Наред с това той подчерта, че целенасоченото приключване с лявото политическо представителство в България се наблюдава в последните 10 години и добави:

„Българските граждани, волю или неволю, заслужено или незаслужено, в мнозинството си се отказаха да имат ляво представителство, в най-бедната страна в ЕС, или то не беше автентично и затова не го подкрепиха“, посочи също Миков.

Той припомни, че като председател на БСП Корнелия Нинова тръгна от 760 – 780 хил. гласа през 2017 г. и остави партията с около 200 хил. По думите му, това е резултат от разбиване на структури, прокарване на безпринципни решения и уставни промени.

„Крум Зарков беше избран в последния момент. И въпреки усилията му, въпреки подобряването на възможния резултат, защото можеше и по-зле да е, не можаха да прескочат 4-те процента“, отбеляза Миков.

Според него, самото поставяне на такава цел – да се преодолее бариерата за влизане в Народното събрание – звучи абсурдно за партия, която има претенции да представлява мнозинството български граждани.

Тепърва лявото в България трябва да търси своето представителство като има различни варианти за това, смята бившият лидер на Столетницата. Рецесията и инфлацията бързо ще отрезвят българските граждани, продължи той и заяви:

„Изборите показаха, че леталното състояние на БСП е факт. Рано е да се говори за това дали тя има силата да се върне. България категорично има нужда от ляво“.

След поредица от избори, днес нещата се нормализират, със стабилно мнозинство за излъчване на правителство, отчете Михаил Миков в коментар на изхода от вота на 19 април, спечелен от водената от Румен Радев „Прогресивна България“.

„Тепърва трябва да видим как предизборната платформа ще се превърне в програма за управление… На мен, като ляв човек, тя ми звучи крайно милитаристично“, каза Миков.

„В кампанията много от политическите сили, включително ‚Възраждане‘, говорят – армия, войска, купуване на оръжия… Но трябва да бъдат почтени с избирателите и да им кажат, че това означава по-малко за здравеопазване, образование и култура,“ отбеляза той.

Военните разходи ще доведат и до по-малко средства за социални възможности за българските граждани, които са в зоната на работещите бедни, на жизнения минимум, отбеляза също той.

„Не мисля, че трябва да етикетираме г-н Радев, правителството му и политиката му, преди да сме ги видели. Това, което виждаме от предизборната програма е дясно, включително по отношение на данъците“, констатира Миков и поясни:

„Как ще се разпределят данъците? Дали върху хората, които масово излязоха вчера, за да подкрепят смяна на политиката, защото политиката досега така разпределяше тежестта, или ще се помисли за една по-сериозна справедливост чрез прогресивното данъчно облагане“.

„Апологетите на плоския данък вече трябва да са се убедили, че това беше една голяма грешка в развитието на българската фискална политика“, каза още бившият лидер на левицата.

„Този експеримент най-сетне трябва да приключи. Мисля, че е подходящо ‚Прогресивна България‘ да направи тази стъпка, защото тя има достатъчно подкрепа от гражданите“, категоричен бе Миков.

Цялото участие в предаването можете да проследите във видеото:

А понятия като „преход“ прикриха истинските думи като „реставрация“ – реставрация на капитализма, на класовите неравенства, на логиката, че „силният оцелява, слабият отпада“.

В разговор с Георги Стамбулиев в студиото на Поглед.инфо, Михаил Миков направи дисекция на състоянието на българската и европейската левица.

Последната се е превърнала днес в част от казионните структури на системната „демокрация“, които пазят формата, а унищожават съдържанието, смята социалистът, който оглавяваше Българската социалистическа партия в годините 2014 – 2016-та.

В същото време, у нас, страната с най-висока степен на неравенство в Европейския съюз, е в сила плосък данък, маскиран с 20% ДДС и 10% данък върху доходите, посочи Миков, а липсва истинска битка за връщане на прогресивното облагане, дори когато и МВФ го препоръчва вече.

БСП пропусна шанса да постави прогресивния данък като условие за коалиционно участие. А вместо точно тя да обясни на обществото, че данък дивидент засяга големите печеливши от капитала, а не хората, които живеят от труда си, левицата мълчи и отстъпва терена на работодателските организации и десните партии.

Миков подчерта още тежката демографска катастрофа в България, разрива между провинция и столицата, дълбоката пропаст в пенсиите и жизнения стандарт, деиндустриализацията и олигопола в земеделието, където шепа свързани лица държат стотици хиляди, милиони декари, производството, износа, торовете и администрацията.

Интервюто поставя неудобните въпроси – и към европейската, и към българската левица, които са обезличени и превърнати в част от системата, обслужваща глобалния капитал, и най-вече към БСП, която според Миков „не е там, където трябва да бъде“.

В хода на разговора, Михаил Миков прави болезнен, но честен разрез и на българската икономика – от деиндустриализацията и окрупняването на земеделието, до скандалната съдба на „Нефтохим“ и мита за „чудотворните“ чуждестранни инвестиции.

България премина от производство на собствени компютри и слънчеви батерии към държава на разрушени заводи, мъртви села, на милитаризиран бюджет и нарастващ дълг, които тласкат страната към нови кризи, вместо към развитие.

Вярата в лявото е разбита, а левицата, която сега се срамува от собствената си история и фигури, трябва да се да се върне към своята историческа мисия – да защитава труда, а не капитала. Тази мисия не може да се изпълнява с пиар и мълчание, подчерта Миков.

„Всичките опити да се състави правителство при такава фрагментация на Народното събрание, при 38 независими народни представители, ще бъдат само, за да има някакво правителство, което се нарича редовно. То няма да има сериозна политическа подкрепа. Няма да има зад себе си консолидирано политическо мнозинство, което да прокарва ясни, публични за гражданите политики. Нещо повече, то ще бъде изключително уязвимо от лобисти, от олигарси, от едри играчи“, заяви социалистът и добави:

„Смятам, че в момента се бави парламентарната процедура, връчването на мандатите, само и само да се стигне до заветния октомври, с надеждата, че тогава може би повече български граждани ще излязат да гласуват.“

По думите на Михаил Миков, сред причините за разслоението е насочването на политиката към бизнеса.

„Сега има сериозен сблъсък на бизнес групи, лични, персонални нападки. Появяват се и изчезват политически формации без идеологическа основа“.

Според него големият проблем не е от сега, а е възникнал преди 10, 12 години, когато „няма ляво, няма дясно, властта на всяка цена“ е станало верую на българските политици. В резултат на това, политиката е подменена от междуличностни атаки, битка за контрол върху европейските средства и бюджета, а интересите на гражданите остават встрани.

„Те пък отвърнаха по своему. Не излизат да гласуват и категорично показват, че тези номера, които им се продават като политика, а всъщност са обикновен бизнес, не могат да ги трогнат да излязат да гласуват.“

По повод разделението в ДПС, както и в Българската социалистическа партия, Миков коментира, че никой не е защитен от такъв тип процеси, те се част от демокрацията, но политическата основа, на която се развиват те остава неясна.

