Михаил Миков: ГЕРБ и Плевнелиев се правят на най-големите русофоби в Европа

Михаил Миков: ГЕРБ и Плевнелиев се правят на най-големите русофоби в Европа

Г-н Миков, днес политическият елит се събира при президента заради „войната“ в Украйна за Крим, а на практика ще говорите за „войната“ у нас заради ЦИК. Защо?

- В дневния ред на Консултативния съвет не се предвижда обсъждане на формирането на избирателната комисия. Но ако президентът уважи желанието на ГЕРБ и предложи тази тема, защо да не говорим. Но не смятам, че КСНС е мястото за дебати по този спор. Знаете, че най-голямата фракция бойкотира работата в парламента, има тотално нарушена комуникация. Дори да се правят някакви кулоарни разговори, това не е в реда на нормалното функциониране на институцията. Затова смятам, че спорът за ЦИК трябва да се разреши в Народното събрание. Другото едва ли ще ни даде добър резултат, но със сигурност ще създаде порочна практика.

Президентът каза – няма да отменя указа си за назначаване на комисията. Вие му отговорихте – мнозинството в НС пък няма да избере заместник-председател от ГЕРБ. Но след срещата Борисов – Местан в събота в Кърджали мислите ли, че Плевнелиев ще ревизира позицията си за квотите в ЦИК?

- Теоретично е възможно, ако такъв е интересът на ГЕРБ, който Плевнелиев показа недвусмислено, че защитава. Но аз не съм оптимист. Сама разбирате, че това е езикът на емоцията. Когато политическите сили разсъждават трезво, общи интереси може да се намерят. Но засега такава тенденция няма. Постигането на съгласие не е работа на председателя, а на отделните политически групи. И е хубаво, че един такъв първи контакт се състоя в събота с пиенето на кафе между Бойко Борисов и Лютви Местан в Кърджали. Да видим какъв ще е резултатът.

Според вас кое ще е по-леко на съвета при президента днес – да се постигне съгласие за позицията ни за Украйна или разбирателство за ЦИК?

- Няма лесни теми и не очаквам да се случат чудеса нито по отношение позицията ни за Украйна, нито за ЦИК. Песимизмът ми идва от това, че има крайни позиции и липсва комуникация, която да търси тяхното сближаване. Очевидно е, че в навечерието на предстоящите избори се цели по-скоро разграничаване, отколкото сближаване на позициите. По изпитаната схема: тези са лоши, тези са добри, гласувайте за добрите.

Бяхте шокиран, когато в четвъртък разбрахте, че докато НС обсъжда решение за квотите в ЦИК, Плевнелиев вече е назначил шестима от ГЕРБ и един от ДПС. Защо той не ви позвъни, за да ви предупреди. Как си говорите първите мъже в държавата?

- Както виждате, не си говорим. И това е най-яркият пример за тотално нарушената комуникация, за партийното противопоставяне, заразило фатално вече и институциите. Наистина това е най-фрапантният случай, в който Плевнелиев заигра политически в полза на партията, издигнала го за президент. Никога не съм очаквал, че един държавен глава, който е длъжен да е дистанциран от партийните интереси, може да постъпи така. Още повече че имаше внесен проект за решение на НС за разпределение на квотите, беше публикуван на сайта. Отношенията между институциите не може да почиват на такъв тип действия. Не трябва да го допускаме, това е нездравословно за демократичния ред. И президентът е наясно, защото в немалко предишни случаи сме си говорили по телефона, обсъждали сме какво и как трябва да се направи по важни за държавата въпроси, но очевидно този не е бил от тях.

Как трябва да се определи тежестта на партиите?

- Никога не е имало спор по тези въпроси. Има практика в България – тежестта винаги се е изчислявала според броя депутати в парламентарните групи. Другото е евтино оправдание за толерирането на ГЕРБ. И едно дете може да сметне как се отнасят 36 (колкото са депутатите на ДПС) към 94 (колкото са на ГЕРБ). Във всеки случай не е 6:1. Каквато и система да прилагаш – и Д’Онт, и Хеър-Ниймайер, и всякакви други измислици. Освен това на какво основание Плевнелиев е решил да прилага методика по Хеър (по метода на най-големия остатък). Това е система за избори, а не как „Дондуков“ 2 да изчислява тежестта на партиите. Учуден съм от неговото самочувствие да се прави на тълкувател на закона от последна инстанция и да се позовава на Закона за нормативните актове, след като той няма такова право. Може да тълкува само собствените си укази. Законите трябва да ги изпълнява.

„Куца“ ли ще остане ЦИК – с 18 вместо с 19 членове?

- Ситуацията не е нормална, но не е „куца“, защото ЦИК започна да функционира веднага. Нормалното провеждане на изборите е нейната най-важна задача и от това ще се преценяват резултатите от работата й, а не от формалната бройка на хората.

Тази седмица ще бъде ли поставено на гласуване повторно името на доц. Маргарита Златарева за зам.-председател на ЦИК?

