С тържествено заседание Народното събрание отбеляза 135-та годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. В началото на заседанието, което беше излъчено пряко по БНТ и БНР, прозвуча химнът на Република България.
135 години след приемането й от Учредителното събрание Търновската конституция продължава да излъчва притегателна сила и да буди преклонение в следващите поколения, отбеляза председателят на Народното събрание Михаил Миков в приветствието си към народните представители и гостите на парламента по повод годишнината. Нещо повече, с отдалечаването във времето историческият, научният, народният интерес и поуките от нея растат, добави той. Търновската конституция старее с годините, но не остаряват идеите и достойнствата й, това е първата Конституция на възродилата се нова българска държава, възкръснала от петвековното отоманско робство, посочи председателят на парламента.
Макар и създадена за първи път в една току-що възкръснала самостоятелна българска държава, Търновската конституция не е подарена, подчерта Михаил Миков и добави, че тя е изстрадана и извоювана в борбите на народа, корените й тръгват от килията на Хилендарския манастир, преминават през легиите на Раковски, през Възраждането, през Априлското въстание, през четите на революционерите.
Председателят на Народното събрание отбеляза, че една от великите ценности, които Търновската конституция признава и последователно утвърждава, е свободата. Свободата е основна ценност, призната в конституциите на България и днес българската конституция от 12 юли 1991 г. съдържа най-богатата уредба и закрила на свободата като ценност, подчерта той и добави, че тази приемственост не е повторение на конституционни разпоредби, нито механично пренасяне от конституция в конституция, а продължение на една и съща идея, която запазва своята същност.
Закрепването и утвърждаването на свободата като върховна ценност в българския конституционализъм в днешните условия отговаря на най-високите универсални стандарти, заяви Михаил Миков. Това не означава, че няма проблеми, те са в нейното реално и последователно осигуряване от закона, от практиката по прилагането на закона, в ползването на личното и колективното упражняване от гражданите по начин, който не накърнява или не застрашава свободата на другите, посочи той. Деликатната граница на упражняване на свободата като естествено висше човешко благо, присъщо на човешката природа, поставя пред нас изпитания днес, ще постави изпитания и пред тези, които ще бъдат в тази зала, които ще живеят в България и след нас, смята председателят на Народното събрание.
От името на ПГ на ПП ГЕРБ заместник-председателят на групата Цецка Цачева заяви, че годишнината от приемането на първата българска Конституцията ни изправя пред изпитанието от дистанцията на днешния ден да се съпоставим с времето и духа, в който е бил създаден основият закон на модерна и европейска България. Всички осъзнаваме ролята на Търновската конституция за създаването на българската държавност и нейното изграждане до наши дни, демократичните й принципи са валидни и днес, и за нас, отбеляза Цецка Цачева. По думите й Търновската конституция е възторжен и блестящ финал на борбите за национална независимост и начало на третата българска държава, уникален пример за достойното преминаване от една към друга епоха в историческото развитие на българската възродена нация. Днес осъзнаваме, че Търновската конституция ни направи преди 135 години истински европейци, заяви заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ. Българското общество и държава са започнали да се изграждат на здрав постамент, за нас остава да не забравяме това и да довършваме сградата, а не да рушим етажите й – държавните институции, допълни Цецка Цачева. Трябва да бъдем със съзнанието, че днес ние сме тези, които пишем парламентарната история, нека не забравяме нито за миг, че нашата мисия не е да служим само на партиите си, а преди всичко на народа си и неговото бъдеще, подчерта тя.