„Въпросът е за политическата основа, на която се случват тези разпри, доколкото тя не е много ясно артикулирана. Остава винаги впечатлението, че става въпрос за вътрешнопартийни битки за повече власт,“ посочи Михаил Миков.

Според него, формалният спор за председателството в БСП ще продължи да обезкървява партията.

„Решението, което беше взето – да не се провежда конгрес веднага, конгрес, който да оцени водената политика, който да оцени отговорността за състоянието на Българската социалистическа партия днес, а да се проведе някъде може би есента, особено сега, когато се задават и предсрочни избори, ще води до нови и нови вътрешнопартийни разправии, които все повече ще отслабват БСП и ще я водят около 4-те процента, което не ѝ дава шанс да бъде първостепенна политическа сила“.

Хората трудно възприемат и провъзгласилите се за нови политически формации, коментира също Михаил Миков. По думите му, изключително важно е дали тези формации могат да артикулират някаква достоверна нова политика, която да е в интерес на големи групи граждани и така да се спечели тяхното доверие, а не чрез социалните мрежи. Той посочи партия „Величие“ като пример за това колко несигурна е такава подкрепа и призова да се върне политическото в политиката:

„Десните да признаят, че са десни и да отстояват десни политики, левите ясно да заявят, че отстояват лява политика, която би трябвало да е в интерес на повече български граждани, с оглед социално-икономическата ситуация в България“.

Излъчването на правителство, избрано от парламента само по себе си нищо няма да реши, коментира смята Миков. За него големият въпрос е ще се промени ли политиката.

„Ще се промени ли политиката по отношение на участието във войната в Украйна? Ще се помени ли данъчната политика? Ще се промени ли вътрешната политика с оглед на тежката демографска ситуация в страната? Ще се промени ли вътрешната политика като друг подход на държавата към дебалансираното развитие, което особено засяга такъв регион като нашия, Северозападния, в частност и Видинския край? Ще се промени ли държавната политика като разбиране, че държавната собственост не е непременно нещо лошо, а частната трябва да получава постоянно бонуси, когато печалбите се облагат на ниско равнище?“.

Цялото интервю можете да чуете тук.

Автор: Анжела Каменова

Снимка: БНР – Радио Видин

- Г-н Миков, колко левици има в България?

- Няколко, условно казано. Има много леви хора, много хора, чиито интереси минават през лявата политика. И е тъжно, че в момента левицата е разроена. Разбира се, такъв процес има и в десницата – там не са по-малко партиите, които се определят като десни, като консервативни…

- За десницата това е типично. Има лаф: „Петък вечер е – да се разцепим като дясното!“. Но за лявото го виждаме за първи път.

- Политиката, която провеждаше ръководството на БСП в последните години доведе до този процес. Около 30 години БСП имаше силата да привлича около себе си лявото в България. Днес виждаме, че БСП е самотна. „Левицата!“ в момента е притегателният център. „Левицата!“ е мястото, където са земеделците от БЗНС „Ал. Стамболийски“, Политическо движение „Социалдемократи“, зелените от партията на Александър Каракачанов – първата екологична политическа формация в България. Затова аз смятам, че „Левицата!“ е истинското, автентичното представителство на лявото, което в момента претендира за влизане в парламента.

- Важно уточнение: Михаил Миков въпреки, че е бил председател на БСП, въпреки че е бил вътрешен министър от БСП, сега не е в листата на БСП, а в листите на „Левицата!“.

- Да. Отпреди четири години. Когато БСП влезе в коалиция с ДСБ, тогава публично заявих, че напускам БСП, защото това ми дойде малко в повече.

- Наистина ли ДСБ беше причината? Струва ми се, че вътре в БСП бяха достатъчно обтегнати отношенията.

- Това беше поводът, капката, която преля чашата. Безпринципната коалиция на БСП тогава за участие във властта с една дясна партия с история в отношенията с БСП беше поводът. Иначе причини много.

- Ние, десните хора, а аз не крия, че много се различаваме по политически убеждения с Вас, имаме приказка помежду си, че много добре сме внедрили един десен агент в БСП в лицето на Корнелия Нинова. И много си я харесваме като председател на БСП – откакто е тя, резултатът на БСП падна тройно.

- Може би трябва да оценявате, че не е само тя там от вашата агентура. И други внедрени има. Например лидерът на Младежкото СДС, Калоян Методиев, даже сега сме в един избирателен район с г-жа Нинова и с г-н Методиев – в 25-ти МИР. И ми се обаждат партийни другари с доста по-дълга памет, за да ми се оплакват на мен. Няма какво да ми се оплаквате – гласувайте за „Левицата!“, ако наистина смятате, че БСП в момента е превзета отвътре.

- Как гледате на това политическо номадство?

- То не е политическо. В последните 15-ина години политическото изчезна от политиката. Неслучайно се роят проекти. Но докато проектите преди бяха предимно вдясно, ето сега се появи един такъв проект вляво – „Манолова-Григорова“. И този проект в момента е силно промотиран, подкрепян, бутан. Защото Мая Манолова и Ваня Григорова очевидно живеят с идеята, че е възможно вляво да има проект. А успешен проект по днешните критерии е не някой, който е успял да реализира някаква политика, а този, който е успял да реализира хората си в Народното събрание, а може би и в Министерския съвет. Днес е времето на проектите и тази болест се прехвърли и в левицата, типичен пример е „Солидарна България“. При отсъствието на политика, избирателната активност е под 50%. Българските граждани не вярват, че това, което се представя за политика е политика – те го разглеждат като начин за себеуреждане, за лична кариера, възможности за бизнес.

- През 90-те години, разделителната линия беше между сини и червени, между ляво и дясно. Сега тя валидна ли е още?

- Смятам, че от тогава досега капиталът се концентрира. Има бизнес с една баничарница и бизнес със стотици милиони, има земеделски бизнесмени с по 2-3 хил. дка и такива, които ползват и притежават 300-500 хил. дка. Все още малкият, средният бизнес не е осъзнал какво означават естествените закони на капиталистическото общество – големите изяждат малките. Въпрос е на натрупване. Ако една лява партия допусне едрия бизнес да е в нейното ръководство, това е смъртоносно за нея – тя губи лицето си на лява партия.

- Вие имате ли желание, или да го наречем мечта, лявото да се обедини или сегашното сепарирано положение е по-плодотворно?

- Не е мечта. За да бъде лявото ефикасно в полза на хората, за да бъде лявото силно като отстояване на позиции, то трябва да е обединено. Страхувам се обаче, че обединението се търси по отношение поносимостта между един или друг персонаж, един или друг повече или по-малко виден представител на левицата. Това не може да стане така. Лявото може да се обедини само върху принципи и политики. Ето последния случай, как се роди проектът „Солидарна България“ – Григорова поставя условия опитните политици да се дръпнат назад, защото нямат достатъчно енергия. Това е абсурдно.

- И да останат неопитните?