- Аз лично не смятам, че е необходимо.

Кафето на мира в Кърджали между Местан и Борисов дали не е предвестник за бъдещи договорки между ГЕРБ и ДПС? Лидерите им в Кърджали показаха, че могат да си говорят.

- Аз смятам, че политиците от всички партии трябва да могат да пият кафе, да си говорят. От известно време политическата нетърпимост измести тази толкова естествена диалогичност, уважение към идеологическите различия и мнението на другия. Колкото до политическите партньорства и интереси, това си е конкретно решение на всяка отделна партия. Тя си избира накъде, с кого. И обикновено не го прави на кафе.

Казвате, че на този етап е невъзможна единна позиция за ситуацията по повод на Крим? Тогава как ще говорят политиците ни – на различни езици ли?

- Конституцията е ясна. Имаше формулирани позиции на външния министър и на министър-председателя. Има, ако щете, позиции на отделни ПГ. Но когато, от една страна, ГЕРБ и Плевнелиев поддържат „ястребската“ (крайна) русофобска позиция, а ние предлагаме една по-умерена позиция, която държи сметка за действителността, трудно може да се постигне съгласие. Всяка от институциите има своя позиция. Едва ли трябва да имаме свръхочаквания и трябва да се насилваме да отстъпим от определени позиции, когато е очевидно, че няма среда за това.

Каква трябва да е българската позиция според вас? От ГЕРБ искат да е силно прозападна, а…

- Тя не е прозападна. Тя е антируска. И е очевидно, че не държи сметка за националните интереси. Ти можеш да имаш позиция на страна, член на ЕС, без непременно да се опитваш да бъдеш най-големият русофоб в Европа. Нека погледнем позициите на други страни от Стара Европа. Те са доста по-умерени от тази на ГЕРБ и на президента на ГЕРБ. Вземете една Австрия, да погледнем Унгария.

Защо ГЕРБ и президентът заемат такава крайна позиция? Дали защото криза с енергийните доставки може да ускори падането на кабинета?

- Е, това би било политически крайно недалновидно, да не кажем глупаво. Защото освен сваляне на кабинета една енергийна криза ще затвори заводи, ще създаде безработица, ще оскъпи живота. По-скоро поведението им може да се обясни с търсенето на крайно противопоставяне – вътрешнополитическо чрез външнополитически въпрос. Защото едва ли има друга страна в Европа, на която улицата, на която се намира Народното събрание, да се казва „Цар Освободител“. Паметникът отсреща да е на руския цар, храмът от другата страна е „Св. Ал. Невски“, а президентството и Министерският съвет се намират на бул. „Дондуков”.

При тази ескалация на напрежението в НС може ли да се избере нов съдебен инспектор с 2/3 от гласовете?

- Много трудно. Предишното събрание също не успя да стигне до такова решение. Тук опираме до големия въпрос – когато променяхме конституцията и се създаде това квалифицирано мнозинство от 2/3, имаше очаквания, че в България политическите страсти са преминали пика на напрежението от 90-те години. Оказа се, че напрежението не само не спада, но и се покачва. И че съгласието стана тежък хроничен дефицит на българската политика.

Изяснихте ли при какъв резултат за БСП ще се смята, че не сте успели на евровота?

- Този въпрос не е коментиран в БСП. Грозно е да превръщаме изборите в аритметика. Ние трябва да постигнем максимален резултат, който ще ни даде мотивация да продължим да изпълняваме и управленската си програма.

Ще има ли референдум за изборните правила заедно с изборите на 25 май?

- Няма как да се случи. Знаете, че за три дни обработихме подписката и я предадохме на ГРАО. Но дори и в най-оптимистичните срокове по-рано от края на юли-август няма как да има референдум.

Тоест в края на лятото ще похарчим още 20-ина милиона лева за допитването?

- Демокрацията е скъпо нещо. Вървят още подписки за референдуми. Трябва да е ясно, че прякото участие на гражданите в управлението има висока цена.

Не се ли страхувате, че безпардонното вдигане на заплатите ви, решенията за Карадере и други подобни може да ви изиграят лоша шега на изборите?

- Категорично ще възразя на определението безпардонни решения. Тук не става въпрос за ескалиране на обществени нагласи, които сигурно опозицията ще се опита максимално да използва в навечерието на изборите. Но хората все някога – и аз се надявам това да е скоро, ще преценят реално какво се е случило и в техния живот. Великденските добавки, коледните – това е социална политика, която безспорно е нужна на българските граждани и ние им обещахме да стане традиция, не предизборна благотворителност. Българинът е практичен и е голяма политическа грешка да бъде преценяван по аршина на онези няколко хиляди души, които ще продадат гласа си за две кебапчета или обещание за светло бъдеще.

Интервю на Наделина АНЕВА
(в. Преса, печатно издание, брой 81 (787 от 24 март 2014 г.)