Михаил Миков пред Нова телевизия, „Здравей, България”.
Репортер Калина Влайкова: Парламентът върви към своя предсрочен край. Ще ви предложа няколко определения, които се наложиха в журналистическите среди през последните месеци – парламент заложник, парламент на ръба, парламент на инат и дори детска градина Калина Малина. Харесвате ли си някое от тях или си имате свое?
Михаил Миков: Имам даже и други определения – необходим парламент, социален парламент, отворен парламент. Парламент, който направи всички усилия да отговори на онова, което хората очакваха през февруари 2013.
Репортер: Случи ли се това, отговори ли според вас?
Михаил Миков: Във висока степен. Във висока степен бяха постигнати социални решения, които бяха необходими и за пенсионерите, и за майките с деца, и за замразените доходи най-вече, след едно продължило 3,5 години крайно дясно управление, което изкара хората на улицата.
Репортер: Но ето как преди броени седмици опозицията ви подари три картини със сградата на НС, символ на трите години, в които няма да оглавявате парламента. Какво е да си председател на най-краткия и най-блокирания парламент от началото на демокрацията?
Михаил Миков: От кога е началото на демокрацията? Аз го виждам преди 135 години. Има поне 3-4 НС, които са имали по-кратък живот от 42-то НС. И всъщност демокрацията не означава непременно институциите да довършат мандата си.
Репортер: Преброихте ли колко пъти се наложи да кажете от парламентарната трибуна „Очевидно няма кворум, днес няма да има заседание“?
Михаил Миков: Статистиката показва, че 42-то НС има около 16-20 заседания, които не са се случили поради липса на кворум, не са започнали. В същото време има горе долу толкова извънредни заседания, така че това е компенсирано. Но то ще остане в историята с предприетия бойкот от опозицията. Бойкот, чрез който се сваляше авторитета на не на мнозинството, на НС въобще.
Репортер: Но добре се харчеше и тезата, че в крайна сметка няма да им правя кворум, за да си приемат вредните решения.
Михаил Миков: Кворум не се прави на мнозинството. Кворум се прави на върховния орган на власт в държавата, Народното събрание. Това е кривото разбиране, че демокрацията е или имам цялата власт и участвам, или не участвам и преча да функционира управлението на страната. Разбирането, че или имаш всичко, или разбиваш системата, разбиваш парламента.
Репортер: Парламентът изглеждаше пред разбиване, та дори и буквално, след юни месец 2013. Пеевски шеф на ДАНС ли беше най-голямата му грешка?
Михаил Миков: Вижте. Едва ли може да се градира коя е най-голямата. Това беше един от сериозните, една от сериозните грешки, която доведе до бърз начален спад във възможностите за функциониране, за нормално функциониране. Разбира се, организираният натиск, платен и организиран натиск около парламента, който беше ежедневие, който постави народните представители в една уникална среда, всеки ден те да бъдат оплювани, освирквани, обвинявани в свършени и несвършени неща, в съществуващи и несъществуващи грехове. Което беше като цяло удар въобще срещу парламента.
Репортер: Затова ли така и не махнахте загражденията?
Михаил Миков: Не ги махаме и не ги слагаме ние. МВР отговоря и аз призовах тогава, когато беше проблемът те просто да си свършат работата. Така са преценили.
Репортер: Оставката на правителството ли ще бъде последният акт и последното заседание на 42-ия парламент?
Михаил Миков: Така изглежда. Така изглежда, че ултиматумът, който се постави от ГЕРБ по отношение на функционирането на НС, може би това ще бъде актът. Той не трябва да бъде сакрализиран, не трябва да бъде превръщан в кой знае какво. Освен единственият смисъл е триумфаторското поведение на опозицията. Сега всички ще се надпреварват да се хвалят кой е допринесъл най-много за оставката на правителството.
Репортер: Тръгва ли си правителството, защото му е дошло времето или някой го свали, както изглежда?