- Така следва. Но тук не става въпрос за някакъв политически спор. Това звучи като онова гениално прозрение на професор Драгомир Драганов, който разчете абревиатурата СДС като „Стани да седна“. Днес „Левицата!“ предлага прогресивно подоходно облагане, а се страхувам, че „Солидарна България“ говори само за необлагаем минимум. „Левицата!“ предлага държавните и общински болниците да не бъдат търговски дружества. Когато здравеопазването е бизнес, гражданинът от Кула, Видинско или от Грамада, от Макреш, ще пътува 250 км по пътищата на Северозапада, за да стигне до качествено здравеопазване. Във видинската болница няма инфекционисти, няма онколози, няма денонощна аптека в целия окръг.

- Вие сте водач на листата на „Левицата!“ във Видин и в 25-ти МИР в София – т.нар. лидерски район, в който се изправяте срещу Корнелия Нинова и Бойко Борисов.

- Пропускате Васил Божков и Иван Гешев… известни хора. В този район са т.нар. „спални на София“ – Люлин, например. Ние имаме 2 нива на София. Едното ниво от е тази страна на тунела и другото ниво от другата страна на тунела. Макар че има метро вече, което е едно изключително постижение на инфраструктурата, там хората се оплакват постоянно от свръхзастрояването.

Там има тежък проблем с паркирането. Перничани като идват на работа в София, за да хванат метрото, оставят колите си в Люлин. А това са местата за хората, живеещи там. Същото е и в Надежда. На пръв поглед изглежда, че големият град се е доближил до Европа. Но не всички живеят в Банкя. Банкя наистина изглежда чудесно. Но ако човек отиде в крайните квартали, ако отиде във Филиповци, ако отиде в Обеля, ако отиде в Модерно предградие, ще види, че нещата съвсем не са така както звучи София.

Що се отнася до работните заплати – в София средната е 3 000 лева. Във Видин е 1 500 лева, брутна работна заплата. Това е огромна пропаст и държавата няма усещане за тази пропаст. Или ако има усещане, то е предизборно. Няма действие. Това ще продължи да разкъсва България. България в тези граници. Ние постоянно, с историческа носталгия, говорим за Македония, за земи, които някога са били български. А не си даваме сметка, че губим цели територии от страната, че те се обезлюдяват.

Но как да не бягат хората? Видин е областта с най-голям брой бъбречни заболявания на глава от населението, а във Видинската болница няма урологично отделение. Или да вземем друга тема – достъпът до образование. Как тези деца от район, в който заплатата е два пъти по-ниска от София да са конкурентни на другите деца. Аз съм завършил Кулската гимназия, баща ми е завършил Кулската гимназия, бившият премиер Димитър Попов е завършил Кулската гимназия. Но да не стане разговорът прекалено местно-патриотичен.

- Аз съм от Видин и много се радвам, че разговорът тръгна натам. Една от причините, заради които толкова настоявах за това интервю е, за да се говори за Видин.

- Видин има много силна история. Бил е столица на България. Заедно с други колеги се опитахме да прокараме Закона за старите столици. Но после това беше орязано.

- Нека говорим с имена. С кого се опитахте да го прокарате, кой го оряза?

- С Вили Лилков. И след това ГЕРБ го оряза.

- Защо? Защото Банкя не е била столица?

- Защото чувствителността за проблемите на хората извън жълтите павета се появява само по време на избори. Гражданите и затова под 50% гласуват. А истината е, че ако има политици, които гледат не за този мандат, а поне за 10 години, това ще даде плод.

Би трябвало демографската политика да бъде на първо място и заедно с нея регионалните дисбаланси. България е разкъсана от демографски диспропорции. Ако няма разумна демографска политика, софиянци все повече ще се задъхват от кошмарния начин на живот. Само сметнете за един милион души какво означава един час сутрин, един час вечер прекарани в пътуване и задръстване. Колко загубено човешко време, житейско време, което е за да починеш, да почетеш, да отидеш на кино, да гледаш филм. Този кошмар ще продължи да се задълбочава, защото заради регионалните диспропорции хората от периферията на страната продължават да идват в София.

Темпото на обезлюдяване на видинския район и изобщо на периферията на България е изключително високо. И как да не е с тази работна заплата, с този достъп до здравеопазване, до образование, до култура. Някога Видин е бил първият град, който е поемал културата от Виена. Не можете да си представите каква битка водих, за да запазя Филхармонията във Видин. Защото когато тя си тръгне, когато културните хора намалеят, остава чалгата. Чалгата не само в политиката, а и в човешките взаимоотношения.

- На тези избори, какво очаквате да се случи? И това ли са изборите, които ще направят някаква рязка промяна?

- Социологическите изследвания сочат, че на тези избори много българи ще си останат вкъщи, което показва, че доверието на българските граждани в демократичния процес, в институциите, които се излъчват чрез избори в България, в европейските институции, е силно подкопано. По никакъв начин кампанията, кандидатите, партиите, не са успели да го възстановят. А управление без доверие е много тежка работа.

Сигурно ще се формира някакво правителство, но големите световни предизвикателства, войната в Украйна, разпадането на еднополюсния свят, преместването на икономическите центрове, все повече ще създават проблеми пред Европа и в частност пред България.

Въпреки огорчението, въпреки обидата, въпреки недоверието, гражданите трябва да наберат в себе си сила и да превърнат възмущението, което изпитват не в апатия, а в действие. То трябва да е политическо действие – избори, с тези които смятат, че не са ги лъгали. Изборите не са кастинг за красота, изборите са преценка какви политици и каква политика искаш. Гражданите да се възмутят и да отидат да гласуват. Много бих се радвал, ако ни подкрепят нас, с номер 19, за едно по-достойно представителство, което ще тръгне да разсича целия този възел от проблеми.

Цялото интервю вижте във видеото.

ЗА “опитните политици” (по Ваня Г.), ЗА знанието и независимостта им, ЗА социалистическата идея, от която не се отказаха, въпреки превратностите на съдбата, ЗА сигурността.
Редом до Миков, ще гласувам за всички “стари кучета в ляво” (по Л. Крумова, Нова ТВ). И Р. Петков (АБВ), и Т. Дончева, и К. Паскалев, и д-р Гълъбова, и Р. Петков, чието друго име е “Поглед Инфо” (заедно с цялата му стохилядна аудитория), и В. Жаблянов, и С. Панчев, и старите социалдемократи и земедлци, и всички младоци, които не познавам добре, но теглят след себе си съмишленици в борбата за голямата социалистическа идея.

Кратко отклонение:
За Румен Петков, главният редактор на сайта “Поглед инфо”, трябва да се знае и помни следното: той мина през съдебната месомелачка на позитанската секта. Сам и достойно. Съдиха го, защото изразяваше и публикуваше критики към ръководството на “Позитано”. За правото да говори свободно получи съдебни искове по “другарски” от “Позитано”. Казвам това, щото тия дни чух Вигенин да обяснява, че ще бъде част от ПЕС, като евродепутат, нищо че там не били на неговия акъл. Те били демократи, зачитали чуждото мнение и той щял да ги убеждава за нещо си……… От това по-лицемерие – здраве му кажи!
Бесепарите в Кюстендил, където Румен е водач на листата на “Левицата!” трябва да знаят кой се е доказал в борбата срещу цензурата. Наистина. Не на думи.

