В Народното събрание беше открита изложба “Между три века”, посветена на 170 години от началото на българската журналистика и 120 години организирано журналистическо движение в България.
Председателят на парламента Михаил Миков отбеляза, че историята на българската журналистика е започнала преди възстановяването на българската държава. Преди Освобождението и преди Екзархията в Цариград, Белград и Букурещ перото на българския дух е създало почвата за Третата българска държава, припомни той. По думите му изложбата е добър повод да се върнем към високите изисквания на стандартите във времето. Както журналистите по време на Учредителното събрание в Търново са търсили народни представители да се явят да изпълнят дълга си, така и днес има нужда медиите да подсещат депутатите, които не изпълняват дълга си, да дойдат в пленарната зала и да го изпълнят, отбеляза председателят на Народното събрание.
Парламентът е точното място, където следва да се организира изложба за историята на българската журналистика, отбеляза проф. Иван Маразов. Журналистът и политикът са съюзници в общата им цел да помогнат на народа си, често обаче те се превръщат в опоненти, когато разбиранията им за работата по постигането на тази цел се разминават и именно парламентът е най-често сцената на подобни сблъсъци днес, допълни той. По думите му словото е оръжие, но все пак не секира, а шпага, не оръжие за масово унищожение, а служи като скенер за диагноза и скалпел за лечение. Проф. Маразов определи 20-те пана в изложбата като кондензирана нова история на страната ни през погледа на журналиста и посочи, че тя трябва да се представи и в университети, библиотеки, музеи.
Изложбата ще остане в парламента до 30 юни, съобщи и.д. председател на УС на СБЖ Снежана Тодорова и покани всички да се запознаят с поучителните успехи на българската журналистика.
Експозицията е подготвяна в продължение на 10 години и показва развитието на журналистиката у нас с цитати, факсимилета, снимки, рисунки. Тя включва важни моменти, събития и личности, свързани с историята на българската журналистика – от излизането през 1844 г. на първото списание в България “Любословие” с издател Константин Фотинов до периодичния печат в годините на прехода. Сред акцентите в изложбата са първият събор на писатели и журналисти през 1894 г., отразяването на Балканската война, построяването на Държавната печатница в София. В експозицията може да се види и непоказвана снимка от 1918 г. на големия журналист Йосиф Хербст.