Михаил Миков: Аз мисля, че си тръгва, защото му е дошло времето. Тръгва си с осъзнатото разбиране ,че са свършени много неща от тези, които хората очакваха на предсрочните избори 2013. И че европейските избори, отношенията вътре в мнозинството, не осигуряват нормална среда за по-нататъшно прокарване на политики. Да не говорим за по-тежки реформи, които изискват една по-голяма подкрепа в парламентарното мнозинство.
Репортер: Отношенията вътре в мнозинството, разбира ме, отношенията между БСП и ДПС?
Михаил Миков: Да, да.
Репортер: Какво им се случи?
Михаил Миков: Изборите показаха, че подкрепата за правителството се отразява по определен негативен начин, особено на нас, на мандатоносителите.
Репортер: Защо кабинетът охладня като че ли към БСП?
Михаил Миков: Е, такива температурни измерения в политиката не винаги най-точно представят нещата. Кабинетът във финалния период от своето функциониране е естествено да бъде леко разколебан, да настъпи един период на оглеждане как ще изглежда следващото управление. И това не е добре.
Репортер: Има серия важни решения, по които се разминахте сериозно в позициите си.
Михаил Миков: Да, да речем актуализацията на големия бюджет. Ами определено мотивите не обосновават необходимостта от тази актуализация. Тя по-скоро изглежда като подписване на един непопълнен чек за бъдещи правителства. Всъщност това буквално е отбелязано в мотивите. Това е неприемливо.
Репортер: Това повод ли е да си мислим, че са верни подозренията за сближаване между кабинета и ГЕРБ?
Михаил Миков: Елементарни интригантски подходи са присъщи на политиката. Надявам се, че такова сближаване няма.
Репортер: Кой предизвика кризата с КТБ?
Михаил Миков: Много сериозен въпрос и на него трябва да се търсят отговори и от прокуратурата, и от Народната банка. Защото самата възможност за предизвикване на криза у една банка поставя големия въпрос всичко в системата ли функционира нормално.
Репортер: Популярното обяснение е, че сблъсъкът на двама олигарси в лицето на Цветан Василев и Делян Пеевски, доведе до криза, срещу която държавата се оказа безсилна. Поправете ме, ако прекалено опростявам нещата.
Михаил Миков: Този сблъсък не би довел до такива ефекти, ако институции, медии и други важни лостове в демократичната държава не бяха употребени в този сблъсък. Няма да ви поправя, това е общото разбиране. И аз смятам, че то е вярно.
Репортер: А доколко има намеса на политиката в този сблъсък?
Михаил Миков: Има, защото корпоративното влияние върху политиката в България някакси неусетно в последните години придоби голямо значение.
Репортер: Вие като председател на НС получавате общо взето първи информация от всички важни звена. Имахте ли предварително тревожни данни за предстоящи сътресения в банкова и финансова система?
Михаил Миков: Конкретно три дни, след като се затвори банката, получих първата справка.
Репортер: Така ли? Какво означава това?
Михаил Миков: Аз имам своите изводи. Мисля, че и вие, и зрителите си ги правят.
Репортер: Обратно в парламента. Колко пари събрахте от депутатски глоби за отсъствия, които бяха масово явление, както вече изяснихме, за целия мандат?
Михаил Миков: Ами за тази година и няколко месеца икономиите са около 700 000 лв, които ще отидат в бюджета. Има и други икономии. Включително от непроведени обществени поръчки за парламентарни коли.
Репортер: Дето няма да си ги купите?
Михаил Миков: Няма да ги купим. Ако това ще издигне благосъстоянието на българския народ.
Репортер: И пак в този смисъл нещо, което като че ли остави лош вкус. Защо не замразихте депутатските заплати отново, каквато традиция беше тръгнала от миналия мандат?
