командировка, на другия ден се върна. От другите парламентарни групи също. И то в рамките на участие в различни международни формати. Все пак трябва да знаем, че парламентът има своите делегации. И участието в тези заседания също е свързано с функциите на Народното събрание.

Какво смятате за голямото забавяне, с което Конституционният съд ще се произнесе по казуса дали е депутат Делян Пеевски? При тази сложна обстановка така мнозинството се лишава от един важен глас.

Конституционният съд сам определя сроковете, в които решава един или друг казус, отнесен пред него. Имало е и по-големи забавяния. Предполагам, че ще се реши този въпрос, когато са готови.

Вие имате ли позиция?

Не искам да я споделям сега. Макар че позицията ми…

Но това е…

Добре, ще ви я кажа. Тя…

Да, това е интересно, да не би да смятате, че не е депутат.

Добре, ще ви я кажа. У нас позициите, когато се опират на конституцията и законите, не винаги срещат разбиране в общественото мнение. Ясен е текстът на конституцията и Конституционният съвет е имал повод, Конституционният съд, пардон, е имал повод да се произнася вече по такива казуси. Без да е освободен един народен представител от Народното събрание, никой не може да отнеме мандата му. Това е много просто тълкуване…

Но това си е…

…защото мандатът произтича от избор. И единствено самото Народно събрание в изрично изброените случаи може да се произнесе по този въпрос по положителен, ето сега има подадено искане за излизане от Народното събрание на народен представител от ГЕРБ. Народното събрание…

За кого става дума?

Нека… този въпрос ще го разглеждаме другата седмица. Нека, нека да…

Ще го разглеждате, ако се съберете, ще го разглеждате.

Да, ако има кворум.

Да.

Точно така. Но асамблеята е тази, която решава въпроса с мандата…

Може би аз съм изпуснал, известен ли е този факт, кой депутат си тръгва?

Вчера, вчера попадна… да не ви излъжа, мисля, че за Йоана Кирова става въпрос. Вчера в края на деня…

А поводът?

Е, не, не коментираме поводи…

Не, просто иска да бъде освободена.

Никога не е било практика да се влиза в обяснения. Има подадена оставка, тя трябва да бъде разгледана от Народното събрание и чак тогава народният представител се освобождава от мандата, който му е възложен от избирателите.

ГЕРБ твърди, че не е имало дебат по вота на недоверие. Били ли са на работа ГЕРБ в четвъртък, или не са били?

Това е въпрос, на който те трябва да отговорят. Те бяха в пленарната зала…

Вие ще им разпишете ли…

…присъстваха в пленарната зала…

…да получат заплата за този ден или не? Ако не им разпишете заплата, значи не са били на работа, значи не е имало кворум и не е имало дебат.

Аз не разписвам, изводът ви е погрешен, аз не разписвам заплатите на отделните народни представители. Там се прилага правилникът.

Кой? Някой в администрацията…

Несъмнено е, че г-н Главчев, г-жа Цачева, г-н Ненков… не си спомням кои взеха участие още в разискванията, несъмнено е, че те ще получат своите възнаграждения, защото в правилника е казано, че данните за присъствието се вземат от, включително и от стенограмите, освен от регистрацията, защото има хипотези, при които един народен представител не се регистрира, а се изказва.

А, броиш го в кворума, от една страна, а, от друга страна…

Сега, въпросът за…

…ако не се изкаже, не го признаваш, че е говорил.

Въпросът, въпросът за кворума е друг въпрос. Ясен е текстът на член 81 от конституцията, който има пряко действие. Конституционният съд е имал повод да се произнася няколко пъти кога има кворум – когато в залата присъстват, когато присъстват даже не в залата, но несъмнено нямат се предвид кулоарите, парламентарното кафене или бюфет, когато присъстват повече от половината народни представители.

Това е текстът в конституцията. Това е…

Той има пряко действие.

…коректно.

И Конституционният съд многократно го е потвърждавал по повод на различни спорове за един или друг акт на парламента. Въпросът вече за регистрацията, за установяването на присъствието е определен в правилника. То може да стане чрез електронната регистрация, може да стане от стенограмите при изказвания, при участие в процедурите. Това са все факти, които дават основание за изплащане на възнаграждението.