Председателят на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев отбеляза, че честванията на годишнината от приемането на Търновската конституция имат смисъл единствено, ако отдадем почит на нейните автори, на ценностите и принципите, заложени в нея, ако направим смислен преглед на нейното прилагане и ако извлечем поуките за бъдещето. Българската конституция от 1879 г. е сред най-прогресивните за своето време, тя е ясна декларация за принадлежност на новосъздадена България към модерна Европа, тя изразява копнежа на българите от онова време за свобода, народовластие, върховенство на Закона, посочи той. Тя е най-дългодействащата българска конституция – 67 години, но през голяма част от този период е била нарушавана, погазвана или открито суспендирана, посочи Сергей Станишев. По думите му винаги трябва да отчитаме, че има разлика между текстовете на Конституцията и реалната конституционна действителност и когато даваме оценки на конституционализма, трябва да анализираме прилагането на разпоредбите на Основния закон. 23 години след приемането на днешната българска Конституция можем да констатираме, че тя се оказа много повече от Конституция на прехода, тя с малки допълнения се оказа напълно пригодна за приемането на България в Европейския съюз, отбеляза Сергей Станишев. Не можем да очакваме, че Конституцията може да бъде единствената универсална защита на демокрацията, тя трябва да се ползва с подкрепа от политическите партии, от гражданските сдружения и от самите граждани, защото е важно нейното прилагане и спазване от всички, допълни той.
От името на ПГ на ДПС председателят й Лютви Местан отбеляза, че актът на приемането на Търновската конституция е акт на полагане на законодателните темели на освободена България. Днес е празник на държавността, на разделение на властите, на правата и свободите на гражданите, на свободата на словото, на политическите сили, посочи той. Тази дата е средоточие на история и съвременност, отговорна дата и затова е извор на послания, смята лидерът на ДПС. И преди 135 години, и днес, европейското не е само континентален белег, а прототип на устройство и политика, отбеляза Лютви Местан. По думите му Конституцията е висш акт, в чиято философия преди 135 години са вградени ум, сърце и отговорност на плеяда политици на власт или в опозиция и това ги е превръщало в държавници. Истинският държавник се познава тогава, когато вече не е на власт, подчерта той. Високото дело на първоучредителите днес поставя въпроса за нашата, собствена отговорност пред парламентаризма, за съжаление твърде често даваме примери, че сме се отклонили от тяхната висота, отбеляза лидерът на ДПС. 42-рото Народно събрание има нуждата от акустиката на този празник, не обаче за фойерверки и помпозност, а за катарзис, за премисляне, за отрезвяване и отговорност, заяви той. Търновска, Сребърна или друга, Конституцията следва да е наше верую, тя повече от всякога днес е символ на независимостта на България, на вече европейска България, подчерта Лютви Местан.
Премиерът Пламен Орешарски от парламентарната трибуна заяви, че има моменти в историята на всеки народ, когато той прави голяма крачка напред в своето израстване и погледът на обществото придобива нов фокус – този на отговорността пред бъдещето, а такъв момент за нас, българите, е приемането на Търновската конституция. Безспорно трябва да се гордеем с този Основен закон, който е един от най-демократичните, новаторските и прогресивни за своето време, допълни той. Днес е важно да продължим да следваме фундаменталния завет на Търновската конституция – да пазим и укрепваме държавността, върховенството на Закона и свободата, посочи премиерът. По думите му това е възможно само с усилията на цялото общество.
На тържественото заседание присъстваха президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова, министър-председателят Пламен Орешарски и членовете на Министерския съвет, висши магистрати, омбудсманът, представители на вероизповеданията в България, членове на дипломатическия корпус, ръководители на държавни институции, представители на местното самоуправление, на академичните среди, на граждански организации, бивши председатели и заместник-председатели на Народното събрание, предишни президенти и премиери.
Гост на Народното събрание беше Негово Светейшество Патриарх Неофит.
Народните представители получиха специалното издание на Народното събрание и Регионалния исторически музей – Велико Търново „Учредителното събрание 1879 г.“, енциклопедичния справочник „Учредителите“ на проф. Милко Палангурски, както и пощенско-филателното издание на тема “135 години български парламентаризъм”, което беше валидирано в Народното събрание на 3 април 2014 г.
За първи път официалните гости на тържественото заседание бяха посрещнати с изпълнения на Гвардейския представителен духов оркестър.