Наред с това той подчерта, че целенасоченото приключване с лявото политическо представителство в България се наблюдава в последните 10 години и добави:

„Българските граждани, волю или неволю, заслужено или незаслужено, в мнозинството си се отказаха да имат ляво представителство, в най-бедната страна в ЕС, или то не беше автентично и затова не го подкрепиха“, посочи също Миков.

Той припомни, че като председател на БСП Корнелия Нинова тръгна от 760 – 780 хил. гласа през 2017 г. и остави партията с около 200 хил. По думите му, това е резултат от разбиване на структури, прокарване на безпринципни решения и уставни промени.

„Крум Зарков беше избран в последния момент. И въпреки усилията му, въпреки подобряването на възможния резултат, защото можеше и по-зле да е, не можаха да прескочат 4-те процента“, отбеляза Миков.

Според него, самото поставяне на такава цел – да се преодолее бариерата за влизане в Народното събрание – звучи абсурдно за партия, която има претенции да представлява мнозинството български граждани.

Тепърва лявото в България трябва да търси своето представителство като има различни варианти за това, смята бившият лидер на Столетницата. Рецесията и инфлацията бързо ще отрезвят българските граждани, продължи той и заяви:

„Изборите показаха, че леталното състояние на БСП е факт. Рано е да се говори за това дали тя има силата да се върне. България категорично има нужда от ляво“.

След поредица от избори, днес нещата се нормализират, със стабилно мнозинство за излъчване на правителство, отчете Михаил Миков в коментар на изхода от вота на 19 април, спечелен от водената от Румен Радев „Прогресивна България“.

„Тепърва трябва да видим как предизборната платформа ще се превърне в програма за управление… На мен, като ляв човек, тя ми звучи крайно милитаристично“, каза Миков.

„В кампанията много от политическите сили, включително ‚Възраждане‘, говорят – армия, войска, купуване на оръжия… Но трябва да бъдат почтени с избирателите и да им кажат, че това означава по-малко за здравеопазване, образование и култура,“ отбеляза той.

Военните разходи ще доведат и до по-малко средства за социални възможности за българските граждани, които са в зоната на работещите бедни, на жизнения минимум, отбеляза също той.

„Не мисля, че трябва да етикетираме г-н Радев, правителството му и политиката му, преди да сме ги видели. Това, което виждаме от предизборната програма е дясно, включително по отношение на данъците“, констатира Миков и поясни:

„Как ще се разпределят данъците? Дали върху хората, които масово излязоха вчера, за да подкрепят смяна на политиката, защото политиката досега така разпределяше тежестта, или ще се помисли за една по-сериозна справедливост чрез прогресивното данъчно облагане“.

„Апологетите на плоския данък вече трябва да са се убедили, че това беше една голяма грешка в развитието на българската фискална политика“, каза още бившият лидер на левицата.

„Този експеримент най-сетне трябва да приключи. Мисля, че е подходящо ‚Прогресивна България‘ да направи тази стъпка, защото тя има достатъчно подкрепа от гражданите“, категоричен бе Миков.

Цялото участие в предаването можете да проследите във видеото:

Това заяви Михаил Миков при гостуването си в студиото на Денят започва в ефира на Българската национална телевизия в първия ден от седмицата.

Миков насочи вниманието към проблеми, които не се обсъждат достатъчно в хода на поредната политическа надпревара.

„Вземете простичкия факт, който не забелязах много да се коментира. Откъде идва дефицитът в бюджета? 6,5 милиарда военен бюджет, 1,5 милиарда гаранции в подкрепа на Украйна. Ето ви го дефицитът,“ даде пример той.

„Следващият голям въпрос е какво става тук в Евразия, специално. Какво би станало, ако има мир или ако няма мир? България може ли да застане на европейската сцена, като пълноправен член, и да се опита малко повече да защити интересите си, нейните, на Румъния, на тази източната част,“ добави Миков.

Българските политици и техните партии трябва да отговарят на този въпрос в изборната ситуация, подчерта той.

„Състезанието е започнало. Сега има едно прехвърляне на отговорността. Основните играчи, разбират, че не могат един без друг. И това изморява страшно гражданите, понеже се случва в последните 6-7 години постоянно и води до неизпълнение на предизборни ангажименти,“ коментира Михаил Миков.

