“Страхувам се, че не умеем да вземем примери от историята, да ги направим днешни посоки на движение на България. И тук не става въпрос за една или друга политическа сила, за един или друг политик, като цяло”. Това коментира Михаил Миков в предаването “Седмицата” на “Дарик радио”. По повод 135-та годишнина от Учредителното събрание председателят на Народното събрание отбеляза, че този период е време, достойно за уважение, “защото всъщност това е Третата българска държава – и в европейски план, и в балкански план, преминала през Обединението на Княжеството с Източна Румелия, преминала през войните, в които губи територии, преминала през масата на победените в две световни войни, и сега член на Европейския съюз, тук, на Балканите, от измежду тези няколко страни, които са членове на Евросъюза”. Миков добави обаче, че България по-скоро не се държи като държава, която не е на няколко години.
Парламентарният председател направи паралел между събитията в тогавашното събрание и случващото се днес в парламента. Освен за тежките спорове между членовете, той посочи, че е възможен и друг паралел, а именно за участието на гражданското общество: “Всъщност в Търново има две заседания – едното на народните представители, които влизат в състава на Учредителното събрание и другото, Народното събрание, което е в двора на църквата „Свети Никола”, където участва и Стефан Стамболов, който пък не е имал възраст да представлява, макар че за онова време, макар и млад, той е бил известен, бил е човек, който се бори за свободата на Македония, за присъединяването на разкъсаната от Берлинския договор България. И тогава едното и другото заседание тече паралелно. Тоест и това не сме изобретили – комуникацията с гражданското общество”.
“Имало е и обсади, имало е и сръдни, и напускания, имало е всъщност три групи – едната, която не е искала въобще да има Учредително събрание преди да се ревизира чл.4 на Берлинския договор, който разпокъсва България. Но въпреки тяхната крайност в нагласите да не узаконяват Берлинския договор с конституционния акт, в крайна сметка те са подписали Конституцията”.
В развитие на темата за гражданското участие Михаил Миков коментира и предложения от държавния глава референдум за промени в изборното законодателство. “Аз мисля, че това искане е предмет на една дискусия и в Народното събрание, и извън Народното събрание, и в конкретиката на трите въпроса и по по-големия въпрос – да се провежда ли сега референдум, по време на европейските избори, или той да бъде проведен по-късно. Референдумът е форма, която в най-висока степен ангажира гражданите. Тогава, когато участват, защото ние досега имаме само един опит. Винаги сме поставяли формата референдум като една от основните. Но когато референдумът е самоцел, или пък да приемем закон, който е самоцел… От миналата година лятото върви дискусията, тя върви в Народното събрание, и за гласуването, дистанционното, в интернет, и за задължителното гласуване, и за изборите за едномандатни райони, защото се страхувам, че има уловка в употребата на чуждицата мажоритарен. Всъщност става въпрос за едномандатни райони, а в обществото мажоритарен се разбира другояче. Човек, който звучи ярко, който е ангажиран, който е отговорен, а всъщност става въпрос чисто правно-технически за избори в едномандатни райони. Та трите въпроса са предмет на дискусии – в гражданското общество веднъж, втори път в комисиите за подготовка на изборното законодателство, трети път в самата пленарна зала. И очевидно, че по тях представителният орган, Народното събрание, се произнася. Очевидно е, че няма панацея, нито в задължителното гласуване – всъщност там е много интересно, че адептите на задължителното гласуване никой от тях не каза каква ще бъде санкцията, а ние като юристи знаем, че не може да има задължение без санкция при неговото неизпълнение. Този въпрос също трябва да се зададе – задължително гласуване и санкция за неизпълнение. И другият голям въпрос – ще реши ли задължителното гласуване големия въпрос с представителността? Само преди 25 години имахме много висока избирателна активност, без да имаме задължително гласуване, и това беше критикувано, атакувано”.
“Притеснява ме единствено, че европейските избори, темите на участието на България в решенията на Европейския съюз, темите с това доколко България тук, на Балканите, успява да бъде моторът, двигателят в Западните Балкани, темата за европейските средства, вписани в националното финансиране и европейското развитие на България, просто няма да присъстват в тази предизборна кампания”, отбеляза Миков
Никой не може да предотврати злоупотребите, какъвто и да е законът, предупреди председателят на Народното събрание. По думите му това става с други средства и то е задача на полиция, на прокуратура. “Дори в много развити страни, аз миналата година бях в САЩ, по-миналата година, по време на изборите на Обама. В три щата – в Пенсилвания, в Индианаполис, в Илинойс – навсякъде задавах този въпрос на хора, които правят избори в последните 20 години – ръководителите на съответните администрации. Отговорът в Пенсилвания на ръководителката на местната комисия беше много категоричен – може би ще се обсъжда този въпрос след около 50 години. Прекалено рисково е срещу злоупотреби да го въвеждаме сега. И другото, което трябва да се обясни на хората, че едно е машинно, едно електронно, не дистанционно, съвсем друго е от домашния компютър или от компютъра на секретарката на фирмата”.