И тук започват споровете. Вашият съпартиец, уважаваният констуционалист професор Георги Близнашки, той впрочем ми е преподавал парламентарно право в университета, та той казва, че председателят на Народното събрание трябва стриктно да се придържа към парламентарния правилник, където пише, че заседанието се открива едва чрез проверка на кворума чрез компютризираната система. Поради тази причина той смята, че е нелигитимно това заседание.

Това е негово мнение, аз нямам съмнение, че той е чел и първата алинея на правилника…

Хубавото в законите е, че…

…и е чел, и е…

…обикновено има винаги поне две алинеи и…

И повече.

…всеки си чете тази, която го устройва него.

И най-накрая има и конституция. Член 48, алинея първа, казва, че председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители. Един факт, който мисля, че е безспорен за всички – че са присъствали повече от половината. Проверка на кворума се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието, но когато очевидно се злоупотребява, присъстваш, а не отразяваш присъствието си чрез компютризираната система, трябва да приложиш пряко текста на конституцията. Всъщност това се случи пред погледите на цяла България – пряко прилагане на конституцията относно констатирането на присъстващите в залата народни представители.

Така беше…

И оттам насетне. . . Нещо, което всъщност се случва, знаете ли, в много парламенти по света, включително в Сената и Конгреса. Те нямат електронна система, те нямат електронна система Сенатът и Конгресът, но гласуват, правят кворум, дебатират. . .

Така. . .

Много често с по пет души в пленарната зала. . .

Впрочем с провеждането на този дебат спестихте може би, освен ако това не бъде по-нататък оспорено, макар да не е много ясно какво би могло да оспори парламентарната група на ГЕРБ, тъй като няма акт на Народното събрание, за да се атакува той пред Конституционния съд. . .

И за мен не е ясно. Може би изчакват решението. . .

Но?

. . . да се гласува и по повод на него ще поставят. . . и въпроса за заседанието по време на разискванията.

Ако има изобщо такова гласуване. Но така се спести друг интересен казус – непровеждането на дебат до седем дни, както пише в правилника, след постъпването на искането за вот на недоверие, до какво би довело? Ако се прилага пряко конституцията, в нея няма седем дни, тези седем дни са предвидени в правилника. . .

И знаете ли защо? За да не може никое мнозинство. . .

Да разтакава.

. . . да отложи гласуването за проектите за решения. . .

След изтичане на мандата.

. . . в края на мандата, последната седмица, пет-шест такива решения за вот на недоверие на правителството, а да даде право на опозицията в един разумен срок, тогава, когато тя реши да потърси политическа отговорност, не някакъв ситуативен блам, както е било в по-старите парламенти, на даден закон, на даден проект за решение на правителство, а вот на недоверие по политика или по цялостната политика. . . И това е право, което е дадено на опозицията. Нашата днешна опозиция очевидно не отива отвъд процедурните хватки и тактики, които иначе са много атрактивни за медиите и публиката. Но смисълът на функционирането на парламента, на конституцията е опозицията да има своето право, неограничимо от мнозинството, в къс срок да се разгледа въпросът за отговорността на правителството. . .

Но вие изтълкувахте, че ако тези седем дни не бъдат спазени, тогава вотът пропадал. Това би означавало, че всяко управляващо мнозинство ще може да направи това, за което вие казвате, дори в по-засилена форма, просто вотовете да не бъдат гласувани, ако бъде използван този прецедент. . .

Може да кажем, че практически пропада. Юридически. . . знаете колко проекти за решения остават в архивите на едно отиващо си Народно събрание. Този текст е направен, пак казвам, в полза на опозицията. И никой никога не е допускал, че опозицията ще злоупотребява с това си право, че тя не внася вот на недоверие, за да търси отговорност на правителството. . . парламента, а внася вот на недоверие, за да разбие парламента. Ето това е същинското описание на случая.

Но вашата логика говори, че има несъвършенства в следващия текст, който казва, че гласуването става не по-рано от 24 часа. Тук голямата идея е да се излезе от страстите на самия дебат, да се даде време. . .

Да, да.

. . . на депутатите да преспят една нощ и тогава да отидат с трезв ум да гласуват. Това е идеята на вота на недоверие.

Това е смисълът. . .

Обаче краен срок. . .

. . . практиката в европейски парламенти. . .

