Михаил Миков: Развитието на сътрудничеството в Югоизточна Европа има приоритетно значение за България

Михаил Миков: Развитието на сътрудничеството в Югоизточна Европа има приоритетно значение за България

Председателят на Народното събрание Михаил Миков откри на 14 октомври 2013 г. парламентарния семинар „Юридически статути и политически функции на интерпарламентарните организации”. Форумът е организиран от Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа /РСПСЮИЕ/, чийто домакин е Народното събрание.

В приветствието си към участниците в семинара Михаил Миков отбеляза, че развитието на сътрудничеството в Югоизточна Европа като начин за поддържане на сигурността, стабилността и подобряването на състоянието на икономиката и инфраструктурата имат за България приоритетно значение. Затова и българската политика е насочена към насърчаване на сигурността и стабилността в региона, засилване на икономическите и културните връзки, подпомагане на развитието и укрепването на парламентарното сътрудничество, посочи той.

В условията на глобализация различните формати на интерпарламентарно сътрудничество придобиват нова, особено важна „надграждаща” роля и значение за успешното регионално развитие, подчерта председателят на Народното събрание. Той припомни, че с подписаното през май Охридско споразумение председателите на парламенти на страните от Югоизточна Европа подкрепиха създаването на парламенатарната асамблея на Процеса на сътрудничество в региона като форум за диалог и сътрудничество по въпроси от особен интерес за страните и техните граждани. Михаил Миков отбеляза, че румънското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/ вече е адресирало до националните парламенти добре структурирани въпроси по ключовите питания за успешното стартиране на новата асамблея.

Сега ни предстои както да доуточним юридическата база и процедури за резултатното функциониране на новата парламентарна асамблея, така и да концентрираме вниманието си към приоритетната тематика на асамблеята и нейните три специализирани комитети, посочи председателят на Народното събрание. Според него в центъра на тази дейност трябва да бъдат заложени нови идеи и инициативи, с които да се формира едно ново качество на сътрудничеството между страните от ЮИЕ, “едно ново виждане за Балканите като един от най-изостаналите, но в същото време и най-перспективен регион за инвестиции и активен културен обмен”.

В парламентарния семинар участват народни представители и национални координатори от 12-те държави, участнички в Парламентарното сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/, представители на партньорски регионални и международни организации, експерти в областта на международното право и международните отношения.

На откриването на семинара към участниците се обърна и Кшиштоф Бернацки, ръководител на отдел „Предприсъединителни дейности” към Дирекция за подкрепа на демокрацията, Генерална дирекция за външна политика на Европейския парламент.

„Ролята на интерпарламентарните организации в международното и регионалното сътрудничество” беше темата на първия панел от форума. По нея изказване направи председателят на Комисията по външна политика и ръководител на постоянната делегация на парламента в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Янаки Стоилов.

В Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, който е форум за дипломатически и политически диалог, участват Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Македония, Молдова, Румъния, Черна Гора, Сърбия, Словения и Турция.

Началото на инициативата бе положено на Софийската среща на министрите на външните работи на страни от Югоизточна Европа на 6 и 7 юли 1996 г. Тогава бе взето решение за развитие на дълготраен процес на многостранно сътрудничество между страните-участнички в следните четири области: укрепване на стабилността, сигурността и добросъсъдството; икономическото развитие; хуманитарни, социални и културни въпроси; провосъдие, борба с организираната престъпност, с незаконния трафик на наркотици и оръжие, както и с тероризма.
Приветствие на председателя на Народното събрание на Република България Михаил Миков към участниците в Парламентарния семинар „Юридически статути и политически функции на интерпарламентарните организации”

Уважаеми представители на национални парламенти,
Уважаеми представители на интерпарламентарни организации и държавни институции,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми представители на академичната общност,
Дами и господа,

Особено ми е приятно да приветствам участниците и гостите на този толкова необходим парламентарен семинар. Той е необходим, защото на членовете на Работната група по парламентарното измерение на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа навлизат в най-отговорния, завършващ етап на една отговорна дейност, която продължава години.

С Охридското споразумение на председателите на парламенти от края на май тази година ние изцяло подкрепихме създаването на Парламентарната асамблея на Процеса на сътрудничество в нашия регион като форум за диалог и сътрудничество по въпросите от особен интерес за нашите страни и граждани, който да функционира в синергия с международните ни партньори. Румънското председателство вече адресира до националните парламенти добре структурирани питания по ключовите въпроси за успешното стартиране на новата асамблея, които изискват разработката на сериозни политически и експертни виждания.