Мечтата за нов обществен ред на МИР, СВОБОДА, СПРАВЕДЛИВОСТ и СОЛИДАРНОСТ. В управление или опозиция, но винаги следвайки трите принципни “С” – Свобода, Справедливост, Солидарност , “старите кучета” се доказват повече от 25 години. Ще ги видим винаги и неотклонно в борбата за нов обществен договор – социалистически, и след 30 години капиталистическа, пазарна, върло експлоататорска икономика. Там са. Винаги в авангарда.

Защо ще гласувам за Левицата?
Защото съм социалист и интернационалист. Защото МИРЪТ е общочовешко БЛАГО и ПРАВО, което не смея дори да обсъждам, а само да изпълнявам. Защото “Левицата!” е МИР! И, чак после: труд, права и благоденствие. За всички.

Другари, бесепари, сигурно се питате защо изваждам на първо място др. Миков?

Това отворено писмо до Вас е посветено на него….., за да не забравяме.

Вярно е, а пък и той го припомня няколко пъти в тази кампания: “аз напуснах БСП, когато партията (б.р. корнелианското ръководство) влезе в коалиция с десни партии”.
От позицията на изминалото време си давам сметка, че тогава, през ’20-та не е напуснал БСП, а истински я е защитил, като се противопоставя на идиотското дърдорене на “Позитано” за “държавническо поведение”, влизайки в колаборация с дясно-левия буламач ПП/ДБ/ИТН и прочее. Това беше неговият начин. И така, завинаги остана кристален социалист и последния председател на 130-годишната БСП.
(Ще ме прощва Мишо, но този извод е исторически неизбежен.)
След Михаил Миков, БСП, ръководена от Нинова и личната и “преторианска гвардия”, отлъчиха от електоралния състав на БСП 800 000 човека. За 8 (ОСЕМ) години – 800 000 (ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ) ЧОВЕКА СЕ ОТКАЗАХА ДА ГЛАСУВАТ ЗА БСП.

Факт! Неоспорим!

Но, защо др. Миков е моят събирателен образ за гласуване на изборите на 9 юни?

Защото е ДЪРЖАВНИК. Той, социалистът Миков, съхрани държавата ни от финансов колапс и катастрофа, когато беше Председател на 42-то НС.
Припомням неотдавнашното ни драматично минало през 2013-14гг. Времето на правителството “Орешарски” и Президента Плевнелиев, когато Пеевски щяха да го “убиват”, Борисов беше в САЩ, а междувременно КТБ (една от малкото български банки) беше разграбена пред очите ни. До шушка.

Опашките на разгневени и уплашени вложители в КТБ се прехвърлиха и пред офисите на ПИБ. Стотици хиляди трепереха за парите си, а в НС, Йордан Цонев (ДПС) ходеше като хищна невестулка и настояваше за “банкова ваканция”. Тоест – да се затворят всички банки в България за неопределен период от време…… И край.
Да! Това наистина вещаеше зловещ край на кръвоносната система на държавата – банковата. Месец или повече без работещи банки означаваше смърт за всички юридически и физически лица. “Банкова ваканция” означаваше още месец допълнително време за грабеж на всички банки. На тъмно.

Това искаха депутатите от ДПС и ГЕРБ по онова време, когато правителството на Орешарски беше в оставка, БСП в малцинство в НС, и само от председателят на 42 НС Михаил Миков зависеше дали парламентът ще се събере извънредно, за да гласува “банковия грабеж” или не. Спомням си, че тези преговори се водеха и предаваха на живо от президенството. И, бидейки на една йота от тотален банков банкрут, единственият човек, който ни спаси, беше др. М. Миков. Само през него не успяха да минат политическите хиени от ГЕРБ и ДПС. Не можаха. Защото е държавник.
На преговорите, които се излъчваха директно, той просто каза: “НЕ! Няма да свикам извънредно парламента. Точка.”

Така, в подобни турболентни времена, може да постъпи само истински НЕЗАВИСИМ БЪЛГАРИН.

После, Борисов, след изборите, на които БСП беше втора политическа сила, реши да го подкупи, като му предложи да стане шеф на парламента……. ПАК!
Тук, следва да отворя задължително голяма скоба в интерес на истината: Първият бесепар, който отказа(!) на Борисов преседателското място в 43-то НС е Михаил Миков. Не К. Нинова, както твърдеше тя, където седне и стане, през последните 8 години. Много преди тази жена да си помисли, че ще оглави партията на българските социалисти, последният председател на БСП Миков – отказа категорично този политически подкуп. И всичките лакърдии, че ето, видите ли, ТЯ била единствената, която “не се продала на Борисов” са лъжа! Опашата лъжа!

Днес, след онзи злополучен 48 Конгрес на БСП, когато делегатите от Пловдив и Варна подариха партийната власт еднолично на К. Нинова чрез задкулисни договорки, в името на “добруването на БСП”, и които са живи, и сред нас, трябва да знаят: признатата вина е половин вина. Време е грешката да бъде поправена. Осъзнато с гласа си и за “Левицата!”.

Спасяването на столетната ни партия, на идеята на Благоев, на Поляната, на енергията от лозето на Габровски, на Бузлуджа минава през катарзиса на БСП. Корнелианската секта, узурпирала “Позитано”, не може да ни представлява – нито в парламента, още по-малко по върховете на непреходната ни идея, предлагайки ни да гласуваме за седесари и откровени ренегати. ( напр. К. Методиев и др.) Още по-малко за някакви “надпартийни, експертни правителства”, в които ще участват всички. Включително ДПС, ГЕРБ, ПП, ДБ и т.н. Всички?

Затова гласувайте за “Левицата!” И предайте на тези около себе си същото.
Левицата е знамето на МИРА днес. Без патетика. Реки от човешка кръв се леят в центъра на Европа, за да захранват най-зловещия и печеливш бизнес – ВОЙНАТА.
Замислете се?
После……Всеки труд, почивка, данък, поминък, висока технология, зелена гора, училище, градина, хляб, общуване, семейство, град, село, гара, път, търговия, енергия …… всичко минава през избора какви ще бъдат законите, по които ще живеем?! По капиталистически (от последните 35 години) или по социалистически (за онази справедлива България, която мечтаем всички).

Като казах “Справедлива България” искам да пожелая УСПЕХ на Ваня. Помня кой, кога създаде тази структура преди много години. Иво Христов. Ваня я наследи. Помня нашите общи борби (БСП и СБ) срещу Canada – EU Trade – European Union (CETA) и The Transatlantic Trade and Investment Partnership (T-TIP), два международни договора със САЩ и Канада, които заробваха България и Европа, буквално. И много други инициативи. Помня.
Тъжно ми е днес да чувам, че СБ не била лява коалиция, а някаква “проработническа”, без да се знае за кои работници иде реч. ‘Дет се казва и милионерът работи. Яко. За собственото си богатсво. Подозирам, че става дума за хората на НАЕМНИЯ ТРУД, но това не се артикулира. Тъжно ми е да НЕ чувам и дума за безработните в програмата на СБ, чийто самоназначил се лидер Ваня представлява. Все едно, те, безрабтните са вечна даденост, с която трябва да се примирим. И в края на всеки декември да отделим едни мизерни пари в държавния бюджет, за да ги има.