„В същото време, не може корупцията да бъде главна тема на изборите“, заяви той, като бе категоричен, че корупцията не е явление, което се наблюдава единствено в България и даде пример с корупционните скандали, които тресат Брюксел в момента.

Големият въпрос е за цената на сиренето, подчерта социалистът. Според него, не е важно кой ще бъде служебен премиер или кой ще бъде министър на вътрешните работи.

„По-важното е какви послания, какви политически предложения ще направят политическите субекти, които са на терен“, категоричен бе Миков.

„Ценностите в обществото са променени, успехът на всяка цена се е превърнал в по-важна ценност от моралните граници, зад които не трябва да се отива – това е големият въпрос и затова хората не отиват да гласуват“.

За да има висока избирателна активност, хората трябва да повярват във формално демократичните институции и правила, убеден е Миков.

„Понеже не вярват, остава едно нещо – партиите да ги убедят в своята идентичност и със своето поведение да ги накарат да излязат. Крайно време е също разговорът да мине в социално-икономическата сфера“, каза още той и призова:

„Апелирам към всички да спрем да свързваме партиите само с един персонаж – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Асен Василев, Румен Радев… Нека тези партии малко по-сериозно да погледнат на политическия си образ“.

От доста време, БСП са се запътили наникъде, констатира Миков, който водеше левицата в годините 2014 – 2016-та. По думите му, социологическите изследвания затвърждават това, за което много хора са предупреждавали.

„Тъжно е това, което се вижда за една 130-годишна партия, която в тези трудни за България времена, трябваше да представлява мнозинството български граждани, с разума си, с чувството си за справедливост и с историята си.“

Социалистическата партия трябва да се огледа, ако избирателят й даде шанс да го направи, да види накъде върви, да види каква политика предлага на хората, да си зададе въпроса кого представлява, предложи Миков.

Според него, влизането на БСП в коалиция с десни партии изтрива и последните остатъци от доверието към нея. Негативите от участието в управлението, като младши партньор, са изключително тежки и партията няма да успее да убеди хората.

„Не става въпрос за оставка на един или друг, а за възможност да се генерира политика, която да върне БСП в лявото пространство. Страхувам се, че няма да може, след като толкова дълго време се е вървяло в друга посока,“ заключи Михаил Миков.

Целия разговор, включително коментарите на бившия вътрешен министър относно ареста на началника на 5-то РПУ в Софи, в рамките на акция срещу разпространението на наркотици, можете да проследите от записа на участието тук. 

“Може би ПП-ДБ се опитват най-много да изконсумират от натрупаното недоволство. Но трябва да си дават сметка, че при предсрочни избори ще попаднат в същата ситуация – да почукат на вратата на Борисов, или на Пеевски. Както го сториха и предния път, когато спечелиха изборите,“ коментира социалистът.

„Недоволството на хората е обосновано, само че то е недоволство от цената на сиренето, да речем. Днес Комисията за защита на конкуренцията казва, че търговските вериги реализират до 90% надценки. И мисля, че хората това много повече ги дразни, отколкото това, дали Борисов, дали Пеевски, дали Асен Василев ще бъде министър-председател,“ обясни Миков.

Според него, с вота на недоверие темата сега се вкарва в парламента. „Това, което се случва около бюджета – единственият възможен допреди 15 дни – вече стана от друг, преправен порядък,“ посочи още бившият лидер на левицата.

„Трябва да се говори откровено на хората. Клишетата в публичното пространство са част от генератора на обществено недоволство“, констатира Михаил Миков.

„Мисля, че ще бъде грешка ако социалните мрежи продължат да доминират във формирането на политическите нагласи,“ каза още председателят на 42-то Народно събрание.

По думите му, с политически маркетинг хората трудно могат да бъдат убедени да приемат някакво решение. Това е опасно, смята председателят на БСП в годините 2014 – 2016-та.

Винаги опозицията е критикувала МВР, констатира още Миков, който бе министър на вътрешните работи в периода април 2008 – юли 2009 г. „Министерството се справи така, както може. Може би беше подценена ситуацията,“ отбеляза още той.

„Но има един по-важен въпрос – съществуват групи в нашето общество, които независимо дали след мач или на политически протест, могат да направят това, което се случи сега пред норвежкото посолство,“ посочи Миков.

„Всеки обвинява другия. Законът в България няма особено значение. България не е страна на правото“, изтъкна още дългогодишният парламентарист.