Михаил Миков: Крайният популизъм, който се практикуваше предимно от предишното НС по този въпрос, води до парадоксалната ситуация, че народните представители като възнаграждение имат много по-ниски доходи от редица обществени и социални категории. Абсурдно е шефове в администрацията да получават повече от министъра си или от зам.-министъра си. Това не е добър тон на управление. Само популизмът може да обоснове една такава теза.
Репортер: Защо се кандидатирате за председател на БСП?
Михаил Миков: Смятам, че партията ми е дала много и в такива моменти аз също трябва да давам на партията.
Репортер: Не е ли малко фабрика на 8 септември?
Михаил Миков: Не. Аз съм бил в период 1997-2001, когато също имаше много наблюдатели, които коментираха, че там е краят някъде на БСП. БСП мина през тежка опозиция, оцеля, за да участва два пъти в управлението.
Репортер: Две тези витаят в публичното пространство. Едната е, че вие сте новият фаворит на Сергей Станишев, другата е точно обратната, че вие всъщност с кандидатурата си сте обърнал нагласите срещу фаворита на Сергей Станишев. Кое от двете е вярното?
Михаил Миков: Нека всеки да коментра, нека аз да бъда сам за себе си убеден, при участието в това състезание, че мога да направя достатъчно БСП отново да бъде най-сериозната, най-мощната политическа сила.
Репортер: Добре, тогава да започнем кампанията ви от днес. Вие ще трябва да убедите актива да гласува за вас. Посочете три грешки на досегашното ръководство на БСП.
Михаил Миков: Вижте, много е лесно да хвърляш камъни. Аз съм част от ръководството на БСП, аз съм участвал в решенията и не бих искал това, което и друг път съм споделял в различни партийни формати да го изнасям пред медиите. Няма да си го позволя. От това партията не става по-силна. Аз много добре знам какви грешки сме допуснали, неща, които аз оценявам като грешки. Аз знам, че общественото любопитство към БСП е огромно. Не знам дали е било чак толкова към БКП навремето.
Репортер: Ама явно и вътре е, толкова кандидати спасители.
Михаил Миков: Това показва само едно. Че БСП е необходима на хората, че тя има бъдеще. Това, че има много кандидати за спасители, нека конгресът да прецени кой.
Репортер: Няма ли опасност да излезете по-разединени, отколкото влизате в този конгрес?
Михаил Миков: Има и се надявам, че отговорността за това ще се осъзнае от всеки. Така че искреното желание на спасителите, в кавички, да бъде наистина партията да бъде по-силна, а не да търсят някакви лични, групови, корпоративни игри от състезанието за председател на националния съвет.
Репортер: Пак ли лайтмотивът предконгресен и предизборен ще бъде никога повече с ДПС?
Михаил Миков: Вижте, не бива в политиката никога да се казва никога. Но поуките от съвместното ни управление с ДПС трябва да очертаят и следващите решения. Така че не след време да се тюхкаме защо. Интересен е въпросът преди година време тези въпроси къде бяха тези най-крайни критици на партньорството ни с ДПС.
Репортер: Малко забавни моменти от НС, защото освен много яростни политически битки пленарната зала ставае често арена и на много смях – нещо, което остана скрито за публиката.
Михаил Миков: Е, вижте, и в най-сериозната работа човек трябва да намира сили да погледне от другата страна, да погледне от страна на смешното, от страна на по-забавното.
Репортер: Веселието пък обаче понякога струва скъпо. Каква беше тази кючекиня, с която възмутихте социалните мрежи?
Михаил Миков: Тези префинени пазители на морала, на обществения морал, които не са ходили на събор в съседна Сърбия, за тях сигурно е много учудващо това. Бяхме в бирария, в която имаше 1000 души. Това се случваше на всяка маса. Имаш два избора. Или да се направиш на дама с викторианско възпитание, или да се държиш нормално сред хората. Избрах второто. Това, че някой решава да превърне този случай в някакво кой знае какво събитие, трябва да знае, че и политиците са хора.
Репортер: Благодаря много.
Михаил Миков: Благодаря и аз.