Според СБ трябва да им плащаме толкова, колкота да ги има, че да има за кого да се борим????
Срамна работа са подобни разбирания за всеки ляв човек на планетата.
Струва ми се, че имаме работа с пренавита пружина в лицето на Солидарна България, която разчита само на едно лице. И никой друг. “Опитните политици” в ляво са ненужни, щото имали голямо его. Само Ваня е без его…. може би и Мая……

Е, всеки има право на мнение.
Моето е, че в лицето на “Солидарна България” левите хората ще си имат работа със “солидаристи” – невежи на базисно ниво. Те не разбират каква е разликата между капиталистическа и социалистическа система на обществени, икономически и финансови взаимоотношения. “Солидарна България” ми предлага да се борим с неравенството в рамките на капиталистическата система. Малко парички за пенсионери, за мед. сестри, за железничари, за водачи на софийското метро, за учители и т.н. …… И като се преборим за някой друг процент – значи сме си свършили работата. Това е обикновена синдикална работа, в обикновена капиталистическа държава. Не искам да се боря със съществуващите монополи на ток, вода и телефония в съда. Искам да се боря със системата, която ги създава!
Разбираш ли, Ваня?

Да! Целта на левите хора в страната ни е не просто да се изпълни Конституцията, в която е извоювано и записано отдавна, че България е социална държава. (справка при Я. Стоилов и Г. Пирински)
А да се води тежка битка с капиталистическата система, която по дефениция ражда бедни, угнетени, всевъзможни неравенства, монополи, корупция и рекет, циклични икономически и финансови кризи. И накрая ВОЙНА. Защото войната е основния бизнес на капитализма. Когато се изчерпят всички мирни източници на експлоатация, изсмукване на природни ресурси и бърз доход, екстериториално развитие, остава само войната. Така в центъра на Европа, след 80 години МИР, днес  шества смъртта, маскирана под булото на “демокрация”.

Последният лидер в лявото пространство, който се бореше за това ново общество беше Михаил Миков, като председател на БСП. Той напусна партията, но завинаги остава председател на БСП. Парадоксално, но факт за мен.

Другари, аз нямам никакви съмнения за кой номер в бюлетенита ще гласувам.
19!

Автор: Албена Шавел /Поглед.инфо/

- Вие бяхте председател на парламента, на БСП, на парламентарната група на БСП. Последните 10 години никой не Ви е виждал. Къде се загубихте?

- Последно се явявах на избори преди 10 г. Не съм се отказал от политиката и съм имал позиция по всяка тема, която смятам, че е важна. Иначе съм в университета, където бях и преди да бъда народен представител. Много пътувам, деля времето между София и Кула, където истинско удоволствие ми доставя да контактувам със старите другари от училище, със съгражданите и, разбира се, да се занимавам малко от малко със земеделие.

- А защо не започнете да се занимавате малко повече със земеделие, щом Ви доставя такова удоволствие, а решихте пак да се кандидатирате?

- Защото обществото също има нужда от някакви разумни действия, от търпение, от сеене, отглеждане и чак тогава – бране на плод. Защото обществото ни е доста болно. Защото това, което се случва, отвращава хората от демокрацията, а това е изключително опасно. Защото в днешно време демокрацията се използва много често като клише, а не като осъзнато разбиране за народовластие и едно разумно управление на страната.

- Сега ново мислене ли имате, с нови идеи ли тръгвате след 10 години, помъдряхте ли?

- Не, аз съм с моето си мислене. Ново мислене няма – когато сложиш прилагателно пред такова нещо като мислене, то веднага губи съдържанието си. Един човек или мисли демократично, или не мисли демократично. Или действа демократично, или не действа демократично. Или знае как се правят закони, или не знае. Парламентът не е училище по законодателство, защото от такова училище излиза такова законодателство, от което българският гражданин страда.

- Сериозно решение ли беше да напуснете БСП?

- Много сериозно решение. Напуснах социалистическата партия, когато тя влезе в коалиция с ПП-ДБ. Тогава предупредих и публично, че това ще нанесе сериозни поражения не само върху БСП, но и на лявото въобще, защото заради участието във властта, компромисите, които бяха направени, цената, която беше платена след това управление, изпрати БСП на пето място. Разбира се, това беше съпроводено с битки с вътрешнопартийни врагове, с разгонване на други леви и лявоцентристки партии. БСП имаше силата да бъде центростремителна и да събира около себе си и тя олицетворяваше много дълъг период лявото в България. Днес не е така.

- Можем ли да помислим някога, че пак ще се върнете в социалистическата партия?

- Не, можем да помислим, че лявото има нужда от обединение, но обединение върху принципи. Върху принципи на хора, които отстояват социалистически леви идеи, защото сега е модерно хората да бягат от партия в партия. Ето, във Видин, имаме случаи на хора, които са били в ГЕРБ, после са преминали при Мая Манолова, във „Възраждане“, сега са отишли в БСП, друг пък на национално равнище – Калоян Методиев – е бил в СДС, сега развива консервативното ляво в БСП.

Модата на политическите проекти, която тръгна от Борисов, сега се проявява и в ляво. Виждаме проекта „Манолова-Григорова“. Имаше разговори с тях, но в крайна сметка те избраха друг път. Политическите проекти се правят, не за да се отстояват идеи, а за да се влезе в един или друг парламент, респективно – ръководството и клиентелата му да консумират някаква властчица.

- А вие проект ли сте?

- Категорично не. Много от хората в „Левицата!“ – и Татяна Дончева, и Валери Жаблянов, и Костадин Паскалев – са доказали през годините последователност в отстояване на левите идеи. Така че разликата между партиите и проектите е тази. Една партия има много по-дългосрочни цели, отколкото да влезе в един парламент.

„Левицата!“ представлява автентичното ляво. Ние сме лявото днес. Либералното и консервативното са в дясно и това го изпитват българите на гърба си през повечето от последните 35 години.

- Парите или идеите са по-важни в една кампания?

- В една кампания решават идеите, ако е истинска, честна, демократична кампания. За съжаление, политическото представителство в голяма степен е подменено от бизнес представителство. Концентрацията на капитала в България за 35 години достигна такива равнища, че корпорациите, едрият бизнесът вече не искат да представляват интересите си през партиите. Те искат директно, пряко участие в политиката и това го прави десницата. Погледнете състава на 49-тото Народно събрание днес и го сравнете с онзи преди пет-десет парламента, да речем, да видите колко бизнес има днес представен там и колко имаше, когато нямаше концентрация и натрупване. Политиката трябва да се разграничи от бизнеса, за да може да функционира демокрацията.

Хората са изморени от избори, от обещания, които не се спазват, отвратени са от политиката и политиците, от начина, по който се управлява България. Очевидно, в тази обстановка тарикатите разчитат да се възпроизведат. При пасивност на изборите, играчите със стабилния, купения, корпоративния вот, могат отново да доминират в следващия парламент, разчитайки на апатията на българина.

Вие видели ли сте дебат, в който участват основните политически лидери? Няма, няма и да видите до края на кампанията. Дебатите протичат някак си тихо, кротко. Именно заради такъв тип кампания, големите теми на България и на света не се чуват.