. . . краен срок няма.

Няма. И правилникът, и конституцията, и законите трябва да се прилагат според техния дух, на първо място, и според здравия човешки разум.

Възможно ли е тогава следващата седмица парламентът, тъй като очевидно “Атака” не желае да се регистрира, за да гласува вот на недоверие и да заеме позиция, парламентът да се заеме с други теми и този вот да увисне негласуван във времето?

Напълно е възможно, но смятам, че е недопустимо от гледна точка на смисъла на конституцията, на парламентаризма, на демокрацията въобще. Защото, пак казвам. . . всъщност това неглижиране на парламента, на правилата тръгна от предишния парламент. Вие си спомняте, че дори при един от вотовете на недоверие, ако не ме лъже паметта, министър-председателят замина в чужбина. Тоест това неглижиране на процедурите и използването им за друго нещо. . . Ето, в случая вместо да търсиш отговорност на правителството, какъвто е смисълът, конституционният, парламентарният, на вота на недоверие, ти правиш вот на недоверие, за да дискредитираш събранието, да провалиш неговото заседание.

Вие казвате нещо много важно. Независимо че изглежда, че има възможност за такава процедурна хватка. . .

Да, да.

. . . парламентът да се заеме с всякакви други законопроекти, за да се позволи регистрирането на партия “Атака”, която има политическата воля да не участва във вота на недоверие, вие смятате, че. . .

Че трябва да се. . .

. . . това не трябва да се използва и вие като председател на парламента ще бъдете против. . .

Няма. . . Да, категорично, категорично.

. . . такава процедурна хватка?

В момента, в който има кворум следващата седмица, трябва да се изчистят и двата въпроса – и гласуване по проекта на решение за вот на недоверие на правителството, и другият въпрос за моето освобождаване като председател на Народното събрание. Не може единият въпрос, за отговорността на правителството, да виси, както и другият въпрос, за функционирането на парламента, за ръководството на парламента, също да виси. Тези въпроси трябва да бъдат решени, независимо от изхода от ситуацията.

А каква е вашата гледна точка към другия казус, който се завърза с внесения нов вот на недоверие, който казват, вие сте видял мотивите, че бил с абсолютно същите мотиви? Тук също и парламентарната практика, и законите мълчат. Май не е имало такъв казус – да има вот, да изтичат седемте дни, опозицията да твърди, че дебат не се е състоял, а дори и да се е състоял, гласуване по него да не е имало. . . Тогава може ли да се внесе отново същият вот и така опозицията да постигне отсрочване с една седмица на въпроса, за да няма оправдание, очевидно това е целта, за да няма оправдание друга парламентарна група да отсъства отново. . .

Силно съм затруднен да ви отговоря, в смисъл, че доста е абсурдно. . . абсурдни ми изглеждат тези политически действия. Те са отвъд здравия разум, на първо място, отвъд политическата логика. . .

Не, те имат от гледна точка на опозиция. . . Признайте, господин Миков, имат логика.

Нямат логика. Аз честно ви казвам. . .

Те се опитват да покажат, че без “Атака” не може.

Е, добре, ама. . .

. . . да съществува това. . .

Да заседава парламентът. . .

. . . това управление.

Без ГЕРБ също не може. Без ГЕРБ също не може. Значи. . .

Не, без ГЕРБ може. Ако трите други партии. . .

Въпросът е. . .

. . . са винаги в зала, може.

Въпросът за функционирането на парламента е предпоставен от българските избиратели. И без “Атака” може да функционира парламентът, ако е ГЕРБ в пленарната зала. Ако ГЕРБ го няма в пленарната зала, какво става тогава? Другият въпрос – развивайки тази теза до нейната абсурдност, ако не функционира парламентът, ако не осъществява парламентарен контрол, ние практически можем да денонсираме, да стигнем до денонсиране на конституцията и да остане всичко в ръцете на изпълнителната власт. Аз не знам дава ли си някой сметка за такъв тип суспендиране на конституцията? Защото този път е изключително опасен. Нашата конституция е суспендирана в полза на изпълнителната власт, на царската власт. Имаме такива периоди, но те никога не са приключвали добре.

Какво казвате – Орешарски може да управлява вечно?

