За да бъде ефикасно лявото в полза на хората и силно да отстоява позиции, то трябва да е обединено. Това заяви Михаил Миков в подкаста на OFFNews, като подчерта, че обединението може да стане само на основата на принципи и политики. Болестта на политическите проекти, характерни за десницата, е заразила и лявото, смята също социалистът.
- Г-н Миков, колко левици има в България?
- Няколко, условно казано. Има много леви хора, много хора, чиито интереси минават през лявата политика. И е тъжно, че в момента левицата е разроена. Разбира се, такъв процес има и в десницата – там не са по-малко партиите, които се определят като десни, като консервативни…
- За десницата това е типично. Има лаф: „Петък вечер е – да се разцепим като дясното!“. Но за лявото го виждаме за първи път.
- Политиката, която провеждаше ръководството на БСП в последните години доведе до този процес. Около 30 години БСП имаше силата да привлича около себе си лявото в България. Днес виждаме, че БСП е самотна. „Левицата!“ в момента е притегателният център. „Левицата!“ е мястото, където са земеделците от БЗНС „Ал. Стамболийски“, Политическо движение „Социалдемократи“, зелените от партията на Александър Каракачанов – първата екологична политическа формация в България. Затова аз смятам, че „Левицата!“ е истинското, автентичното представителство на лявото, което в момента претендира за влизане в парламента.
- Важно уточнение: Михаил Миков въпреки, че е бил председател на БСП, въпреки че е бил вътрешен министър от БСП, сега не е в листата на БСП, а в листите на „Левицата!“.
- Да. Отпреди четири години. Когато БСП влезе в коалиция с ДСБ, тогава публично заявих, че напускам БСП, защото това ми дойде малко в повече.
- Наистина ли ДСБ беше причината? Струва ми се, че вътре в БСП бяха достатъчно обтегнати отношенията.
- Това беше поводът, капката, която преля чашата. Безпринципната коалиция на БСП тогава за участие във властта с една дясна партия с история в отношенията с БСП беше поводът. Иначе причини много.
- Ние, десните хора, а аз не крия, че много се различаваме по политически убеждения с Вас, имаме приказка помежду си, че много добре сме внедрили един десен агент в БСП в лицето на Корнелия Нинова. И много си я харесваме като председател на БСП – откакто е тя, резултатът на БСП падна тройно.
- Може би трябва да оценявате, че не е само тя там от вашата агентура. И други внедрени има. Например лидерът на Младежкото СДС, Калоян Методиев, даже сега сме в един избирателен район с г-жа Нинова и с г-н Методиев – в 25-ти МИР. И ми се обаждат партийни другари с доста по-дълга памет, за да ми се оплакват на мен. Няма какво да ми се оплаквате – гласувайте за „Левицата!“, ако наистина смятате, че БСП в момента е превзета отвътре.
- Как гледате на това политическо номадство?
- То не е политическо. В последните 15-ина години политическото изчезна от политиката. Неслучайно се роят проекти. Но докато проектите преди бяха предимно вдясно, ето сега се появи един такъв проект вляво – „Манолова-Григорова“. И този проект в момента е силно промотиран, подкрепян, бутан. Защото Мая Манолова и Ваня Григорова очевидно живеят с идеята, че е възможно вляво да има проект. А успешен проект по днешните критерии е не някой, който е успял да реализира някаква политика, а този, който е успял да реализира хората си в Народното събрание, а може би и в Министерския съвет. Днес е времето на проектите и тази болест се прехвърли и в левицата, типичен пример е „Солидарна България“. При отсъствието на политика, избирателната активност е под 50%. Българските граждани не вярват, че това, което се представя за политика е политика – те го разглеждат като начин за себеуреждане, за лична кариера, възможности за бизнес.
- През 90-те години, разделителната линия беше между сини и червени, между ляво и дясно. Сега тя валидна ли е още?
- Смятам, че от тогава досега капиталът се концентрира. Има бизнес с една баничарница и бизнес със стотици милиони, има земеделски бизнесмени с по 2-3 хил. дка и такива, които ползват и притежават 300-500 хил. дка. Все още малкият, средният бизнес не е осъзнал какво означават естествените закони на капиталистическото общество – големите изяждат малките. Въпрос е на натрупване. Ако една лява партия допусне едрия бизнес да е в нейното ръководство, това е смъртоносно за нея – тя губи лицето си на лява партия.
- Вие имате ли желание, или да го наречем мечта, лявото да се обедини или сегашното сепарирано положение е по-плодотворно?
- Не е мечта. За да бъде лявото ефикасно в полза на хората, за да бъде лявото силно като отстояване на позиции, то трябва да е обединено. Страхувам се обаче, че обединението се търси по отношение поносимостта между един или друг персонаж, един или друг повече или по-малко виден представител на левицата. Това не може да стане така. Лявото може да се обедини само върху принципи и политики. Ето последния случай, как се роди проектът „Солидарна България“ – Григорова поставя условия опитните политици да се дръпнат назад, защото нямат достатъчно енергия. Това е абсурдно.
- И да останат неопитните?
- Така следва. Но тук не става въпрос за някакъв политически спор. Това звучи като онова гениално прозрение на професор Драгомир Драганов, който разчете абревиатурата СДС като „Стани да седна“. Днес „Левицата!“ предлага прогресивно подоходно облагане, а се страхувам, че „Солидарна България“ говори само за необлагаем минимум. „Левицата!“ предлага държавните и общински болниците да не бъдат търговски дружества. Когато здравеопазването е бизнес, гражданинът от Кула, Видинско или от Грамада, от Макреш, ще пътува 250 км по пътищата на Северозапада, за да стигне до качествено здравеопазване. Във видинската болница няма инфекционисти, няма онколози, няма денонощна аптека в целия окръг.
