Късно снощи, преглеждайки новините, попаднах на информация за пресконференциите на председателя на Европейския парламент, г-н Мартин Шулц. Някои негови изявления от тази пресконференция ми направиха силно впечатление.
Най-напред, учудващо за мен е твърдението на г-н Шулц, че подкрепя българското правителство и се надява то да остане стабилно. За мен това е странно най-малкото по следните причини. Преди всичко, сегашното правителство на България е подчертано дясно и неолиберално, неговата политика е антисоциална и несъвместима с ценностите, които би трябвало да споделя г-н Шулц като социалист.
Стабилността на управлението е важна, но още по-важно за мен е съдържанието на управлението. Сама по себе си стабилността не прави живота на хората по-добър и това вече го установихме емпирично в периода на предишни десни управления. Затова в деня, в който същото правителство, което хвали Шулц, в лицето на приятеля на г-н Шулц, а сега социален министър – г-н Калфин от АБВ, отмени необлагаемостта на минималната работна заплата и така отне възможността на най-ниско доходните групи да получават облекчения в данъчното облагане, това твърдение изглежда не само неправилно, то представлява и лоша шега със социалдемократическата идея въобще. Защото засегнати от антисоциалната мярка са стотици хиляди български граждани и всички сезонни работници с ниски доходи, а това не заслужава похвала.
Отново според председателя на Европейския парламент отпускането на социални добавки за пенсионерите за идната зима не било политически акт, а добра социална политика. Тук е мястото да отбележа, че отпускането на добавки за Коледа е акт, който беше позабравен до преди година и половина. Но не това е важно. Важно е да си признаем, че тези жестове към родителите ни по Коледа – дай, Боже, и по Великден – имат изцяло инцидентен характер.
Добавките в никакъв случай не могат да компенсират липсата на социална политика за пенсионери и социално слаби. Определянето им като осмислена политика представлява пълно незачитане на интересите на тези хора. Защото самите те нямат интерес от еднократни актове на подаяние, които зависят от волята на финансовия министър, а имат интерес от устойчиви решения, имат нужда да знаят какво ще ги очаква утре, следващата седмица, следващата година.
Г-н Шулц припознава г-н Калфин като член на неговото политическо семейство. И това ме учудва, не на последно място, защото както политическата биография на г-н Калфин, така и апологетите на неговата настояща партия, се основават на разбирането, че в политиката „няма ляво, няма дясно”. Следователно те отричат политически ценности и идеология, а всичко се свежда до желанието за власт. За подобни политици никога не може да се определи със сигурност в кое политическо семейство попадат в конкретния момент. Още повече, че тъкмо АБВ на последните избори за Европейски парламент допринесе с действията си за това европейската левица да има днес поне един депутат по-малко от България. Затова аз мисля, че формалното заявяване на една позиция – вляво или вдясно от центъра – е едно, но истинската насоченост на политиката се познава по конкретните действия.
Управляващата четворна коалиция, в която участват ксенофобски и неолиберални формации, не дава европейска перспектива пред България. И това би трябвало да е известно на всеки европейски политик. Затова ме учудва и двойният аршин, с който мери Европа подкрепата си за едно или друго правителство. В крайна сметка с еднаква жар следва да се подкрепя всяко легитимно избрано правителство на една държава-членка, а не само услужливите и послушни правителства. Но това е дълга тема… Не е честно спрямо най-онеправданата част от прехода в деня, в който й се отнемат социални права, да се хвали правителството, което го е сторило. Не е честно в деня, в който се отменят трайни политики в интерес на социално слабите, да се хвалят еднократни актове, които уж ги заменят. Още повече, че не всички пенсионери ще получат добавки. Не е честно тези еднократни актове да се представят за трайни политически решения, защото те не са такива. 40-те лева по Коледа няма да дадат на никого сигурност, стабилност и достоен живот. А точно това трябва да е приоритет за левите политици! Всичко това само доказва онова, което преди повече от месец написах – не може на основата на една подчертано дясна и неолиберална платформа да се прави лява политика. Противоречи на смисъла на всяка логика, различна от логиката за консумиране на власт на всяка цена, една партия с неизяснен политически профил да претендира да е социален коректив в такова правителство.
Ние, от БСП, обаче няма да се откажем от лявата политика, няма да се откажем от желанието си за равенство и справедливост. И ще продължим да отстояваме с още повече убеденост позицията си на автентична лява партия.
Коментарът е от личния профил на Михаил Миков във Фейсбук.