И сега, когато си стигнал до модерните и демократични решения, ти чрез злоупотреба с право, чрез различни такива игри да отнемаш правото на парламента да контролира изпълнителната власт, защото има около 12 часа. . . заседание за парламентарен контрол, има страшно много въпроси и питания. . . Практически действията на ГЕРБ, провалянето на кворума, провалят контрола върху изпълнителната власт. И това в модерния парламентаризъм, в демократичното устройство. . . аз съм убеден, че няма партия, политическа сила, лява или дясна, в Европа, която би си го позволила.

А БСП и ДПС ще си позволят ли да използват тази ситуация и ако ГЕРБ продължи това поведение, вие да оставите Орешарски да управлява неопределено време без парламент, защото току-що описахте такава възможност?

Категорично не, категорично не. Смятам, че Българската социалистическа партия, Движението за права и свободи в последните 20 години са показали своята привързаност към конституционния модел и неговото нормално функциониране, въпреки че сме били в опозиция, въпреки че сме имали много тежки периоди на опозиция, в които основателно или неоснователно сме били притискани. Има по-висши ценности от теснопартийните.

Така, но давате знак в момента на ГЕРБ, че ако те продължат, ако използваме вашата гледна точка към тяхното поведение, очевидно да се инатят и да не влизат в зала, може да се стигне до предсрочни избори, тъй като вие няма да тръгнете по другия модел на суспендиране. . .

Ето, изводът. . .

. . . както сам го определихте. . .

Изводът ви е прекален. Аз продължавам да смятам, че предсрочни избори в този момент не са необходими, също така не са и очаквани от хората. Хората искат определени мерки. Те искат примерно смяна на политиката “Дянков” с новия бюджет. Нека ГЕРБ да покаже що за политическа сила са по бюджета. Вие всъщност можете ли да ми кажете една дясна алтернатива, прозвучала от устата на дясната опозиция в този парламент? Има ли въпрос, който за 3-4 месеца ГЕРБ е извел, артикулирал, те са членове на Европейската народна партия, те казват ние сме дясната. . . ние сме десницата на България сега, има ли позиция, има ли отстояване, защита. . . или може би защитават политиката “Дянков”, която се реализира чрез този бюджет?

Ако позволите, да се пошегувам, използвайки фрази на ваши съпартийци, може би няма десни алтернативи, защото вие не предлагате леви. И тук има доста дълъг списък от критики, включително през последната седмица, които идват точно отляво, за това, че левицата продължава дясната политика. Няма да отпадне данък лихва, който толкова критикувахте, данъчните облекчения за млади семейства с ипотечен кредит се готви да бъдат отпаднати, няма да се въведе необлагаем минимум при запазване на сегашния плосък данък, нещо повече, прогресивен данък, всичко това отсъства в бюджета за следващата година. . .

Хайде сега и аз да изброявам малко. В спешен порядък бяха увеличени помощите за деца, бяха променени два закона, в които се дават възможности за решение по отношение на младежката безработица, покриване на част от социалните осигуровки, когато наемаш на работа млади безработни, битката в енергетиката, която доведе обективно до намаляване на електроенергията, прословутият данък колиба, който засяга сигурно около половин милион души в България. Разбира се, че това, което още не сме направили, то не отпада от дневния ред. Част от тези въпроси, които споменахте, ще бъдат дискусия, включително и замразяване на възрастта за пенсиониране, ще бъдат част от дискусията по повод на бюджета и данъчните закони.

Ето, тук има политически сблъсък, за който питате, десницата настоява да остане увеличаването на възрастта за пенсиониране, левицата изтъква аргументи в противната. . .

И то в рамките на един ангажимент, който сме поели преди изборите. Изключително тежко е с оглед демографската структура, с оглед безработицата, с оглед приходите в осигурителния институт, но трябва да намерим ресурси. Защото предсрочните избори бяха и за това.

Защо не отидохте на “Български дебати за национален успех”, организирани от бившия президент Георги Първанов? Разбирам, че поканата е била отправена към цялото ръководство на БСП.

Тези дни лично аз бях в Копривщица и в Търново. Но и да бях тук, пак нямаше да отида. . .

Да, това щях да ви питам, да не би да съжалявате, че така е съвпаднало. . .

Не, не, не съжалявам. . .

И защо нямаше да отидете?