Миков бе категоричен, че „големият въпрос е накъде това управление води България – в икономически, във вътрешен и във външен план.“

Участието на БСП в него е било грешка, според социалиста, който напусна партията, защото тя ще участва също в плащането на сметките, когато и да приключи то.

„Тази политика не се съобразява с определени процеси, които протичат в икономиката, определени процеси, които протичат и в света,“ констатира Михаил Миков.

„Протестите нямат политическа кауза, протестите са на хора, които не са доволни. Въпросът е ще има ли политическа сила, политическа кауза и политици, които да предложат тази кауза, след която да тръгнат хората,“ заключи Михаил Миков.

Целия разговор можете да проследите тук. 

А понятия като „преход“ прикриха истинските думи като „реставрация“ – реставрация на капитализма, на класовите неравенства, на логиката, че „силният оцелява, слабият отпада“.

В разговор с Георги Стамбулиев в студиото на Поглед.инфо, Михаил Миков направи дисекция на състоянието на българската и европейската левица.

Последната се е превърнала днес в част от казионните структури на системната „демокрация“, които пазят формата, а унищожават съдържанието, смята социалистът, който оглавяваше Българската социалистическа партия в годините 2014 – 2016-та.

В същото време, у нас, страната с най-висока степен на неравенство в Европейския съюз, е в сила плосък данък, маскиран с 20% ДДС и 10% данък върху доходите, посочи Миков, а липсва истинска битка за връщане на прогресивното облагане, дори когато и МВФ го препоръчва вече.

БСП пропусна шанса да постави прогресивния данък като условие за коалиционно участие. А вместо точно тя да обясни на обществото, че данък дивидент засяга големите печеливши от капитала, а не хората, които живеят от труда си, левицата мълчи и отстъпва терена на работодателските организации и десните партии.

Миков подчерта още тежката демографска катастрофа в България, разрива между провинция и столицата, дълбоката пропаст в пенсиите и жизнения стандарт, деиндустриализацията и олигопола в земеделието, където шепа свързани лица държат стотици хиляди, милиони декари, производството, износа, торовете и администрацията.

Интервюто поставя неудобните въпроси – и към европейската, и към българската левица, които са обезличени и превърнати в част от системата, обслужваща глобалния капитал, и най-вече към БСП, която според Миков „не е там, където трябва да бъде“.

В хода на разговора, Михаил Миков прави болезнен, но честен разрез и на българската икономика – от деиндустриализацията и окрупняването на земеделието, до скандалната съдба на „Нефтохим“ и мита за „чудотворните“ чуждестранни инвестиции.

България премина от производство на собствени компютри и слънчеви батерии към държава на разрушени заводи, мъртви села, на милитаризиран бюджет и нарастващ дълг, които тласкат страната към нови кризи, вместо към развитие.

Вярата в лявото е разбита, а левицата, която сега се срамува от собствената си история и фигури, трябва да се да се върне към своята историческа мисия – да защитава труда, а не капитала. Тази мисия не може да се изпълнява с пиар и мълчание, подчерта Миков.

„Примерът на Китай е впечатляващ. От 1970 г. досега, външнотърговският оборот на страната се увеличава 100 пъти. Около четири пъти се увеличава брутният вътрешен продукт. Няма друга такава държава в света“, категоричен бе Миков.

По думите му, тези постижения дават повод за много размисли и изследване на това как Китай се превърна във втората, и бореща се за първото място, икономика в света. В обръщението си към участниците в срещата Миков подчерта:

„Това доказва само едно, че плановата икономика в никакъв случай не бива да се смята за остатък на някакви политически, идеологически и други решения, защото много западни страни вече залагат плановост в своята икономика“.

Миков също, че управленските и политическите решения на Китай в това отношение са впечатляващи. Той даде пример с 10-годишния план за развитие „Направено в Китай“ 2015 – 2025 г. и плана за следващия такъв период.

„Т.е., за да има стабилно развитие една икономика, за да има тези резултати, трябва да има поглед в бъдещето. Очевидно е, че китайското политическо ръководство има сериозен поглед в бъдещето, в развитието на икономиката, и не само в Китай, а и в света“, поясни председателят на 42-то Народно събрание и отбеляза:

„Особено във време, когато глобализацията е изправена пред тежки предизвикателства, когато унилатералният свят се заменя от многополярен. И всичко това трябва да се насложи върху икономическите решения, които очертават бъдещото развитие на отделните държави, на световния пазар, като цяло“.