- Какво може да очакваме на изборите? Къде ще ви видим – в градината или в парламента?

- Аз градината няма да я оставя, независимо дали ще съм в парламента. Смятам, че Левицата! доста добре върви, макар че това не се отчита в социологическите сондажи. Имам резерви към тях – нека и те да си вършат работата, да си изкарват хонорарите, но срещите ми с хората, посещенията ми и в малките населени места, и в големите квартали на София, ми дават основания да смятам, че ще се поздравим с един достоен резултат на Левицата! – прескачане на 4-процентната бариера.

- Всички в този период са много загрижени за народа. Правим интервюто в избирателния Ви район във Видин и затова кажете – в коя посока ще са Вашите грижи за Видин? Какво обещавате?

- Обещаваме упоритост в отстояване на целите: Видин да има много по-голямо внимание от държавата, включително като насочване на средства, довършване на международния път Е-79, строителство на тунел под Петрохан, разработване на национално равнище на стимулираща политика за региона, издръжка на такъв тип болници като видинската с допълнителни субсидии, но за да може да стане това, болниците не трябва да са търговски дружества.

- Но за да може да стане това, трябва да влезете в парламента, което Ви пожелавам най-искрено.

- Ако хората желаят същото, нека да ни подкрепят. С номер 19 – Левицата!

Миков е убеден, че прогресивното данъчно облагане е единственият начин да се увеличат доходите на повечето българи, „защото в България има 1 – 2% с доходи доста по-високи от норвежките, защото България е страна на неравенствата, защото у нас 55% от семействата с три и повече деца живеят под линията на бедност и после всички реват много за демографията“.

Когато и доходите от 50 хил. лева и тези от 1 000 се облагат еднакво, с 10%, това е крайно несправедливо и нерационално, смята социалистът. Според него, единственият начин това да се преодолее е да се въведе по-справедливо облагане, мотивиращо хората да полагат труд.

„Без прогресивното облагане – това не е въпрос само на справедливост, а и на рационалност – България ще продължи да намалява и загива, да внася индийци, както е модно тези дни“.

Миков подчерта и регионалните различия в заплащането – във Видин средната работна заплата е 1 500 лв., а във Видин 3 000 лв. „Регионалните диспропорции убиват провинцията. Всичко се струпва в София и после в Люлин и Надежда казват, че няма къде да паркират, огромен проблем. Ето така България, отричайки 35 години намесата на държавата, се стигна дотук. Утре бизнесмените няма да имат работници, няма да върви икономиката, чуждите инвестиции тази година са на най-ниско равнище“, обясни той.

Михаил Миков коментира още конституционните промени прокарани от последното управление на страната. „Смятам, че властите в България са дебалансирани. Всички юристи предупреждаваха и въпреки това мнозинството на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ направиха тази съсипия в Конституцията. Тепърва ще се видят резултатите от промените отнасящи се до съдебната власт“.

Председателят на 42-то Народно събрание подчерта, че „Левицата!“ има просто решение за проблема с „вечния обвиняем“, което вече беше прилагано, но впоследствие отменено. „Тази фигура трябва да бъде премахната чрез въвеждане на двугодишен срок, в рамките на който, ако няма доказателства срещу такова лице, то да има право да поиска съдът да му разгледа делото“.

„Първият закон, който внесох 2013 г. беше този. Веднага след това, Борисов го отмени, за да може прокуратурата да държи на къс повод бизнесмени и политици и постоянно да упражнява тормоз. А сега, с промените в Конституцията, с които прокуратурата се направи политически зависима, това е категорично сигурно“, обясни Миков.

Типично за неолибералния модел, посочи още представителят на „Левицата!“, е да прехвърля все повече икономически дейности на концесия – „и водата, и токът да се приватизира, и магистралите, и летището. И държавата само да субсидира. А иначе, чрез таксите, да се стриже народонаселението“.

Миков обърна особено внимание на темата за здравеопазването, като даде пример с частните здравни заведения, които също работят на принципа на печалбата, както и с останалите болници, които бяха превърнати в търговски дружества.

„От 1999 г. досега, парите за здравеопазване са се увеличили 1 200 – 1 300 пъти, народът е намалял с 2 – 3 млн., а в същото време, във видинската болница няма урология и инфекциозно отделение, защото всичко е бизнес“.

„Левицата!“ предлага реална алтернатива в здравеопазването чрез премахване на статута на търговски дружества на държавните и общински лечебни заведения. По думите на Миков, когато българската десница говори за конкуренция, това е само бизнес със здравето и живота на хората.

„Един 15-хиляден град си отива всяка година в България от абсолютно предотвратими заболявания заради това състояние – парите за здравеопазване растат, народът намалява, а бизнесът върви“.

Михаил Миков подчерта също, че „Левицата!“ е против задаващата се война, за която, по думите му, говори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и за която Парламентарната асамблея на НАТО пледира в София.

„Войната трябва да се спре само с дипломатически усилия. Милитаристичната десница хвърля Европа все по-близко до огъня, българските политици също. Нека всеки, и големите партии, да заяви – нито един български войник на Източния фронт. Това трябва да бъде мотото на тези избори“.

„Българските деца не може да гинат на Източния фронт“, категоричен беше Миков, който посочи, че войната в Украйна е част от разпадането на еднополюсния модел, с което като че ли никой не се съобразява. Той предупреди, че както върви ескалацията на конфликта, в момента сме най-близо до световна война за последните 70 години.

„Ние от ‚Левицата!‘ сме ясната алтернатива, когато на народа му е писнало от дясно управление,“ заяви в заключение Михаил Миков. Водачът на предизборните листи на коалицията в 25-ти МИР – София и 5-ти МИР – Видин призова избирателите да гласуват с номер 19.

Целия дебат можете да изгледате тук.

По думите му, това отвращение води не до възмущение, а пасивност, кара хората да останат вкъщи. „И тогава играчите от ГЕРБ, от ДПС, със стабилния, купения, корпоративния вот, могат отново да доминират в следващия парламент, разчитайки на апатията на българина“.

„Видели ли сте дебат, в който участват основните политически лидери, Борисов и Пеевски. Няма, няма и да видите до края на кампанията. Дебатите протичат някак си тихо, кротко. Аз съм сигурен, че има хора в България, които дори не знаят, че на 9 юни ще има избори. Да не говорим за възможността да разграничат програмите на отделните политически партии, да разграничат кой за какво се бори. И тогава тези, които ще гласуват заради работата си, заради 100 – 150 лв. и по някаква друга житейска причина, симпатия някаква, родствена връзка – те ще доминират“, предупреди Миков, който е водач на предизборни листи на „Левицата!“ в София и Видин.

Според него, именно заради такъв тип кампания, големите теми на България и на света не се чуват. Той даде пример с това, че в Европа все повече се говори за война и препрати към последните изказвания на служебния премиер Димитър Главчев и председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен в тази посока. Миков смята, че общественото мнение се подгрява за евентуална война, а това отсъства от студията, от политическия сблъсък у нас.