Изглежда ми много, така, като едно повторение на АБВ. Не знам защо с такова усещане. . .

АБВ лошо ли е?

Не, не казвам дали е добро или лошо, беше неуспешно.

А какво отговаряте на Татяна Дончева, която през седмицата отново говори за създаване на нова лява формация? Тя прави даже сравнение с “Лудогорец”, казва. . . Явно сравнява БСП с “Лудогорец”, преди да смени собствеността си, да вземе нови играчи и да стане шампион. Тя казва – това трябва да се направи и в БСП.

Спортните сравнения са мода в българската политика, това ще кажа. Но в същото време всеки има право да развива политически идеи, да търси тяхното реализиране, така че. . . Това ще кажа. Като Татяна Дончева е член на Националния съвет, но това не й пречи да развива политически идеи и да търси тяхната. . .

Трябва ли да я изключите от партията?

Не, не, не.

Като ходи и говори откровено, че ще прави друга. . .

Не, не, не, нашата партия. . .

Ще я изчакате тя да си тръгне?

Нашата партия не изключва така лесно.

Като изброяваме атаките от свои, от ляво. . . Честно казано, не смятах да повтарям добре известния и популярен въпрос “кой предложи Пеевски”, обаче тази седмица го повтаря вестник “Земя” на две страници, пълни вестникарски страници, където прави подробен анализ на кадровата политика на левицата. И в този анализ се констатира, че столетницата не управлява с ума и таланта на цялата партия, макар да твърди, че уж го правела с ума и таланта на цялата нация. И този анализ е рамкиран от въпроса “кой предложи Пеевски”. . .

Повтарянето на този въпрос даде доста екзотични отговори. Аз не бих искал да се включвам в този принос по кадровия въпрос. . .

Ама май вие не сте се включил. . .

Ще пропусна. Но големият въпрос е за ситуацията, условията, в които функционира изпълнителната власт, отделните министерства, възможността да участват хора, които наистина могат да дадат принос в изпълнителната власт, желанието да участват. Част всъщност от дестабилизацията, която ГЕРБ се опитва да прави, е запазване на статуквото, включително да създава, да се опитва да създава постоянно усещането в хората, че едва ли не – утре това правителство ще се смени.

Да, но например. . .

Но трябва да е ясно, че ГЕРБ никога повече няма да се върне на власт. Това трябва да е ясно.

Какво е вашето обяснение, че десницата надделя за трети път над левицата в Германия?

Условията на криза, виталността на немската икономика, левите мерки в условия на криза, които канцлерът Меркел прокарваше и дадоха този резултат. Макар и дясна по идеологическа платформа, ХДС – ХСС, те прокараха много мерки, които успяха в условия на криза да запазят жизнен стандарт за германците, относително, относително и, разбира се, така, развитието на немската икономика, която се превърна в основен гръбнак на Европа в цялата тази тежка икономическа и финансова ситуация.

Подкрепяте ли вие персонално, ако можете да говорите от името на БСП, искането на “Атака” България да затвори границите си за бежанци?

Не, България има европейски път на развитие и винаги, когато се поставя въпросът за затваряне на границите, той не може да стои само за една граница и само по отношение на определени лица. Светът, Европейският съюз, където ние сме кандидат-членове на Шенген, има своите правила и няма повод да се преразглеждат тези въпроси. Връщането в Европа от времето на желязната завеса, когато границите много добре бяха затворени, пазени, мисля, че не може да бъде ценност и нещо, към което се стремят българските граждани.

“Атака” настоява и за друго решение, свързано със сирийската криза, впрочем новина от тази сутрин е, че Съветът за сигурност на ООН е приел резолюция с пълно единодушие на членовете си за унищожаването на химическите оръжия на Сирия, което може пък да доведе и до развързване на възела, но “Атака” настоява да се приеме решение, с което България предварително да декларира пълен неутралитет, неучастие в каквито и да е военни действия в Сирия. Такова решение вие лично или ако може да говорите за БСП, ще подкрепите ли?