Китай има огромното преимущество, във времена като днешните, когато тарифните ограничения се превръщат в ежедневна политика, да намери буфер във вътрешното потребление, обърна внимание Михаил Миков. В същото време, трябва да се отдаде голямо значение на глобалните икономически процеси, които водят до развитие на различните народи в многополярния свят.

„Някои автори смятат, че глобализацията води до увеличаване на разликите между най-развитите и най-неразвитите страни. Китайското решение на тези въпроси показва, че има и друг подход – когато глобализацията е полезна и за неразвитите, така че те да имат догонващо развитие“, добави Миков, който водеше Българската социалистическа партия в годините 2014 – 2016-та.

Според него интерес заслужава и концентрирането върху онези 10 отрасъла, които са заложени като най-важни в политическите решения на китайското ръководство и са свързани с бъдещето на света, с бъдещето не само на икономиката, а и въобще биотехнологиите, нанотехнологиите, изкуствения интелект, роботизацията и зеления преход. Социалистът обобщи:

„Всичко това може да бъде изключително полезно за нас като страна-член на Европейския съюз, защото много често ние имаме комплекса, че сме малък член на ЕС, който обикновено слуша началниците от една-две водещи европейски страни“.

Практиката показа, че има европейски държави, които без по никакъв начин да противоречат на интересите на ЕС, могат да прокарват една изключително добра политика с такива партньори като Китайската Народна Република, в интерес и на Китай, и на техните народи, коментира Михаил Миков, като изтъкна:

„Българите имаме предимствата на изключително добрите, исторически запазени в най-различни времена, политически отношения с КНР, с безспорното и винаги признавано разбиране за единен Китай, с признаването на КНР още от нейното създаване“.

„Това са все преимущества, които нашите китайски приятели не забравят. Тук остава вече ние да се възползваме, включително от инициативата „Един пояс, един път“, инициативата за съдружничество с Централна и Източна Европа“, призова Миков.

Той смята, че България трябва да анализира и придвижва на практика тези възможности в политиката, за може отношенията с Китай да намират все повече реални измерения в икономиката, не само в обема на търговския оборот, а най-вече в перспективите за развитие в интерес на двата народа.

Пълен запис на участието можете да изгледате тук. 

„Очевидно германската социалдемокрация, водена от Олаф Шолц, а и европейската също, е в тежка криза. Традиционните й избиратели започват да мигрират към други формации. Виждаме и в България с БСП какво се случва – безидейност“, добави социалистът, който водеше Столетницата в годините 2014 – 2016-та.

Взети заедно, гласовете на социалдемократите в Германия и на левицата, която наричат крайна – „Ди Линке“ и формацията на Сара Вагенкнехт – са повече от тези на десницата, но са разпръснати, отбеляза Миков. По думите му, това показва, че преформатиране се наблюдава и в ляво, не само в дясно.

Миков коментира също сблъсъците пред сградата на Европейската комисия в София, като посочи, че мотивацията на протестиращите срещу въвеждането на еврото в България е свързана в много висока степен с „незаконно посечения“ референдум в защита на българския лев, за който се подписаха 600 хил. души.

Според Миков, бивш министър на вътрешните работи, полицията е реагирала съвсем нормално в създалата се обстановка и последвалите сблъсъци между участници в протеста на партия “Възраждане” и служителите на реда.

„За да осмислят коалицията си, управляващите са превърнали приемането на еврото в цел, а влизането в еврозоната може да е само средство“, подчерта Михаил Миков.

В същото време, БСП не може да излъчи ясни леви послания и ще й бъде още по-трудно да стори това докато участва в управлението, наблегна Миков.

„Проблемите и в Европа, и в България се натрупват, неравенствата растат. Реставрацията на капитализма у нас доведе до тежка концентрация на капитал и обедняване, а българинът е свикнал малко повече на усещане за равенство“, заяви той.

„Това са големите дефицити в политиката на БСП, която ще остане във властта докато върви това управление, но това няма да бъде полезно за лявото представителство в България“, прогнозира още социалистът.

Пълен запис от участието можете да изгледате тук.