„Днес, българинът е разтревожен и вместо да го успокояват, че засега въпросът не е обсъждан, мисля, че е редно всички да заявят – ние ще гласуваме против изпращането на български войници зад граница за участие във война“.

„Не знам какво можем да изпратим, защото ние войници кой знае колко нямаме, но виждате, че служебният военен министър вече заговори за военна подготовка. А това не присъства в кампанията“.

„Българската десница, която пак иска да управлява България, очевидно мощно внушавано и от социологическите агенции, не иска да си признае, че и в цял свят, десницата е война. Левицата е мир. Това е свещена истина, доказана в годините. Това е силата на левицата. Всички политически сили трябва честно да кажат на своите избиратели те за какво са“, призова Миков.

„В годините лявото изгуби автентичността си и тези хора, които принципно би трябвало да вярват в лявата политика, че левите партии защитават техните интереси, изгубиха вяра в това, заради политически компромиси. У нас, такъв политически компромис беше плоското облагане. То роди страшно много несправедливости и аз се радвам, че днес ‚Левицата!‘ стъпва на позицията за прогресивното данъчно облагане“, заяви социалистът.

„В последните 5-6 години, БСП изгуби облика си на лява формация. Тя трайно се закрепи на петото място и не дава никакви сигнали, че разбира проблемите“, каза още Миков. Той отбеляза също, че лявото означава и солидарност с други леви партии – социалдемократите, земеделците – те бяха с БСП, тя имаше центростремителната сила на лявото, а днес е загубила тази сила. В ‚Левицата!‘ намирам нова възможност за реализиране на лява политика“, подчерта той.

Миков отбеляза, че за последен път се е явявал на избори преди 10 години. „Днес, когато БСП загуби политическата си тежест, когато лявото не е представено, аз се чувствам длъжен да участвам в тези избори. В такива моменти, когато работата е несигурна, се вижда кой колко струва. Заставам в 5-ти МИР – Видин и 25 МИР – София с ясната представа за отсъствието на финанси, на големи медии, цялата тази режисирана кампания, в която политическите идеи нямат смисъл“, посочи представителят на „Левицата!“.

„Неолибералният модел, в много голяма степен, направи хората индивидуалисти, накара ги да мислят, че могат да се оправят сами, че общественото дело, че общите дела не трябва да ги интересуват много… Хората са затворени, не са организирани. Раздробяването ги обърква. Трудно различават политическите идеи“, обясни Михаил Миков и добави:

„Слушах как десни политици говорят за необлагаем минимум. За същото говорят Мая Манолова и Ваня Григорова в техния политически проект. Вместо да си стиснем ръцете с тях и да кажем – прогресивното облагане няма алтернатива, щом даже Международният валутен фонд ни го препоръчва“.

Миков подчерта също, че неолибералното е дясно. „Невинаги дясното е консервативно. Неолибералното не е консервативно, но е дясно – то залага по-малко държава, една засилена експлоатация на природните ресурси, то залага едно засилено разслоение в обществото“.

За последните пет-шест години, коефициентът Джини се е покачил два пъти в България, посочи още Михаил Миков, като подчерта, че страната ни е с най-големите неравенства и регионални диспропорции в Европа.

Миков коментира също, че отношението на Европа към България става ясно от примера с Шенген. „България е изпълнила критериите за членство още 2009 – 2010 г., но трябва да бъде държана на къса каишка, да се моли постоянно, да целува ръка. Това е унизително отношение към България. Българите се усещат втора категория“, заяви социалистът, който бе вътрешен министър между април 2008 и юли 2009 г.

Целия разговор можете да проследите във видеото.

„През последните 10 – 15 години, политическите проекти са на мода. Бяха на мода в дясно, а сега с се появяват и в ляво, лидерски проекти. Аз не смятам себе си за лидер. Родом съм от Кула, Видинско. В същото време мисля, че добре познавам и проблемите на големия град“, посочи Миков.

По думите му, разликите между двата района са много. „Освен чисто номиналната, в броя избиратели и мандати, във Видинско има къде да паркираш. А тук, сутрин, като дойдат хората, които идват на работа в София, паркингите се запълват и люлинци няма къде да паркират“.

„Разправят ми хора, които живеят там, че обикалят вечер, след като са работили 8 часа, след като са пътували сутринта един час до работа и един час обратно, и търсят половин час къде да паркират“.

„Хората, които идват от Перник, от Божурище, от Костинброд на работа в София, те пък сутрин няма къде да паркират, за да хванат метрото и да влязат в столичния град“, поясни социалистът.

„Тази задача не е само общинска, защото голяма е хвалбата на София с метрото, а в същото време свързващите линии на транспорта са намалени, няма работници, които да обслужват градския транспорт. И това са огромни проблеми на хората живеещи в София“, подчерта Михаил Миков.

„Разликата е и в парите – във Видин средната работна заплата е 1 500 лв., в София – 3 000 лв. Този дисбаланс, тази диспропорция убива балансираното развитие на страната, обезлюдява нейната периферия, Видин, Силистра, Кърджали“.

„Във Видин всичко е ликвидирано, и Видастил, и Видахим“, припомни Миков. „И това е резултат от една политика през тези 35 години, доминирана в по-голямата част от десни политически сили, а в София, през целия период е управлявала десницата“.

„Във Видин имаме един голям проблем, но той е проблем на целия Северозапад – тунелът ‚Петрохан‘ и Е-79. Във Видин няма достъп до нормално здравеопазване. Видинската болница е в трагично състояние. Последната голяма инвестиция беше по времето, когато бях председател на Народното събрание – там беше въведен най-модерният ангиограф за сърдечно-съдови процедури в България, на който сега се крепи държавната болница. Но без премахване на статута на търговски дружества на държавните болници, няма как държавата да подпомага здравеопазването в такива региони“, разясни Михаил Миков.

Кандидатът за народен представител на „Левицата!“ отбеляза също, че се е явявал последно на избори преди 10 години, а сега го прави, защото смята, че лявото трябва да бъде подкрепено и „Левицата!“ е автентичният представител на интересите на българските граждани.

„Упоритостта, с която отстояваш лявото е основното. При тази политическа несъстоятелност, която доведе до незавидното пето място, много трудно БСП ще бъде центростремителната сила, около която всички да се съберат. Лявото ще се развива по друг път. Тук вече ще има равностойни партньори. Много се надявам, че ще бъдат равностойни партньори на идеи, а не на лични симпатии или на участие в едни или други избори за спечелване на някаква властчица“.

„‚Левицата!‘ предлага дългосрочни политики и много повече справедливост, категоричен беше Миков. Ние отстояваме позицията за прогресивното данъчно облагане, защото неравенствата в България са достигнали най-върхови равнища в Европа“.

„Хората вече не вярват, че държавата може да бъде тяхната държава. И затова е ниската избирателна активност. От това се ползват тарикатите, които режисират процесите, които купуват гласове“.

Миков подчерта също, че „Левицата!“ е против войната и прякото намесване на България в нея. „Виждаме, че все повече европейски политици говорят за пряка намеса с войници в Украйна. Те не си дават сметка, че сме на прага на ядрена война“.