Ще изчакам да видя трите проекта на декларации, които ще се обсъждат във външната комисия на Народното събрание, да видя разликите, ще се запозная и с резолюцията на Съвета за сигурност и тогава бих заявил позиция. Не искам да прибързвам и тук не става въпрос кой го е внесъл, това, че го е внесла “Атака”, това е въпрос, по който националното съгласие трябва да се търси даже отвъд цената на разумния политически компромис. От типа въпроси е този, външнополитически въпрос с изключителна тежест, и ако успеем по повече въпроси от такъв порядък ние да постигаме национално съгласие, мисля, че ще е по-добре за България.

Имахте повод да изброите доста законопроекти, включително и този за бюджета за следващата година, по които парламентът би трябвало да се произнесе, ако все пак се събере. Сред тези законопроекти до края на годината стои ли Изборният кодекс – едно от условията, които поставят и хората на улицата?

Има висока степен на готовност, дали ще тръгне до края на годината или в началото на следващата година, но при всички случаи е по-добре да тръгне преди Нова година.

Чисто нов ли ще бъде кодексът?

Това, което комисията предложи, е чисто нов кодекс и смятам, че има смисъл. Той наистина е кодекс, защото кодифицира и законодателството за избори за Велико Народно събрание, макар че имаше…

Там продължи да…

…претенциозният кодекс нямаше кодификация на тези норми.

Ама вие можете да го вкарате в отделна…

Е, то всичко може, то всичко може.

Някои казват, че това го правите, за да се размотава работата, защото, ако ще се гласуват 600-700 члена, вие добре го разбирате това, по всеки ще има различни предложения, дебати…

Много…

…и ще утече една година.

Много работа е свършена в тази комисия, направена е систематика. Преди изборното законодателство и в момента действащият закон е доста казуистичен. Там четеш и се описва всичко по няколко пъти. Свършена е сериозна работа от комисията на Мая Манолова по извеждане пред скоби на една обща част, приложима за всички избори. Мисля, че така Изборният кодекс става много по-четивен, много по-разбираем, много по-подреден. Това го казвам най-общо по рамката. Изчистени са редица въпроси, които бяха във вниманието на Венецианската комисия, на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. И остават няколко въпроса, които трябва да решим, по които сигурно ще има технологична по-скоро дискусия. Когато говорим за машинно гласуване, за какво машинно гласуване става въпрос – с механични машини, със скенери, които да изброяват автоматично без човешка намеса, а да оставят бюлетината и да се прави проверка? Нали си спомняте как бързичко се вкараха тия ксерокси, как се похарчиха милиони за тези ксерокси? Защо някой не зададе въпроса къде пустеят сега тези ксерокси и могат ли да се използват за нещо?

Ама нали опозицията ги искаше ксероксите, за да си преснимат…

Не, не, това е оригиналният принос на г-жа Фидосова. Ние искахме, както винаги е ставало в България, да се издават оригинални екземпляри на протоколите за участниците в комисиите. А тя измисли ксероксите. Къде са тези ксерокси сега, какво се случва с тях, колко струваха те на българските данъкоплатци за провеждането на едни избори само? И как функционираха по време на изборите? Всъщност имаше достатъчно информация по тоя въпрос.

Това всичко го разказвате като задръжка ваша по отношение на…

Когато се прави…

…машинното гласуване, така ли?

Когато се прави сериозен закон, нещата трябва да бъдат обмислени много внимателно. Машинното гласуване като алтернатива, която се въвежда постепенно, или като всеобщо изискване. Аз смятам, че тия въпроси трябва да се разискват много спокойно и на базата на внимателно вглеждане в детайла, защото…

Опитвам се да разбира дали вашата позиция да броите депутатите с вдигната ръка е последователна изобщо и за изборите, че не искате толкова много технически средства да се въвеждат.

Напротив. Въвеждане на технически средства, които са достъпни за гражданите, чрез които те могат да упражнят правото си на глас и при които да не могат да се правят определени манипулации на крайния резултат. Защото винаги се хвърля нещо голямо в публичното пространство, а после, когато детайлите се появят, всички започват да се вайкат и да се дистанцират от решенията. Това е само по повод темпото, с което ще се обсъжда изборното законодателство.

Отмяна на спирането на АЕЦ “Белене” ще бъде ли в дневния ред до края на годината? Впрочем само да подчертая, че утре ще има избори за кмет на Белене, след като старият кмет Петър Дулев, карайки четвърти мандат като кмет на Белене, стана депутат от БСП, така че трябва доста внимателно предвид деня за размисъл да се коментират темите, свързани с Белене, но с АЕЦ “Белене” няма проблем.

