Всички се нуждаем от солидарност и съпричастност. Без тях няма перспективи за развитие
„Нека сведем глава пред подвига на всички българи, жертвали собствения си живот и щастието на близките си, за да спасят чуждия живот и да осигурят щастие на непознати хора. Тяхната саможертва заслужава най-дълбока почит и уважение, защото е проява на най-естествена човешка солидарност в моменти, когато е най-необходима и неотложна“. Това заяви председателят на БСП Михаил Миков във Фейсбук по повод Деня на спасението, който отбелязваме на 15 август. Днес изказваме признателност и почитаме паметта на нашите съграждани, загинали за спасяване на човешки живот при инциденти, бедствия, аварии или при изпълнение на служебните си задължения.
Нека тези тежки и горчиви уроци да ни дадат поуки, които да ползваме и в ежедневието си, призовава лидерът на социалистите: „Нека това чувство за съпричастност и солидарност да се проявява по-често в решенията дали да замразиш редица социални плащания и да откажеш на работещите бедни да възстановят данъка върху малките си доходи или пък да им дадеш шанс за по-достоен живот, когато решаваме дали да увеличим механично възрастта за пенсиониране и да обречем на вечен труд българите или пък да увеличим осигурителните вноски, когато избираме дали да има здравеопазване за малцина или здравеопазване за всички, когато спорим дали да обречем на закриване училища, когато, най-сетне избираме дали да продължим модела, в който има няколко облагодетелствани или да дадем справедлив шанс за развитие на всеки“.
Предлагаме на вашето внимание пълния текст на коментара:
Приятели,
Днес е Денят на спасението, в който изказваме признателност и почитаме паметта на нашите съграждани, загинали за спасяване на човешки живот. Правим това от 2005 г., когато първоначално денят бе посветен на медиците, починали в резултат на изпълнение на служебните си задължения.
Нека сведем глава пред подвига на всички българи, жертвали собствения си живот и щастието на близките си, за да спасят чуждия живот и да осигурят щастие на непознати хора. Тяхната саможертва заслужава най-дълбока почит и уважение, защото е проява на най-естествена човешка солидарност в моменти, когато е най-необходима и неотложна.
Дори и днес, когато егоизмът и интересите на личната сигурност и просперитет често надделяват над нуждата от съпричастност и взаимопомощ в рамките на общността, виждаме героизъм и себеотрицание. Това дава надежда, че модерният човек не е забравил, че оцеляването на всеки от нас е колкото индивидуална грижа, толкова е и свързано с грижа за живота и здравето на другите. Защото общество без устойчиво съзнание за солидарност, без готовност да се помогне на хората около теб, когато са в нужда, не дава перспектива за развитие. И нека тези тежки и горчиви уроци, които си припомняме в моменти на бедствия и аварии, да ни дадат поуки, които да ползваме и в ежедневието си. Нека това чувство за съпричастност и солидарност да се проявява по-често в решенията дали да замразиш редица социални плащания и да откажеш на работещите бедни да възстановят данъка върху малките си доходи или пък да им дадеш шанс за по-достоен живот, когато решаваме дали да увеличим механично възрастта за пенсиониране и да обречем на вечен труд българите или пък да увеличим осигурителните вноски, когато избираме дали да има здравеопазване за малцина или здравеопазване за всички, когато спорим дали да обречем на закриване училища, когато, най-сетне избираме дали да продължим модела, в който има няколко облагодетелствани или да дадем справедлив шанс за развитие на всеки. Този избор също е част от чувството на съпричастност, което политиците малко показно експлоатират около празници и годишнини. Това е дребният подвиг, с който можем да пренесем примера на днешния празник в деня и живота на всеки българин.
Затова, нека днес, когато си спомняме за всички знайни и незнайни достойни българи, проявили скъпа смелост в името на живота и бъдещето на другите около себе си, и когато отдаваме почит и благодарност на тях, нека да не забравяме за техните деца, родители, семейства, близки и приятели. Всички българи имат нужда от солидарност и съпричастност. Нека направим така, че саможертвата на днешните герои да има смисъл за всички – с примера и с поуките, които ни дава.
Поклон!