“Сега, въпросът за мажоритарните е друг и никой не го поставя, какъв парламент искаме да имаме фрагментиран или консолидиран”, смята Миков. “Големият въпрос е – събрание, което да фрагментира политическото представителство, да има възможности за представителство на отделни райони, което несъмнено ще разпокъса представителството, или да консолидира политическото представителство, както повече страни в Европа са приели и търсят вече варианти с преференциалната система, с други формули да компенсират това усещане за липса на доверие и липса на връзка между представител и избиращите го. Повечето хора разбират мажоритарното като непартийно, което е някакъв пълен абсурд. Листите на едномандатните райони също партийно се подреждат. Но като цяло обществената нагласа, партийната, повлия и на мажоритарните райони. Защото, съгласете се, че да загуби проф. Гайдарски във Видинска област срещу кандидатка от Белоградчик, на която никой не е запомнил с нищо името, това е изкривяването на тази уж панацея”.
“Аз бих гласувал против фрагментирането, ако е самоцел, т.нар. избори в едномандатни райони, мажоритарни, защото това ще доведе до силно изкривяване на представителството”, каза още Миков. ” Най-интересното е, че обществената нагласа в момента се свързва мажоритарен – непартиен. Това е нагласата. Никой не влиза в стара Англия, за да погледне като свръх партийна система мажоритарна… Пак казвам – референдум, но трябва да се види това ли е най-важният въпрос. И втори въпрос, ако се проведе такъв референдум, ако представителството в едно следващо събрание няма нагласата да реализира гласуваното на референдума, какво се случва тогава. Защото стои другият въпрос – това Народно събрание нима не отразява нагласите в изборното законодателство, което сега е в дневния ред”.
“Президентът заигра в предизборната кампания доста по-рано”, коментира Миков. “Дори въпросите в референдума, които всъщност са разисквани многократно в събранието, поставени по този начин, са своего рода противопоставяне на събранието с други средства. Нещо повече, виждаме, че и групата, която събира подписи, участието на ГЕРБ, т.е. парламентарната опозиция, в този механизъм по събирането на подписи е част от една игра, която трябва с други средства да дезавуира Народното събрание при приемането на изборните правила, респективно да отвори политическия процес за предсрочни избори, което е старата мечта на парламентарната опозиция, и, разбира се, извънпарламентарните представители на десницата, които не влязоха в това Народно събрание”.
Председателят на парламента коментира и темата на предходния референдум, свързан с бъдещето на ядрената енергетика у нас. Той е на мнение, че АЕЦ “Белене” ще бъде факт, а в момента се работи експертно – “изследва се, за да се види какво е действителното състояние, колко ще струва и, разбира се, при условията на чужди инвестиции. Все пак въпросите от Арбитражния съд, въпросите за начина, по който ще бъде оценено построеното дотук, са въпрос на време”.
Михаил Миков обърна внимание на темата, която нагорещи обстановката е пленарна зала по време на дебатите и гласуванията на членовете от новия Изборен кодекс. Той посочи, че с гласа си е подкрепил предложението когато в предизборната кампания се говори на чужд език да има преводач, защото по думите му именно така се осигурява кампанията на български език.
По думите на Миков става въпрос за “едно изкривено разбиране и за едни дремещи демони на подозрението, демони на подозрението, което постоянно, така, стои, че някои етнически групи могат да вземат връх в политическия живот… Учредителното събрание е имало турски представители, имало е турски духовници и те не са влезли според избори, те са влезли от квотата, която се е оформила, само да ви обърна внимание, че Учредителното събрание в по-голямата си част не е било избрано, то е било конструирано от назначени народни представители от временното гражданско управление, от Дондуков-Корсаков… от представители на християнското духовенство, най-известен там е Антим I – председател на събранието, от мюсюлманското духовенство, забележете, представители на други етноси и, разбира се, една по-малка част, избрани пряко, избрани на територията на Княжеството, защото е имало и изпратени от Македония, изпратени от Одринска Тракия, но те не са били допуснати в конструирането, защото агентите на европейските сили не биха признали един такъв подход за ревизиране на Берлинския договор. Така че, тогава не е имало служби, не е имало войска на Княжеството, не е имало тези институции, които трябва да бранят националната сигурност и националния суверенитет. Но тези хора са били проникнати от свободолюбивото разбиране за живота в новото княжество, което не може да ограничава някого заради вярата му, езика му, заради етническата му принадлежност. Много модерно, много демократично. И въпреки че, тогава Европа, европейците не са били въвели тези стандарти в Европейската конвенция за правата на човека, което показва колко напредничави са били освободените българи”, припомни председателят на 42-то Народно събрание. “Въпреки битките между консерватори и либерали, въпреки големия спор за сенат, горна камара и долна камара, накрая всички се подписват под тази демократична конституция, дори и онези, които са имали по-консервативни разбирания, водени от аргумента, че българският народ не е узрял за това равнище на демокрация. Победили са всъщност демократите. Кое е интересното? Че по-старите представители са били на страната на либералите, на свободата. По-младите, буйните глави, представителите на националноосвободителните движения, революционната мисъл, са смятали, че свободата трябва да се отпуска по малко, за да не се опияняват гражданите. Е, победили са такива като Драган Цанков, като Петко Рачов Славейков, които са смятали, че битката и Освобождението трябва да приключи с пълна свобода. Това ще даде поле на българския народ да върви по европейски път напред”.