Ами, по-внимателно, толкова, колкото правителството го коментира и колкото е нашата позиция. Ние продължаваме да смятаме, че АЕЦ “Белене” е част от ядреното развитие на България, разбира се, след внимателен анализ на финансовите и техническите параметри.

И докато се анализира…

Всъщност излезе вече информация, че недобросъвестно са били подадени параметрите на HSBC, когато е оценявана рентабилността, смисълът, финансовият смисъл, икономическият смисъл от изграждането на АЕЦ “Белене”.

Докато се анализира…

Това трябва да се анализира, да приключи и тогава да се вземе решението.

Ще се плаща ли за “Белене”, докато се анализира, или няма, тъй като част от новините на последните десетина дни са свързани с продължилите плащания, например на консултанти, въпреки че проектът е спрян от парламента, и там започнаха най-различни, със сложен юридически…

Понеже сте юрист, ще ви отговоря с един юридически въпрос. Вие чели ли сте договорите?

Не съм, аз…

И аз не съм. Така че трудно мога да ви отговоря на този въпрос.

Дали трябва да продължат плащанията или не?

Трудно мога да ви отговоря на този въпрос.

Какво ще има според вас значение след 10 години от това, което се случва през последната седмица?

След 10 години значение ще има да запазим парламентарното управление и максимално демократичната конструкция на държавата. Днес тя е поставена на изпитание. Тя не е ценност…

Защо на изпитание? Не гледате ли на това, което се случва в българския парламент, всъщност от позитивна гледна точка? Оказва се, че българите прилагат процедурите по един добър начин, с добро познаване. Нали от последните дни е оня случай с депутата в американския Конгрес, който говорил двадесет и няколко часа с цел процедурно да размотае някакъв важен въпрос.

Вижте, аз никога не съм бил противник опозицията да използва процедурите за политически цели. Но не мога да приема, че която и да е опозиция ще използва процедурите, за да разбива парламента. Такава цел, такава ценност не съществува в демократичната скала на ценностите. Можеш да бъдеш опозиция на всяка власт, но не можеш да бъдеш опозиция на демократичното функциониране на страната ти, на демократичния ред, на парламента, на нещо, заради което си платил много скъпа цена в икономически, в социален план, във всички други аспекти, и изведнъж да разрушиш и това. Смятам, че това е нещото, което не мога да го приема, а и има достатъчно български граждани, които няма да го приемат.

Впрочем, използвайки въпроса на царя, който през 2007, вие никога няма да се сетите по какъв повод, ама пак цялата държава гори от някакъв скандал и го питат какво мислите, и той казва: “Мислите ли, че този въпрос ще има значение след 10 години?” Той след 6 вече няма впрочем. Та, използвайки неговия въпрос, има нещо, което тази седмица се гледа в парламента и което със сигурност ще има значение след 10 години, и това е предложението за десетгодишна абсолютна давност на задълженията на физически лица. Вие подкрепяте ли такова решение?

Разбрах, че в комисия е обсъждано.

Да, и е било прието.

Преди да, преди…

То е предложение на ГЕРБ, но и БСП, и ДПС са го подкрепили.

Преди да се определя как ще гласувам, много внимателно ще се запозная с текстовете и с техните последици. Има смисъл да помогнем на хората, които са в практическа невъзможност и никога няма да бъдат във възможност да изплатят своите задължения. В същото време обаче стабилността на банковата система, стабилността на кредитните институции са също ценност. Така че много внимателно ще прочета текста, преди да гласувам за него.

Добре. Трябва да свършваме. Как ще развържете възела другата седмица? Какво ще направите вие?

В 9.00 часа в сряда ще бъда на мястото си. Очаквам, че народните представители също ще бъдат в пленарната зала.



Този сайт използва бисквитки. Научете повече

Този сайт използва "бисквитки", за да улесни вашето сърфиране. „Бисквитките“ или „cookies” служат единствено за удобство и улеснение на потребителите. Приемането или отказването на тези „бисквитки“ може да бъде осъществено от Вас чрез настройките на Вашия браузъра. Това можете да направите в съответната точка от менюто му. Подробности можете да намерите в меню „Помощ”.

Затвори