Ето защо специално приветствам инициативата на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа за провеждането на този семинар и то точно в този момент. Смятам, че участието на водещи експерти от Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз, форуми от Балтийския регион, както и от авторитетни изследователски центрове отразява ефективната работа на секретариата и е една ценна възможност за задълбочено обсъждане на възловите теми, по които предстои да вземем окончателни решения, при това с консенсус.

Народното събрание на Република България и в предходния си 41-ви състав, и сега, в 42-рия, взема активно участие в работата по създаването на новата Парламентарната асамблея от самото й начало, в това число с наше предложение за модела на новия форум. Тук бих желал да отбележа приносите както на нашите турски колеги, като инициатори на идеята за институционализация на парламентарното измерение, така и на колегите от парламентите в Подгорица, в Белград и в Скопие за съгласуването на общи решения на всички участници по обсъжданите въпроси.

Сега ни предстои както да доуточним юридическата база и процедури за резултатното функциониране на новата Парламентарна асамблея, така и да концентрираме вниманието си към приоритетната тематика, с която да се сложи началото на същинската дейност на асамблеята и на нейните три специализирани комитета. Несъмнено в центъра на тази дейност трябва да заложим нови идеи и инициативи, с които да формираме ново качество на сътрудничеството между нашите страни и ново виждане за Балканите като един от най-изостаналите, в същото време перспективен регион за инвестиции и разбира се регион с активен културен обмен с оглед на хилядолетната история на тази част от света, от най-активните региони на Европа за перспективни инвестиции, както и на интензивен културен обмен.

Убеден съм, както ни показват и компетентните изследователи, че в условия на глобализация различните формати на интерпарламентарно сътрудничество придобиват нова, особено важна „надграждаща” роля и значение за успешното регионално развитие, а това е особено необходимо, когато и ние тук в Югоизточна Европа изпитваме предизвикателствата на световната финансова криза. Позволете в тази връзка да отбележа актуалното значение, подчертано в споменатата Съвместна декларация от Охрид, на Меморандума за разбирателство по интерпарламентарното сътрудничество, утвърден в София през 2008 г. и с който бе учреден Регионалният секретариат, като израз на волята за последователната реализация, развитие и разгръщане на парламентарното измерение на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа.

И съвместната декларация от Охрид, убеден съм, и решенията, които предстоят в Букурещ, още веднъж ще потвърдят и докажат свършеното от Регионалния секретариат, което полага основите на бъдещата дейност на Асамблеята за сътрудничество в Югоизточна Европа. Развитието на сътрудничеството в Югоизточна Европа като начин за поддържане на сигурност, стабилност и подобряване на състоянието на икономиката и инфраструктурата имат за България приоритетно значение. Българската политика е насочена към насърчаване на сигурността и стабилността в региона, засилване на икономическите и културните връзки, подпомагане на развитието и укрепването на парламентарното сътрудничество.

Като страна-член на Европейския съюз и НАТО, участието на България в евроатлантическите процеси за интегриране на всички държави от региона е потвърждение на факта, че ние разглеждаме регионалното сътрудничество в ЮИЕ единствено и само като част от общоевропейското сътрудничество, съгласно стратегическите програми на ЕС, в това число и Европа 2020 и Югоизточна Европа 2020.

Вярвам, че днешният парламентарен семинар, благодарение на високото си експертно ниво, ще даде важен принос в усилията за издигане на парламентарното измерение на сътрудничеството в региона на ниво, отговарящо на актуалните реалности и на перспективните цели, които са от жизнен интерес преди всичко за гражданите, живеещи тук в Югоизточна Европа и за нашите страни. Позволете ми, въз основа на тази своя убеденост, да ви пожелая силно ангажираща дискусия, от която ще произтекат важни заключения с особено практическо значение във финалния етап на структуриране на Асамблеята за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Още веднъж успешна работа!



Този сайт използва бисквитки. Научете повече

Този сайт използва "бисквитки", за да улесни вашето сърфиране. „Бисквитките“ или „cookies” служат единствено за удобство и улеснение на потребителите. Приемането или отказването на тези „бисквитки“ може да бъде осъществено от Вас чрез настройките на Вашия браузъра. Това можете да направите в съответната точка от менюто му. Подробности можете да намерите в меню „Помощ”.

Затвори