„БСП се страхуват да заявят ясна позиция. Има някакви зависимости, очевидно, които ги карат да имат поведение, ненормално за една лява партия. Прави впечатление, че все още смятат, че имат място във властта“, констатира Миков по повод срещите на социалистите с „Възраждане“ и „Има такъв народ“. По думите му, желанието на „БСП-Обединена левица“ да инициира разговори с другите партии е странно, тъй като коалицията е твърде малка като избирателна тежест.

Големият дефицит, според Миков, е липсата на политика, вътрешна и външна, очертаваща мястото на България в един разбунен свят, който тепърва ще се подрежда. В същото време, вътре в страната се натрупват проблеми – парламентът не може да приема закони, не може да приеме бюджет. Това е по-голям проблем от отказа на лидера на ГЕРБ от премиерското място, смята той.

Бившият председател на Народното събрание обвърза поведението на българските депутати с това на непълнолетните на улицата и в търговските центрове. „Не знам дали нашите избраници си дават сметка, че те са еталон в някакъв смисъл. Може би не им върви, защото се изместиха в Партийния дом, където не пише, че съединението прави силата“, коментира Михаил Миков.

Целия разговор можете да проследите във видеото.

„Има фрагментация на политическите сили, но не заради многообразие на политически идеи, а заради междуличностни отношения, заради битка за властови ресурс, поява на нови малки субекти в парламента, които също са в дясното пространство, липса на алтернатива – левицата не може да излъчи такава“, коментира социалистът.

Според Миков, новото ляво обединение, в което доминира Българската социалистическа партия, няма да свърши работа. „БСП май реши да поупотреби коалиционните си партньори като смокинов лист, но едва ли ще заблуди по някакъв начин избирателите“, смята бившият лидер на Столетницата.

По думите му, от лявото не се чуват големи алтернативи на дългогодишното дясно управление, като например въвеждане на прогресивно данъчно облагане. „Очаквах да видя някакъв политически сблъсък по въпроса за данъчното облагане“, отбеляза той.

Михаил Миков посочи също, че при този бюджетен дефицит в момента, очевидно ще се върви към увеличаване на данъци. „Чува се, че ще се увеличава ДДС – това е нечестно. Би трябвало да се търси прогресивно облагане“, категоричен бе Миков.

Цялото интервю можете да изгледате във видеото.

„Всичките опити да се състави правителство при такава фрагментация на Народното събрание, при 38 независими народни представители, ще бъдат само, за да има някакво правителство, което се нарича редовно. То няма да има сериозна политическа подкрепа. Няма да има зад себе си консолидирано политическо мнозинство, което да прокарва ясни, публични за гражданите политики. Нещо повече, то ще бъде изключително уязвимо от лобисти, от олигарси, от едри играчи“, заяви социалистът и добави:

„Смятам, че в момента се бави парламентарната процедура, връчването на мандатите, само и само да се стигне до заветния октомври, с надеждата, че тогава може би повече български граждани ще излязат да гласуват.“

По думите на Михаил Миков, сред причините за разслоението е насочването на политиката към бизнеса.

„Сега има сериозен сблъсък на бизнес групи, лични, персонални нападки. Появяват се и изчезват политически формации без идеологическа основа“.

Според него големият проблем не е от сега, а е възникнал преди 10, 12 години, когато „няма ляво, няма дясно, властта на всяка цена“ е станало верую на българските политици. В резултат на това, политиката е подменена от междуличностни атаки, битка за контрол върху европейските средства и бюджета, а интересите на гражданите остават встрани.

„Те пък отвърнаха по своему. Не излизат да гласуват и категорично показват, че тези номера, които им се продават като политика, а всъщност са обикновен бизнес, не могат да ги трогнат да излязат да гласуват.“

По повод разделението в ДПС, както и в Българската социалистическа партия, Миков коментира, че никой не е защитен от такъв тип процеси, те се част от демокрацията, но политическата основа, на която се развиват те остава неясна.

„Въпросът е за политическата основа, на която се случват тези разпри, доколкото тя не е много ясно артикулирана. Остава винаги впечатлението, че става въпрос за вътрешнопартийни битки за повече власт,“ посочи Михаил Миков.

Според него, формалният спор за председателството в БСП ще продължи да обезкървява партията.

„Решението, което беше взето – да не се провежда конгрес веднага, конгрес, който да оцени водената политика, който да оцени отговорността за състоянието на Българската социалистическа партия днес, а да се проведе някъде може би есента, особено сега, когато се задават и предсрочни избори, ще води до нови и нови вътрешнопартийни разправии, които все повече ще отслабват БСП и ще я водят около 4-те процента, което не ѝ дава шанс да бъде първостепенна политическа сила“.