Според Миков текстът за езика на предизборните кампании не трябва да се прегласува, защото отново ще доведе до тежки противопоставяния с аргументи, които са извън същинското му съдържание. “Много често се случва да се води дискусия, която отива във втори, в трети, в пети хипотетичен план, без самият текст да бъде подложен на внимателен анализ”.
“БСП носи традицията и в този смисъл има много често и консервативни решения, но като цяло, оставайки единствената партия, преминала през последните 25 години на многопартиен живот, на плурализъм, тя е ангажирана силно европейски. Неслучайно и Сергей Станишев е председател на ПЕС. БСП преживява постоянния процес на вътрешна промяна и обновление, на развитие напред”, заяви Михаил Миков. Той обаче беше категоричен, че БСП не е консервативна европейска партия. “Не може левицата да бъде консервативна. Виждате – и законодателната програма, която се реализира, виждате и възлови въпроси, които са свързани с правата на гражданите. Левицата винаги е по-отворена, по-либерална. В цял свят е така и не можем да правим изключение въпреки наследството, въпреки историята, въпреки, така, устойчивите разбирания като най-старата национална партия”.
Михаил Миков отбеляза, че проектът на Георги Първанов вреди на Българската социалистическа партия. По думите му става въпрос за кампания, за организация и за формиране на нов политически субект, чиято основна цел е да се разбие лявото консолидирано представителство, в момента реализирано от БСП и „Коалиция за България”. “Вижте, ножицата между афишираната добронамереност и крайния резултат е доста отворена. В крайна сметка ясно е, че се прави опит Българската социалистическа партия да бъде, така, ощетена на европейските избори, за да се отвори въпросът за евентуални предсрочни избори”.
Според Миков ГЕРБ се стреми всячески да блокира институцията парламент: “Не иска да има нормален парламентарен и политически живот. Сами виждате колко е изкривен политическият живот. Лидерът на опозицията няма някакви особени магистрални речи в пленарната зала. Нещата са или в кулоарите, или във Фейсбук. А истината е, че ако ти си част от българския парламент, парламентарният подиум е мястото, където развиваш своите тези и идеи. Т.е. нещата са доста по-различни. Навремето са се събрали от цяла България в Конака в Търново, за да говорят там, това е мястото, а сега ние търсим в модерния свят, където медиите са могъща сила, всячески да избягаме от парламентарния подиум. Не аз, има такива примери доста”.
Парламентарният председател обърна внимание и на напрежението около връщането на имоти на Главното мюфтийство, което предизвика напрежение в Карлово и сблъсъци в Пловдив. “Става въпрос за протест срещу висящо дело. В цяла Европа национализмът е част от политическата игра, виждате какво прави Льо Пен във Франция, виждате Холандия. Демократичната и отворена Европа в последните няколко години в условията на икономическа и социална криза извади отново национализма”.
“Убеден съм, че преди 135 години в Търново нашите деди са поставили много по-висок стандарт, отколкото поведението на някои политици в Англия – Фараж, във Франция – Льо Пен. Това е може би иронията на времето, иронията на Европа, която е преминала през две много тежки войни, в основата на които винаги е стоял и национализмът”, заяви Михаил Миков. Председателят на парламента сподели, че би искал да прилича на екзарх Антим I, първият председател на българско събрание, “по упоритостта да се опита да свърши онова, с което е натоварен. Да можем да кажем – 42-то Народно събрание изпълни, въпреки всичко, задачите, заради които народните представители от мнозинство, от опозиция бяха изпратени тук. Екзарх Антим I има едно знаменателно изречение при закриването на събранието, казва – свършихме работата, за която бяхме изпратени, приехме закон от народа и за народа, въпреки всичко”, завърши Михаил Миков.