- Вие сте водач на листата на „Левицата!“ във Видин и в 25-ти МИР в София – т.нар. лидерски район, в който се изправяте срещу Корнелия Нинова и Бойко Борисов.
- Пропускате Васил Божков и Иван Гешев… известни хора. В този район са т.нар. „спални на София“ – Люлин, например. Ние имаме 2 нива на София. Едното ниво от е тази страна на тунела и другото ниво от другата страна на тунела. Макар че има метро вече, което е едно изключително постижение на инфраструктурата, там хората се оплакват постоянно от свръхзастрояването.
Там има тежък проблем с паркирането. Перничани като идват на работа в София, за да хванат метрото, оставят колите си в Люлин. А това са местата за хората, живеещи там. Същото е и в Надежда. На пръв поглед изглежда, че големият град се е доближил до Европа. Но не всички живеят в Банкя. Банкя наистина изглежда чудесно. Но ако човек отиде в крайните квартали, ако отиде във Филиповци, ако отиде в Обеля, ако отиде в Модерно предградие, ще види, че нещата съвсем не са така както звучи София.
Що се отнася до работните заплати – в София средната е 3 000 лева. Във Видин е 1 500 лева, брутна работна заплата. Това е огромна пропаст и държавата няма усещане за тази пропаст. Или ако има усещане, то е предизборно. Няма действие. Това ще продължи да разкъсва България. България в тези граници. Ние постоянно, с историческа носталгия, говорим за Македония, за земи, които някога са били български. А не си даваме сметка, че губим цели територии от страната, че те се обезлюдяват.
Но как да не бягат хората? Видин е областта с най-голям брой бъбречни заболявания на глава от населението, а във Видинската болница няма урологично отделение. Или да вземем друга тема – достъпът до образование. Как тези деца от район, в който заплатата е два пъти по-ниска от София да са конкурентни на другите деца. Аз съм завършил Кулската гимназия, баща ми е завършил Кулската гимназия, бившият премиер Димитър Попов е завършил Кулската гимназия. Но да не стане разговорът прекалено местно-патриотичен.
- Аз съм от Видин и много се радвам, че разговорът тръгна натам. Една от причините, заради които толкова настоявах за това интервю е, за да се говори за Видин.
- Видин има много силна история. Бил е столица на България. Заедно с други колеги се опитахме да прокараме Закона за старите столици. Но после това беше орязано.
- Нека говорим с имена. С кого се опитахте да го прокарате, кой го оряза?
- С Вили Лилков. И след това ГЕРБ го оряза.
- Защо? Защото Банкя не е била столица?
- Защото чувствителността за проблемите на хората извън жълтите павета се появява само по време на избори. Гражданите и затова под 50% гласуват. А истината е, че ако има политици, които гледат не за този мандат, а поне за 10 години, това ще даде плод.
Би трябвало демографската политика да бъде на първо място и заедно с нея регионалните дисбаланси. България е разкъсана от демографски диспропорции. Ако няма разумна демографска политика, софиянци все повече ще се задъхват от кошмарния начин на живот. Само сметнете за един милион души какво означава един час сутрин, един час вечер прекарани в пътуване и задръстване. Колко загубено човешко време, житейско време, което е за да починеш, да почетеш, да отидеш на кино, да гледаш филм. Този кошмар ще продължи да се задълбочава, защото заради регионалните диспропорции хората от периферията на страната продължават да идват в София.
Темпото на обезлюдяване на видинския район и изобщо на периферията на България е изключително високо. И как да не е с тази работна заплата, с този достъп до здравеопазване, до образование, до култура. Някога Видин е бил първият град, който е поемал културата от Виена. Не можете да си представите каква битка водих, за да запазя Филхармонията във Видин. Защото когато тя си тръгне, когато културните хора намалеят, остава чалгата. Чалгата не само в политиката, а и в човешките взаимоотношения.
- На тези избори, какво очаквате да се случи? И това ли са изборите, които ще направят някаква рязка промяна?
- Социологическите изследвания сочат, че на тези избори много българи ще си останат вкъщи, което показва, че доверието на българските граждани в демократичния процес, в институциите, които се излъчват чрез избори в България, в европейските институции, е силно подкопано. По никакъв начин кампанията, кандидатите, партиите, не са успели да го възстановят. А управление без доверие е много тежка работа.
Сигурно ще се формира някакво правителство, но големите световни предизвикателства, войната в Украйна, разпадането на еднополюсния свят, преместването на икономическите центрове, все повече ще създават проблеми пред Европа и в частност пред България.
Въпреки огорчението, въпреки обидата, въпреки недоверието, гражданите трябва да наберат в себе си сила и да превърнат възмущението, което изпитват не в апатия, а в действие. То трябва да е политическо действие – избори, с тези които смятат, че не са ги лъгали. Изборите не са кастинг за красота, изборите са преценка какви политици и каква политика искаш. Гражданите да се възмутят и да отидат да гласуват. Много бих се радвал, ако ни подкрепят нас, с номер 19, за едно по-достойно представителство, което ще тръгне да разсича целия този възел от проблеми.
Цялото интервю вижте във видеото.