Хората трудно възприемат и провъзгласилите се за нови политически формации, коментира също Михаил Миков. По думите му, изключително важно е дали тези формации могат да артикулират някаква достоверна нова политика, която да е в интерес на големи групи граждани и така да се спечели тяхното доверие, а не чрез социалните мрежи. Той посочи партия „Величие“ като пример за това колко несигурна е такава подкрепа и призова да се върне политическото в политиката:

„Десните да признаят, че са десни и да отстояват десни политики, левите ясно да заявят, че отстояват лява политика, която би трябвало да е в интерес на повече български граждани, с оглед социално-икономическата ситуация в България“.

Излъчването на правителство, избрано от парламента само по себе си нищо няма да реши, коментира смята Миков. За него големият въпрос е ще се промени ли политиката.

„Ще се промени ли политиката по отношение на участието във войната в Украйна? Ще се помени ли данъчната политика? Ще се промени ли вътрешната политика с оглед на тежката демографска ситуация в страната? Ще се промени ли вътрешната политика като друг подход на държавата към дебалансираното развитие, което особено засяга такъв регион като нашия, Северозападния, в частност и Видинския край? Ще се промени ли държавната политика като разбиране, че държавната собственост не е непременно нещо лошо, а частната трябва да получава постоянно бонуси, когато печалбите се облагат на ниско равнище?“.

Цялото интервю можете да чуете тук.

Автор: Анжела Каменова

Снимка: БНР – Радио Видин

„Резултатът от тези избори, независимо какви конфигурации са възможни за кабинет, е продължаване на същата политика – вътрешна и външна – политика, в която доминират едрите корпорации, техните интереси, политика, в която отсъства държавата“.

Механичното обединение в ляво няма да доведе до нищо, посочи също Миков в коментар на слабото представяне на всички леви формации.

„Виждате, че резултатите по отделно също са под 10%. Необходимо е друго – необходимо е ясно очертаване на това какво се разбира под лява политика и хора, които да вдъхват доверие, че наистина отстояват леви принципи“, категоричен бе той.

На въпрос дали президентът Румен Радев може да обедини лявото пространство в свой политически проект, Миков не мисли, че един човек е в състояние да постигне това. Той посочи също, че от позицията на държавния глава трудно може да се участва в политическия живот и да се отстоява партийна политика.

„Засега не съм чул президентът да заявява подкрепа за лява политика. Всъщност, функцията му не позволява той да подкрепя нито лява, нито дясна политика в момента. Тепърва, когато вече не е президент, той може да заеме някаква ясна политическо-партийна позиция. Не да задаваме въпроса кои хора ще се обединят, а каква политика би върнала доверието на мнозинството български граждани“.

„Днешната конфигурация е заложила в себе си една нетрайност, нестабилност, и то във времена, в които предизвикателствата пред България изискват друг тип политическо управление, друг тип мнозинство“, убеден е председателят на 42-то Народно събрание.

Според Миков, на тези избори, мнозинството от българските граждани са заявили: „Не ви даваме доверие!“. Той обърна внимание, че всички политически партии, които участваха на предишните избори, включително тези, които повториха или подобриха резултата си, като ДПС и ‚Има такъв народ‘, се движат в изключителни ниски равнища като брой гласове.

„Да не говорим за БСП, която намали резултата си – нещо абсолютно неестествено за партия, която е била в опозиция. Този резултат е оценка за поведението й в опозицията“.

Само с оставката на един човек нищо няма да се промени, смята Миков. По думите му, необходима е друга политика и друга организационна работа. „Необходимо е връщането на доверието с автентична лява политика, нещо за което БСП не дава сигнали, че има усещане“, поясни бившият лидер на Столетницата.

Фрагментацията на политическия живот е тежко заболяване в последните години, а тя е свързана най-вече с липсата на изчистен политически образ, констатира Михаил Миков. „На хората се внушаваше дълго време, че няма значение дали една политика е лява или дясна, внушава им се постоянно, че не е важно човек да е политизиран. Без политика не може да се конструира политическо представителство. Другото е технология за консумиране на власт“.

Целия разговор можете да чуете тук.  

Снимка: Ани Петрова