Хората от Видин и София ще получат от „Левицата!“ откровено поставяне на техните проблеми в Народното събрание и не само, обеща Михаил Миков. „Това, което се случва в такива големи квартали като Люлин, то си е направо град, за последните шест месеца, новият кмет е издал 12 разрешителни за строеж. Там зелените площи все повече и повече изчезват. Трябва да се мисли за разширяване на София към Божурище, за промишлена зона“.

„Хората ще получат едно нормално артикулиране на истинските проблеми, защото там живеят обикновени хора, там не са баровците от скъпите квартали, така че тези хора заслужават друго отношение. Същото заслужават и хората във Видин – повече държава, повече помощ за здравеопазването, истинска демографска политика и политика срещу регионалните дисбаланси“.

Държавата трябва много по-сериозно да се ангажира в решаването на тези проблеми, които я унищожават и разбиват, смята Миков. „Видинският регион обезлюдява. Въпреки прекрасния мост, който беше построен на Дунав, пътят между Видин и София е кошмар“.

„Искаме метрото да бъде удобство за люлинци и за хората от Надежда, а в същото време, отсъствието на отвеждащ транспорт отново им създава същите затруднения, само дето едни стотици милиони са хвърляни, а пък времето за пътуване е същото“, заяви Миков, като прикани повече от определяните като лидери кандидати в 25-ти МИР „да походят из Люлин, да видят как са застроени зелените площи, да видят колко се чака довеждащия транспорт за метрото, да видят какви са проблемите на хората с газови автомобили, когато им се казва – ти не си евро еди-кое си и няма да ходиш в центъра“.

По време на дискусията, Миков подчерта досегашния принос на кандидатите на лявото политическо обединение за областта и призова жителите й да подкрепят коалицията, за да може техните проблеми да се чуват ясно в Народното събрание и България да получи политика, която отговаря в най-голяма степен на техните интереси.

Миков представи накратко членовете на листата, която определи като комбинация между знания и опит, и младост. Той обърна внимание, че в коалицията участват също Земеделците и Социалдемократите.

В хода на дебата, социалистът цитира данни отразяващи сегашното състояние на Видинския край. За последните 7 години, населението на областта е спаднало от 93 хил. на 72 хил. души, а коефициентът на естествен прираст на 1 000 души население, от минус 15,2 е станал минус 21.

„Тежка тенденция е смъртността да доминира над раждаемостта. Закриват се училища – учениците от 9 600 са паднали на 7 000. Чуждестранните инвестиции от 51 млн. лв. са на 36 млн. Процесите са фаталистично изглеждащи“.

„Всички знаят какво е състоянието на Видинската болница, че тя се крепи на ръба и всеки един момент може да изпадне във фалит. Не може да се развие, няма лекари, цяла генерация вече са на пенсионна възраст“, предупреди Миков.

Според него, докато болниците са търговски дружества, нищо не може да се направи, защото там се говори за конкуренция, всъщност тя е псевдоконкуренция. В тази ситуация, големите болници със специалистите отвличат пациентите от малките. „Видинската болница ще умре, ако болниците не престанат да бъдат търговски дружества“, категоричен бе Миков.

„Никой не калкулира колко струва пътя и хотела на гражданина, за да отиде до София да се лекува. Това в ‚Левицата!‘ го поставяме като същност на здравната ни политика“.

Миков анализира и политическата обстановка на национално равнище, като обърна внимание, че в парламента има тежка фрагментация на десницата, а левицата е слабо представена. Политическото представителство е подменено от бизнес представителство, констатира Миков и поясни:

„Концентрацията на капитала в България за 35 години достигна такива равнища, че бизнесът вече не иска да представлява интересите си през партиите. Той иска директно, пряко участие в политиката и това го прави десницата“.

В същото време, в ляво се кандидатират няколко политически формации, отбеляза Михаил Миков и прогнозира, че в тази ситуация трудно ще се формира правителство, което да провежда една отговорна политика за България.

Миков призова също всеки кандидат да се изкаже по въпроса за войната и мира. „Българските граждани днес са много тревожни – война в Украйна, война в Израел и Газа, ситуацията в Иран също създава заплаха за световния мир. Еднополюсният свят се разпада, а политиците на България продължават да живеят в миналото. Това са големи въпроси, на които хората очакват отговор, който трябва да се дава с аргументи и факти“.

Михаил Миков посочи, че всеки български гражданин е притеснен, когато военните бюджети се повишават. „Резултатите от военните действия ще доведат до мир в един момент. Колкото по-рано, толкова по-малко жертви. Украинците бяха използвани в тази война. Оръжейните комплекси спечелиха огромни пари. Българското правителство трябва да поеме една по-умерена роля. Имаме около 30% недокомплект на Българската армия, която би трябвало да пази нашата територия“.

„Що се отнася до Шенген, аз смятам, че това е двоен стандарт от страна на Европа. Още през 2009 г. сме изпълнили техническите критерии. Отношението към България е недостойно и българските политици от редица правителства, които обещаваха, очевидно нямат тази подкрепа от европейските си събратя, за да получим пълноправно членство,“ каза Миков и даде своя коментар по друга актуална европейска тема:

„Еврозоната – когато сме готови. Не може инфлацията да е на това равнище и да бъдем приети в еврозоната“.

„Що се отнася до Зелената сделка – за съжаление тя е също част от този бизнес, който се прави в Европа. Тя удря върху ролята на България като енергиен център, веднъж. Втори път – Зелената сделка и Кръговата икономика, които звучат хубаво и изглеждат като леви политики за хората, се оказват поредните политики за едрия бизнес“, каза още представителят на „Левицата!“.

По думите му, „политиката по Зелената сделка и Кръговата икономика е помощ за едрия бизнес, няма как гражданинът да участва. Продуктови такси за гражданина, бизнес за корпорациите, политика на дясна Европа, бизнес политика“.

По темата за нужните на Видин инфраструктурно и икономическо развитие, Миков припомни какво е направил за маршрута през прохода Петрохан, включително разговори в Китай. „Имаше готовност този проект да се реализира достатъчно бързо, да свърже пристанищата на Гърция с Европа по най-краткия път. България безкрайно се забави,“ отбеляза той.

„Ако става въпрос за икономиката – 1 500 лв. е средната брутна заплата във Видинско, 3 000 лв. в София. И всякакви приказки за икономическо развитие са блъф, без съществена промяна на държавната политика към това крайно дебалансирано развитие на страната“.

„Десницата иска всичко да се концентрира в София и няколко големи града. Когато бях председател на парламента, включих Видин в ‚Региони в растеж‘. Лиляна Павлова от ГЕРБ беше против, защото Видин е малък,“ добави Михаил Миков и припомни за ремонта на градския площад със средства отпуснати по програмата.

Сега Община Видин ще има възможност да усвои още 60 млн. лв. по „Региони в растеж“, отбеляза Миков и се обърна към видинчани с призив да гласуват за „Левицата!“, с номер 19, за да може техните проблеми да се поставят в парламента и да се чуват, за развитие на инфраструктурата, за достъпно здравеопазване, за една друга политика в България, която отговаря най-много на интересите на хората от Видинския край.

Целия предизборен диспут можете да проследите в записа.